Работодателите могат да скачат до тавана, но осигуровките рано или късно ще се вдигнат, казва в интервю за "Телеграф" бившият социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика

- Г-н Нейков, справедлива ли е актуализацията на пенсиите, така както се предлага да бъде извършена от служебното правителство с увеличаване на тежестта на всяка година стаж?

- Първото справедливо нещо е, че най-после след десет години дискусия ще имаме модел на актуализиране на пенсиите. Този модел не може да бъде реализиран без парламента, така че това, че имаме в момента едно експертно предложение от страна на служебния кабинет, е само началото.

Задължително процедурата изисква да бъде коригиран и законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а вероятно и Кодекса за социално осигуряване. Така че окончателната дума ще вземе парламентът. Затова дали това е моделът, все още не може да бъде даден отговор, докато не се произнесе парламентът. Но по-принцип е добре, че това решение всъщност вече е на вниманието на депутатите.

- Това ли трябваше да се направи - да се увеличи тежестта на стажа, или да се намали пропастта между размера на старите и новите пенсии, както се предлага във внесените законопроекти от Мая Манолова и Корнелия Нинова в парламента?

- Експертите са раздвоени. Има и други варианти, които бяха обсъждани. Вероятно дискусията ще продължи в пленарна зала до последно. Този вариант, който се предлага от служебното правителство, е сравнително ясен за хората.

Заедно с това е лесен за реализиране и управление. Но при него има една особеност, че всъщност хората с по-големите пенсии, което най-често означава хората с по-голям стаж, всъщност ще получат по-голямо увеличение, отколкото хората с по-малък стаж, които са и хората с най-ниски пенсии.

Първоначалната идея беше да има механизъм, чрез който да бъдат коригирани старите пенсии, изчислявани при много по-ниско ниво на средногодишен осигурителен доход. Оттам идваше голямата разлика между старите и новите пенсии.

Моделът, който се предлага с промяна на увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж, всъщност няма да реши докрай тази разлика между старите и новите пенсии. Но още малко явно ще продължи дискусията, да видим кой от вариантите в крайна сметка ще бъде предложен. Това ще го реши парламентът.

- Очаквате ли да надделеят предложенията на Манолова и Нинова?

- Тъкмо затова имах предвид, че дискусията тепърва предстои в парламента. Не познавам експертните разчети, които са правени в тези два законопроекта, и затова не мога да дам оценка за тяхната адекватност. Но ето че ще можем да обсъждаме вероятно три варианта - двата законопроекта и предложението на служебното правителство.

- И все пак не отговорихте конкретно кой вариант е по-справедлив?

- Моята чисто експертна оценка е, че първата стъпка, която трябва да направим, е да премахнем тази дистанция между старите и новите пенсии. И то трябва да се направи през инструмента осигурителен доход.

От тази гледна точка смятам, че това ще доведе до по-голяма справедливост. На втория етап вече би могло да се направи и една промяна, свързана с тежестта на всяка година осигурителен стаж.

- Служебното правителство обаче предлага и алтернативна мярка за намаляване на пропастта между старите и новите пенсии чрез нова социална помощ, т.нар. добавка „бедност“. Това ли е подходящият начин да се компенсират най-бедните пенсионери?

- Това е добра новина. Защото това означава, че служебното правителство е чуло предложението на експертите, правени в продължение на много години, че не трябва да бъдат решавани проблемите на бедността чрез деформация на пенсионния ни модел.

Когато на един човек му е ниска пенсията и парите не му стигат, за да живее що-годе нормален живот, на този човек трябва да му се помага, но това не трябва да става чрез административно увеличение на пенсията, а чрез социалното подпомагане. Това е верният път, защото иначе става недопустимо смесване на социалното осигуряване и социалното подпомагане.

Това се случва, когато решаваме да увеличаваме административно пенсиите, защото не им стигат парите на хората. Да, но тази пенсия е определена на базата на приноса на този човек към осигурителната система. И когато приносът е малък, няма как да е голяма пенсията.

Затова е създаден механизмът на социалното подпомагане - на един човек, когато не му стига пенсията, той да получава социална помощ. Това е правилният път и затова казах, че това е добрата новина.

- Но в същото време отново се предлага увеличаване на минималната пенсия.

- Ето това пък е лошата новина. Защото заедно със стъпката в правилната посока ние продължаваме грешните стъпки, които съществуват вече десет години, а именно административно да коригираме пенсиите.

Отново смесвайки философията на социалното осигуряване с философията на социалното подпомагане. Това не е добър ход. Да се надяваме, че това е последният случай, в който ще бъде направена тази грешна стъпка.

- Подходящи ли са тези механизми за социално подпомагане за възрастни хора? Те няма ли да бъдат затруднени да попълват формуляри, да обикалят институциите?

- Не, административното затруднение може да се появи, ако системата за социално подпомагане направи нещата удобни за себе си, а не за хората. Няма никакъв проблем да бъде направено всичко така, че да получи човек поща, без да бъде разкарван и да полага свръхусилия.

Това е въпрос на чиста организация на целия процес. Няма никаква пречка да бъде направен механизъм, който да е приятелски към хората, които ще го ползват.

- Смятате ли, че системата на държавното обществено осигуряване има нужда от по-дълбоки реформи от това, което се предлага?

- В момента тези стъпки, които се правят, ако бъдат направени разумно, ще укрепят пенсионния модел, защото в продължение на много години ние го ерозирахме. Ние просто не трябва да пречим на модела, а не да го променяме.

Нямаме причини да се срамуваме от българския пенсионен модел. Да, много пъти се е казвало, пенсиите са ниски, но се забравя, че те са функция на заплатите. Няма как при ниски заплати да имаш високи пенсии. Така че, ако искаме да имаме по-високи пенсии, ние трябва да решим въпроса с цената на труда. И едва тогава, при по-високите заплати трябва да получим и по-високите пенсии.

- Служебният кабинет предлага и увеличаване на максималната пенсия до 1500 лева, но без да се вдига максималният осигурителен доход. Това не е ли пореден реверанс към работодателите?

- Това е тема, около която, колкото и да се въртим, няма как да избягаме от нея. Рано или късно ще бъде поставена на дискусия темата както с размера на максималния осигурителен доход, така и с размера на самата осигуровка. Знам, че само като чуят такова нещо, работодателите ще скачат до тавана. Но това е пътят, през който ще трябва да минем.

В момента дефицитът на НОИ, който е близо 50% от целия бюджет, се покрива от данъци, а не от осигуровки. Ако работодателите си мислят, че печелят от ниските осигуровки, трябва да знаят, че тези милиарди от данъците, които отиват да се плащат пенсиите, всъщност не отиват за здравеопазване, за инфраструктура и т.н. Това е много горещ картоф.

Давам си сметка, че всяко правителство ще се опитва да го избегне. Но този въпрос трябва да бъде сложен на масата - за максималния осигурителен доход и с размера на самата осигуровка.

- Смятате, че осигуровките трябва да се увеличат като размер?

- Рано или късно това ще стане. Можем да не пипаме осигуровките като процент, само при положение че имаме друга политика по доходите и друг размер на заплатите.

Тогава ще могат да се осигурят допълнителни приходи в НОИ при същия процент на осигуровката, но при много по-високи заплати. Ако няма да правим нова политика по доходите, трябва да знаем, че не можем без дискусия за размера на осигуровките.