На 4 април 2021 г. българите ще гласуват, за да изберат 240 народни представители в бъдещото 45-о Народно събрание. За първи път от 2009 г. насам парламентарните избори са редовни, а не предсрочни.

За първи път във всички големи избирателни секции (такива с над 300 избиратели) ще има възможност за избор – гласуване с бюлетина или гласуване с машина.

В изборите за Народно събрания страната е разделена на 31 многомандатни избирателни района (МИР).

Изборният ден стартира в 7 часа и ще завърши в 20 часа. Ако след този час пред секциите има чакащи да подадат своя вот, гласуването може да бъде удължено, но максимумът е до 21 часа.

Мандатът на настоящия парламент приключи на 25 март, когато депутатите се събраха за последно заседание с една точка в дневния ред – закриване на 44-ото Народно събрание.

Кои граждани имат право да гласуват на парламентарните избори?

Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително, но санкция за негласуване на този етап няма. Право да гласуват имат всички хора с българско гражданство, които са навършили 18 години към изборния ден, без поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. По предварителни данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) в избирателните списъци са 6 732 316 души.

Къде може да проверите адреса и номера на избирателна секция?

Избирателите могат да проверят секцията, в която гласуват на парламентарните избори на 4 април, чрез своето ЕГН – тук.

Резултатът показва и към кой многомандатен избирателен район (МИР) е секцията, ако не знаете района си.

Какво може да направите, ако липсвате в избирателните списъци?

В такъв случай избирателят трябва да подаде заявление за отстраняване на непълноти и грешки в избирателните списъци до съответната община. Крайният срок е 27 март.

Имате ли право да гласувате по настоящ адрес, а не постоянен?

Избирателите могат да подадат заявление за гласуване по настоящ адрес в съответната общинска администрация (по постоянния им адрес). Според говорителите на Централната избирателна комисия (ЦИК) това може да стане и онлайн – на електронния адрес на общината. Крайният срок за подаване на документите е 20 март.

След тази дата списъците трябва да бъдат актуализирани, така че проверявайте отново през данните си.

От ЦИК напомнят, че „след като бъдете вписан в избирателния списък по настоящия ви адрес, автоматично ще бъдете заличен от списъка по постоянния ви адрес и няма да можете да упражните правото си на глас там“.

Ако сте студент и сте записан на редовно обучение, но постоянният ви адрес е в друг град – ще може да гласувате там, където учите, в секция, която изберете. Необходимо е да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка, декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).

Какви са противоепидемичните мерки за гласуването на изборите?

Заради извънредната епидемична обстановка в изборния ден трябва да се спазват няколко основни правила:

– в секциите да се носят защитни маски, покриващи носа и устата
– всички в секциите и пред тях да са на разстояние от 1.5 м
– редовно трябва да се дезинфекцират често докосвани повърхности
– прозорците да стоят отворени или стаите да се проветряват на всеки

час
– входът към тъмната стаичка трябва да е в близост до стената, за да няма перде, което хората да докосват (в указанията е записано буквално „за да се избегне докосване от избирателите на пердето“).

При гласуването, за да бъде установена самоличността му, избирателят показва своята лична карта и я поставя на масата пред избирателната комисия, а членовете сверяват данните, без да я пипат.

„За да бъде идентифициран, избирателят ще бъде инструктиран да свали защитната маска за кратко време, като спазва разстояние поне 1.5 метра от членовете на секционната избирателна комисия. След идентифициране избирателят поставя маската си правилно, като покрие носа и устата си“, е записано в инструкциите на здравното министерство.

Друго важно указание е – „доколкото е възможно, химикалките, които ще се използват от избирателите за подписване, да бъдат подредени така, че избирателят да може да вземе сам, без да има пряк контакт с членовете на секционната избирателна комисия, под техен надзор и ръководство. След употреба използваната химикалка се дезинфекцира“.

В секциите с машинно гласуване до устройствата ще бъде поставен дезинфектант и преди да гласува, избирателят го използва.

Препоръчва се също в избирателните секции, където е възможно, да се осигуряват отделни коридори за влизане и излизане.

Имам ли право да гласувам, ако съм в карантина?

Според последните промени в Изборния кодекс карантинираните заради коронавирус ще могат да гласуват с подвижни избирателни кутии, които в изборния ден ще обикалят по адресите.

Заявления за гласуване в мобилна секция ще се подават до 1 април включително – три дни преди изборния ден. Предстои ЦИК да определи правилата за подаване на заявления.

За гласуващите по този начин също важи носенето на защитна маска при посещение на екипа, който носи кутията. Указанията на здравното министерство включват още той да е дезинфекцирал ръцете си, преди да вземе бюлетината и да свали за кратко маската, за да бъде идентифициран. Избирателят ползва „своя химикалка, когато е възможно“.

За подвижната кутия има изискване – ако е възможно, тя да бъде дезинфекцирана след всяко гласуване.

Мога ли да гласувам, ако съм си загубил личната карта?

