Гражданите биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция или имат информация за такава, до медиите - 24,5 процента, полицията - 20 процента, КПКОНПИ - 13,5 процента, контролен орган - 10,2 процента и прокуратура - 10,1 процента.

Тези данни от проучване на тема "Обществени нагласи относно противодействието на корупцията през 2018 г." бяха представени от Асоциация "Прозрачност без граници" и фондация "Фридрих Еберт" по време на пресконференция. Според изследването 41,5 процента от анкетираните граждани не биха подали сигнал за корупция. Най-голям процент от участниците в изследването - 71,2 процента смятат, че противодействието на корупцията трябва да работи в насока разследване на корупцията на най-високо политическо ниво. Според 63,7 процента трябва да се разследва корупцията в местната власт, а 58,5 процента искат да се разследва корупцията сред служителите в централната администрация. Проучването сочи още, че 19,7 процента от гражданите смятат, че трябва да се провеждат информационни кампании сред населението, за да се противодейства на корупцията.

Калин Славов, директорът на "Прозрачност без граници" обобщи резултатите от изследването, като посочи, че сред гражданите има ниска степен на готовност да подават сигнали за корупция, както и слабо доверие в институциите. Според проучването гражданите биха подали сигнали, ако има безпристрастно разследване, опазване на данни за самоличността подателя на сигнала, както и гаранции за защита от неблагоприятни последици. Ваня Нушева, програмен директор на фондацията, обяви, че според изследването 36,4 процента от анкетираните са готови да откажат подкуп, за да противодействат на корупцията. Почти същият процент обаче, 36,2 смятат, че като обикновен човек нищо не могат да направят, за да дадат своя личен принос в тази борба, предаде БТА.

Изследването сочи още, че 29,9 процента от анкетираните се страхуват от последиците и затова не противодействат на корупцията. Политологът Антоний Гълъбов коментира, че ако КПКОНПИ успее да се възползва и се позиционира в ролята на граждански канал за задвижване на институциите призвани да санкционират и преследват корупцията, тогава това би могло да започне бързо да намалява усещането за социална изолация, което е един от най-големите проблеми в българското общество.