Обонятелна халюцинация връхлита пациенти с COVID. Те усещат несъществуващ натрапчив аромат, разказва в интервю за "Монитор" УНГ лекарят проф. д-р Дичо Димов, който е патентовал уреди за тестване на вкус и мирис. Ето какво каза още той за вируса и за изобретението си.

- Проф. Димов, може ли да се каже, че загубата на обонянието и на вкуса са типични симптоми на COVID, въпреки че те не се срещат толкова често при Делта-варианта на коронавируса?

- Да, д-р Какарашев. Загубата на обонянието и на вкуса, особено в началото на епидемията бяха водещи симптоми на СOVID-19. Това не е характерно за другите вирусни инфекции и е сигнификантен белег за коронавируса. Издал съм монографията "Вкус и обоняние" и мога в детайли да ви обясня защо понякога губим сетивата си при среща с вируса.

- Моля кажете, какво атакува коронавирусът и защо той ни оставя без мирис и без вкус?

- Като въздушно-капкова инфекция, COVID-19 попада в носните кухини чрез капчиците слюнка или чрез носните секрети, отделяни при кихане и при кашляне. Коронавирусът атакува носната лигавица. В горната част на носната кухина се намира обонятелната зона.

Там вирусът напада обонятелните сетивни клетки и ги унищожава. Вследствие на частичното или пълното ликвидиране на тези обонятелни клетки от COVID-19 обонянието намалява или изчезва напълно.

- Какво представлява обонянието и как то ни помага в живота?

- Обонянието е жизненоважно сетиво и в хода на еволюцията то се появява рано в живата природа, като най-добре е развито при дивите животни. Именно чрез обонянието си животните "надушват" опасностите и успяват да оцеляват в природата, където обичайно по-силният убива и изяжда по-слабия.

Обонянието помага на животните да намират храната си и има съществена роля при размножаването им. На хиляди километри самецът подушва феромоните на самката и я намира за да се чифтосат и да продължат поколението си. Знаете, че в полицията при издирване на изгубени и убити хора се ползват обучени кучета. Те надушват следите от пострадалите, проследяват ги и водят полицаите при жертвите.

- Важно ли е обонянието за нас, хората?

- Да, важно е. Точно обонянието ви помага да различите течности, които си приличат и така, примерно, да не изпиете ацетон вместо вода - двете течности са безцветни и ако ви ги дадат в шишета без етикети, при липса на обоняние, трудно ще разберете кое е вода и кое е ацетон.

С течение на еволюцията човекът се е социализирал, поради което в урбанистичната среда обонянието му е претърпяло известен регрес. Въпреки това, трудно ще ни бъде да си представим дамите без любимите си парфюми, с които ни омайват. В кулинарията се ползва огромно изобилие от подправки - те галят обонянието ни и предизвикват апетита ни.

- Зная, че имате признати изобретения, свързани с мириса и вкуса…

- Да, имам две признати и патентовани изобретения - "олфактометър" за изследване на обонянието и "електрогустометър" за изследване на вкуса. Освен това, темата на моята докторска дисертация беше именно изследването на обонянието и вкуса, както и нарушенията им при различните заболявания. Действително аз положих в България основите на клиничната олфактология и густология.

- Как се изследват обонянието и вкуса?

- Изследването става по два начина : органолептично и количествено. Органолептичното изследване става чрез поднасяне на тестови мирисни субстанции, а количественото изследване се извършва чрез апаратите за олфактометрия и електрогустометрия.

От своя страна, изследването на обонянието протича в две фази. Първо тестваме дали болният усеща миризмите и точно кои миризми усеща - това усещане се осъщестява в носната кухина. Второ, установяваме дали пациентът разпознава миризмите - това разпознаване се реализира в обонятелния мозък, който се намира в предната част на главния мозък.

- Какво по-точно поразява COVID-инфекцията?

- COVID може да увреди както усещането на миризмите, така и разпознаването им. При прегледите, най-често се установява увреждане на ниво усещане. Загубата на обоняние при коронавирус става внезапно и продължава различно време. То може да се възвърне постепенно най-рано след две седмици или да се изгуби завинаги. Макар и рядко, срещаме пациенти с коронавирус, които не разпознават миризмите.

Има и хора, които получават обонятелни халюцинации, предизвикани от коронавирусната инфекция – тези пациенти усещат неприятна натрапчива миризма, която миризма реално не съществува в околната среда.

- Делта-мутацията на вируса причинява ли УНГ-патология?

- Да, но по-рядко. При Делта-варианта, загубата на мирис и на вкус не са водещи симптоми. Този вариант на коронавируса атакува повече белите дробове, кръвоносните съдове и червата на човека. Въпреки това, всеки Ковид-пациент е препоръчително да си изследва обонянието и вкуса, за да се изследва, диагностицира и лекува своевременно при нарушенията им.

- По какъв механизъм се променя вкусът при COVID?

- Тази промяна става по интересен начин - променя се тъй нареченото "вкусово обоняние". Основните вкусови усещания за сладко, кисело, солено и горчиво не се променят, но усещането за аромата на храната и напитките се нарушава. Това е вследствие на анатомичната близост на центъра на обонянието и центъра на вкуса в главния мозък, които се повлияват взаимно.

- Как се лекуват нарушенията на обонянието и вкуса?

- Понякога нарушенията на обонянието и на вкуса отзвучават без лечение - това става при настъпване на оздравяване. Ако тези нарушения се задържат по-продължително време е необходимо специалист да установи дали нарушението е в усещането на миризмите или в разпознаването им. Лечението в двата случая е съвсем различно. Необходимо е навреме да се погрижите за доброто функциониране на сетивата си.

- Кои УНГ-заболявания зачестяват през лятото и есента?

Това са алергичните заболявания. Причините за тях са много - цъфтящите растения, които отделят полени, пръскането с всякакви препарати за обезаразяване, ползването на басейни, в които се разтварят химически вещества, необходими за поддръжката им. Пиенето на прекалено студени и на газирани напитки, както и консумацията на сладолед, предизвикват понижаване на имунитета на лигавицата на гърлото, която се явява входна врата както за летните вируси, така и за коронавирусите.

Същото се случва и при рязка промяна на външната температура – примерно, ако влезете изпотени от вън където сте били на близо 40 градуса в климатизирано помещение с температура около 20 градуса. Не бива да се допуска подобна температурна разлика която е над 10 градуса Целзии, тъй като това може да провокира развитието на инфекции, които понякога протичат твърде тежко.

Освен това забелязвам, че се събират много хора на едно място, а както знаем, нивото на ваксиниране на населението в България е твърде ниско. Необходимо е всички да спазват противоепидемичните мерки, тъй като се задава четвърта вълна. Нека сме отговорни, както за собственото си здраве, така и по отношение на здравето на околните!