Бившият депутат Янко Кожухаров: Всички българи имат досиета!

<br /> <em>Не смятайте обаче, че съдбата винаги е била благосклонна към Янко Кожухаров. Има моменти, когато тя му показва, че може да бъде много жестока към него. В един от тези мигове тя го подлага на голямо изпитание и го захвърля зад стените на... затвора! Ексдепутатът и бивш пандизчия разказва за читателите на &bdquo;ШОУ&ldquo; своите любопитни, а доста често и шокиращи истории с известните си познати и приятели &ndash; този път за тези, с които се е срещнал зад решетките. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Преживели сте много превратности и животът ви е изпълнен с низ от върхове и спадове. В един от тези моменти съдбата решава да ви подложи на жестоко изпитание и ви праща зад решетките на затвора. На какви хора попаднахте в тюрмата?</strong><br /> - В затвора в Бургас отначало не ме извеждаха на разходки, защото бях следствен. Първоначално бях сам в килия, после ме сложиха с още двама. Единият от тях - Стойчо Богата, беше от Ямбол и беше тук за убийство. Скарал се с приятелката си и започнал да я души. По едно време тя спряла да мърда и той помислил, че я удушил. Но тя била жива! Следователите обаче не му казваха, че момичето е живо. Той не знаеше това, измъчваше се много и беше на границата да откачи... Аз му казах, че приятелката му е жива и той ми беше много благодарен. Все ме питаше откъде знам. Как да му кажа, че полк. Арнаудов, директор на бургаския затвор, ми беше казал?!... <br /> <br /> <strong>- Имате ли представа каква е съдбата на този човек?</strong><br /> - След затвора Стойчо беше един от тарторите на подземния свят в Ямбол. Като ме видеше в града, идваше при мене, ръкуваше се, прегръщаше ме братски и казваше на бандитите около него, част от които не познавах: &quot;Момчета, бат&rsquo; Янко е голяма работа! Никога за нищо няма да го закачате!&ldquo;.<br /> <br /> <strong>- Какво стана с него?</strong><br /> - За съжаление го убиха... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Като куче! <br /> </strong></span><br /> Даже не знам дали ги хванаха убийците... <br /> <br /> <strong>- А що за човек беше другият ви съкилийник?</strong><br /> - Другият в килията беше катил! Опитал се изнесе в Германия цял килограм розово масло, но го хванали. А розовото масло е гъсто, почти като мед, и страшно ароматно. Като го отворили митничарите, щели да се задушат от миризмата! Правеше се на голям чистник и през ден се къпеше в килията...<br /> <br /> <strong>- Само тримата ли бяхте в килията &ndash; обикновено казват, че там е гъсто населено?<br /> </strong>- Най-интересният обитател на килията ни беше... едно мишле. Веднъж, като ядях, забелязах, че седи и ме гледа. Като ме видя, че го наблюдавам, взе, че се изправи на задните си лапички, като човек!!! Помислих, че ми се моли и му хвърлих малко от мекото на хляба. То не се уплаши, а го изяде. След това почнах редовно да го храня, като му слагах до дупката не само хляб, но и други неща, каквито имах. И то ги прибираше. Може би си имаше приятел или приятелка и носеше храната в дупката...<br /> <br /> Веднъж заради мишлето щях да пострадам. Тоя катил, с розовото масло, като се къпеше, нарочно разля много вода извън коритото, и тя заля силно мишата дупка. 4-5 дни мишлето го нямаше. А там, в килията, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>то ми беше единственият приятел!</strong></span><br /> <br /> Помислих си, че Катила го е удавил нарочно, заради мене. На петия ден ме ядоса много силно, грабнах един двукилограмов калъп домашен сапун и го метнах със страшна сила към главата му. А Катила беше с гръб към мен. Но се обърна, видя летящия към него огромен калъп и се дръпна настрана. Сапунът се удари във вратата, която беше обшита с ламарина, и се пръсна на малки парченца.<br /> <br /> <strong>- И каква беше реакцията на Катила?