Билкарите излизат в неделя

София, България 19 Юни 2009, 17:20 727 прочита 0 коментара

Туристически поход по любимия маршрут на най-големия български билкар Петър Димков организират за четвърти път тази неделя, 21 юни, граждански инициативен комитет „П.Димков” и природният парк "Витоша". Тръгването е в 8,00 ч. от градинката при последната спирка на трамвай № 5 в Княжево.

Походът е по маршрут Княжево – Дендрариума - х. Момина скала, където по обяд ще има фолклорна програма с възстановка на стари народни обичаи /провиране под арка от 77 билки, &bdquo;медена питка”, ръсене с &bdquo;мълчана вода” и др. Билкари ще демонстрират билки и обясняват вълшебните им свойства. Слънчевият празник на разцъфналата природа се отбелязва по цялата планета – славяни, прабългари, друиди, германци, японци изпълняват обредите на преклонение пред Слънцето, водата, билките и природните сили. Руснаците го наричат Иван Купала, англичаните Midsummer day /среднолетен ден/ и се събират в праисторическата обсерватория Стоунхедж, японците се качват в полунощ на свещената планина Фуджияма, италианци и французи прескачат огньове и прогонват болестите и нечестивите помисли. Националният граждански инициативен комитет /НГИК/ &bdquo;П.Димков” организира за четвърти път в София масовия туристически поход. Този празник е част от националната ни програма &bdquo;ЕНЬОВДЕН – ПРАЗНИК НА БИЛКИТЕ” за популяризиране на природосъобразен начин на живот сред децата и младежта – в противовес на дрогата, насилието и други негативни прояви.  Българската традиция В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден и се отбелязва на 24 юни, като се смята за патронен празник на билкарите. Еньовден е между най-важните летни празници в народния календар и по църковния канон съвпада с рождението на Св. Йоан Кръстител. Празникът има различни названия – Яневден, Иванден , Иван Бильобер и с него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Вярва се, че сутринта на празника когато изгрява слънцето то “трепти”, “играе” и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки може да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува. С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, както е по цяла Европа. На този ден, преди да &bdquo;тръгне към зима”, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се оттърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За лечение и гадаене се взима "мълчана вода" (налята при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора ). В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева на слънцето те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчние. От билките, между които на първо място е еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Еньовските китки и венци окачват на различни места в дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. Арка от 77 билки С тревите и цветята, набрани на празника, се увива и голям еньовски венец-арка, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест - няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче познават само определени билкари. Всички се провират под арката от 77 билки, чупят си от &bdquo;медена питка”, ръсят се с &bdquo;мълчана вода” за здраве и получават паричка увита в листо от здравец за берекет през цялата година. След това всички играят около арката “сключено хоро”/ръцете се съединяват чрез преплитане/. /БЛИЦ