Два случая на насилие шокираха обществото в два последователни дни. Две нотариуски, майка и дъщеря, бяха пребити, а ден по-късно журналистът от БНТ Иво Никодимов също стана жертва на двама младежи побойници. Защо наблюдаваме такава агресия, коментира пред "Стандарт" Росен Йорданов, бивш шеф на Института по психология към МВР, експерт по организационна и бизнес психология.
- Г-н Йорданов, едва ли има някаква цикличност на проявите на насилие, но последните няколко случаи разбуниха обществото и засилиха призивите за повече ред и сигурност. Вашият коментар?

- Няма цикличност. Ако гледаме като абсолютни стойности броя на подобни случаи, няма да има особен тревожен пик. Проблемът не е в това колко са случаите като бройка. Става въпрос за нападения срещу хора, които имат сериозна обществена позиция, която предполага независимост и на които трябва да се доверяваме. 

Асоциацията за професии като нотариус и журналист е, че те трябва да бъдат неприкосновени. А в случая бяха нападнати по хулигански начин, което е общото между двата случая. Проблемът е, че това са хулигански прояви, които наблюдаваме от много време насам. Реално погледнато, в момента берем горчивите плодове на години възпитание в лошия пример на поколението на 50-годишните. 

Става дума за един манталитет, в който като цяло героите не са полицаите, а мутрите.
Иначе последните случаи на агресия са жалки подобия на познатите ни от 90-те години мутренски прояви, които стряскат с наглост, безпардонност и липсата на каквато и да е смислена мотивация. Насилието никога не е оправдано, но хората имат разбирането, че понякога зад причините за такава разправа може да се търси някаква логика на възмездие или отмъщение. Сега обаче става дума за чисто насилие, проява на ценностната криза, в която се намираме като общество.

И всичко това се случва на фона на напълно дезорганизирано МВР, в което битуват младите пенсионери и хибридните полицаи, тези, които взимат и пенсии, и заплати. 

За съжаление започнаха да доминират хора, които отдавна наричам "оцеляващи". Моралът на днешния полицай, за съжаление, е много далеч от представата за закрилник и за човек, който трябва да овладява насилието. Самото общество също е много фрагментирано. В главите на едни хора битуват носталгичните и фалшиви илюзии по времето на сатрапа бай Тошо. Други лелеят за силната ръка на Путин, на трети в главата са ченгетата в Чикаго, които хващат престъпниците за 24 часа. Малко са, но слава Богу ги има, хората, които разбират колко е трудно да бъдеш разумен и смислен в едни такива дивашки представи за ред и сигурност.

Преди седмица излезе доклад на Института за пазарна икономика, който показва, че харчим едни огромни пари за сигурност, но не получаваме качествен продукт. С оставката на районния прокурор на София Петър Белчев някой най-после се почувства отговорен за жестокото убийство на студентката Виола. При нейния случай става дума за същото насилие, макар не на улицата, а в дома. Страшното е, че не говорим за битова престъпност, а за насилие, което става норма. А когато обществото стане толерантно към такова насилие, към простащината, към хулиганството, значи вече сме примитивно общество.  

- Има обаче и коментари на хейтъри, които казват, че жертвите най-вероятно са си го изпросили?

- Това не е нищо друго, освен психологически механизъм за защита. Това е магическо мислене - на тях може да им се случи, ама на мен - не, защото, аз съм със склонена главица. Напротив, точно обратното е - отдолу наднича страхът. Хората ги е страх, защото има изключително много млади хора до 30 години, които вместо да са поколението, което гради, съзидава и е възпитано в някакви нормални европейски ценности - да потърсиш институциите, органите на реда, да помогнеш с информация и да се въдвори някаква справедливост, минават към директно насилие. Няма я тази вербална фаза, която удържа насилието. 

- Какво разколебава вярата на обществото в институциите?

- Ние страдаме от фрагментация на ценностите, от разкъсване на духовните връзки между поколенията, няма спойка, която да дефинира общи морални и икономически цели. Това е общество, което травматически се опитва да се измъкне от кризата.

- Как действа механизмът на кризите?

- Кризата на отделен човек или общество е възможност. Или можем да минем на по-високо ниво - влизането ни в Европа и нормалния свят, или да се върнем към старо ниво на функциониране и да деградираме. В момента държавата не може да намери средства и начини да направи спойките и връзките в обществото. То е стратифицирано по едни механизми - непукизъм, шуробаджанащина, при които няма обективни правила. Този манталитет и отношение към държавата го имаме като архаично очакване властта да се погрижи за всичко. 

Това означава да изискваш и да натискаш всички държавни органи да се държат по различен начин, защото все още чиновникът мисли с понятия отпреди 25 години. Това, което не се случи, е, че в институциите витае една атмосфера на хепи соц, това е доминиращото мислене. От друга страна, гражданите нямат обществена отговорност да притискат полицая, прокурора, чиновника. България е разпиляна на групи, няма ценностна структура. И в това се прокрадват такива дивашки, просташки прояви. Имаше антропологическо изследване в Африка - общество на ловци, които остават без поминък след война между две държави. Най-бруталната деградация на общество, което е описвано - децата започват да организират не приятелски групи, а групи за оцеляване. На моменти обществото ни започва да заприличва на този описан антропологически случай.

- Значи в момента сме се разделили на групи за оцеляване?

- Да. Дали тези групи са на шуробаджанашки или на друг икономически принцип, е без значение. Това създава условията да се намества безредието и тези млади хора да не могат да бъдат възпитани в това да съзиждат.

- Доколко анонимната агресия дава представата на тези млади хора, че са реализирани в някаква малка група?

- Когато имаш стратифицирано общество, различните прослойки знаят какви са възможностите им, перспективите и хоризонтите. Те знаят какви са относителните правила и как човек може да се идентифицира и с какво - кое ще му донесе престиж, успех и самочувствие. В общества като нашето, което играе по скрити правила, се получава така, че единствената идентификация е примитивната и свързана с физическото превъзходство. Младите хора никога няма да престанат да бъдат агресивни, но там тази агресия се канализира - стават спортисти, войници, полицаи. Докато в неорганизираните общества тази агресия се проявява в улични хулигански действия. Защото социалното превъзходство може да се постигне чрез физическо превъзходство, което е законът на джунглата. Това е ненормалното у нас. И затова се сблъскваме с обърканите млади хора, които са проекция на обърканите бащи и майки, които бяха на по 20 години, когато ги свариха промените. Те оцеляваха на принципа на пробите и грешките и не можаха да предадат нищо смислено на младите.