<br /> </strong>- &bdquo;Довечера ще те подредим!...&rdquo;, ми каза той. Макар че не знаех кой кого ще подреди, въпреки че той беше доста як... Катила просто не знаеше с кого си има работа! Но той се оказа голям бандит. Стойчо Богата беше разказал на ямболии тоя случай и те ми се чудеха: &bdquo;На него никой не смее да му се репчи&ldquo;, ми казаха те. &bdquo;Майната му, казах им аз, той удави мишлето, което нищо не му правеше!&ldquo;.<br /> <br /> <strong>- В крайна сметка как приключи конфликтът ви с Катила?</strong><br /> - След 15 минути вратата на килията се отвори и вътре влезе Чаню Апостолов - зам.-директорът на затвора. Каза ми веднага да си събирам багажа, че щял да ме сложи при свестни момчета. А когато ми дойде обвинителният акт, ме сложиха в обща килия и започнаха да ме извеждат на разходка. Дотогава месеци наред бях без движение и без чист въздух, което оказа пагубно влияние върху здравето ми. Като излязох от затвора, доста време ми трябваше, за да се възстановя.<br /> <br /> <strong>- С кои други затворници сте били в бургаския пандиз?</strong><br /> - Един път в затвора видях Иван Михайлов. От трети до седми клас, в продължение на 5 години, аз съм учил в Елхово, в училище &bdquo;Паисий Хилендарски&ldquo;, където <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Михайлов ми беше... класен</strong></span><br /> <br /> Помня, че когато излетя първият космонавт, имахме час при него и той написа на дъската: &bdquo;Юрий Гаганич&ldquo;. След 5 минути го изтри и написа: Гаганин, а след още 5 минути написа Гагарин! Като през това време няколко пъти излизаше от стаята и се връщаше...<br /> <br /> <strong>- Но как вашият бивш класен ръководител е попаднал зад решетките?!</strong><br /> - Попитах го какво прави тука, а той ми каза: &bdquo;Тука работя, библиотекар&ldquo;. Учудих се и му казах: &bdquo;Ама ти беше учител по физическо...?&ldquo;. След няколко срещи той ми разказа какво е станало. В края на всяка учебна година класните ръководители давали в милицията характеристики за всеки ученик поотделно. Една година го извикали в милицията и му казали да преправи характеристиките на две циганчета, като напише за тях само хубави неща. Той отказал, и това го вярвам, защото беше честен човек. За отмъщение му погодили номер и го осъдили. Обвинили го за блудство &ndash; че подкрепял учениците по дупетата, докато били на успоредката... А защо са им трябвали хубави характеристики за тези циганчетата - това е друг въпрос...<br /> <br /> <strong>- Нима в милицията са събирали характеристики и за малолетните ученици?!</strong><br /> - Иван Михайлов ми каза: &bdquo;Янко, за всички деца даваме характеристики още от първи клас. И да няма какво да пишем, пак даваме. Такива са изискванията!...&ldquo;. <br /> <br /> Знаех отдавна, че всички българи имаме досиета. Преди да се въведат ЕГН-тата, статистиката се водеше по четири имена: твоето собствено име и трите имена на бащата. Например аз съм Янко, баща ми Кирил Тодоров Кожухаров. В досието се водя Янко Кирилов Тодоров Кожухаров.<br /> <br /> Веднъж си направих експеримент. Написах писмо за нещо фиктивно на Серафим Стойков, той беше директор на архива на МВР. Написах: &bdquo;МОЛБА от Янко Кирилов Тодоров Кожухаров&rdquo; и т.н. На плика с отговора, който дойде, беше написано: &bdquo;До Янко Кирилов Тодоров Кожухаров&rdquo;. <br /> <br /> Знам къде е МВР-архивът на българите, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той е в подземие в едно софийско село! </strong></span><br /> <br /> Но нямам право да кажа кое е селото - подписал съм се за местонахождението му и нося отговорност. Но не съм се подписал да не разгласявам факта, че още от раждането си всички българи имат досиета! Впрочем сега архивът може вече отдавна да не е в това подземие. А да е качен на компютър.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА<br /> <br /> </strong>