Досега хората, които не притежаваха валиден документ за самоличност, гласуваха с удостоверение от МВР. Според говорителите на Централната избирателна комисия на тези парламентарни избори българите ще могат да гласуват и с изтекла лична карта от 13 март 2020 г., тъй като валидността на документите бе удължена заради извънредната епидемична обстановка. За хората със загубени документи най-вероятно ще важи старото правило – гласуване с удостоверение от МВР.

Как могат да гласуват хората с увреждания?

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок е 20 март.

Как гласуват българите в чужбина?

Българите в чужбина могат да подават заявления за разкриване на избирателни секции до 9 март. За да бъде разкрита една секция, са нужни 60 заявления. В страните извън Европейския съюз има ограничение за разкриване до 35 секции. В изборния ден с документ за самоличност (дори и изтекъл) в секциите в чужбина може да гласува всеки българин, който има право на глас, дори и да не е подал заявление преди това.

Избирателен район „Чужбина“ няма и хората зад граница могат да гласуват за партия и коалиция, но не и кандидат от листата.

Към 2 март по данни на външния министър Екатерина Захариева вече има съгласие от 76 държави за разкриване на секции и вече са потвърдени 385 секции за гласуване.

На парламентарните избори през 2017 г. се гласуваше в 371 секции зад граница, а на тези през 2014 г. – в 426, през 2013 – 227, през 2009 – 274 секции.

За българи, които са планирали да гласуват в чужбина и са попълнили електронно заявление за това, но на 4 април 2021 г. се намират в България – от ЦИК уточняват, че те могат да гласуват в секцията си по постоянен адрес, ако подадат специална декларация, която ще им бъде предоставена на място.

Какво означава машинно гласуване?

За първи път на парламентарните избори на 4 април в секциите с над 300 избиратели в страната, т.е. в повече от 9 хил. секции, ще може да се гласува и с машини. Досега машинно гласуване имаше само в някои секции.

Плюс на машинното гласуване е, че елиминира недействителните бюлетини, т.е. няма как да бъде допусната грешка при отбелязване на вота.

При машинното гласуване избирателят отбелязва гласа си на екран чрез докосване, като може да отбележи и преференция. Накрая машината разпечатва разписка от гласуването, която се пуска в отделна избирателна кутия.

В страната се очаква да се гласува в близо 12 000 секции. На парламентарните избори през 2017 г. са били 12 081.

Каква ще бъде бюлетината? Как отбелязваме гласа си?

На парламентарните избори се гласува с т.нар. интегрална бюлетина. Избирателят отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за депутат, като поставя знак „Х“ или „V“ в квадратчето с номера на избраната от него политическа формация, на независим кандидат или в това на опцията „Не подкрепям никого“.

Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят. Този списък е от лявата страна на бюлетината, а в дясната са номерата за преференциите.

Ще мога ли да гласувам с преференция?

По желание избирателят може да отбележи и преференция, т.е. да даде своя глас за определен кандидат-депутат от листата на предпочитаната политическа формация. За тази цел трябва да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да постави „Х“ или „V“ в съответното кръгче. Преференцията е действителна, ако е отбелязана само в едно кръгче със съответния знак.

Кръгчетата с номера на кандидатите са от дясната страна на бюлетината.

Номерата на партиите и коалициите са от едно до 100, а номерата на кандидатите, за които може да се гласува с преференция, започват от 101. Партиите, коалициите и независимите кандидати са изписани и с наименованието си, а кандидатите в листата за съответния район само с номера. Затова трябва или предварително да проверите под кой номер е предпочитаният кандидат, или в тъмната стаичка има закачени списъци, по които да сверите.

Какво означава, ако гласувам с „Не подкрепям никого“?

Гласовете „Не подкрепям никого“ се броят само за определяне на избирателната активност, но не и при отчитане на резултатите от изборите. Това е така, за да не се вдига 4-процентовата бариера за влизане в Народното събрание, което би било в ущърб на малките формации.

Какво означава, ако гласувам с празна бюлетина?

Празната бюлетина е на практика невалиден глас. На парламентарни избори невалидните бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите.

Кога бюлетината няма валидност?

Бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от „Х“ или „V“, има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване и извън квадратчето.

Невалидни са бюлетини с надписи (някои избиратели оставят послание към системата или шега), със знаци, с различен от син цвят химикал, както и ако е празна.

Кои са партиите и коалициите, които участват в изборите?

В парламентарните избори на 4 април участват 30 партии и коалиции. Основните участници са коалиция ГЕРБ-СДС, „БСП за България“, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, ДПС, обединението „Демократична България“, коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, ВМРО, „Републиканци за България“ на Цветан Цветанов и „Патриотична коалиция – ВОЛЯ и НФСБ“. Партията „Българско национално обединение – БНО“ отстъпи листите си на платформата на бизнесмена с 18 обвинения Васил Божков „Българско лято“.

Ето пълния списък на участниците в изборите – с номера им в бюлетината отпред, определен след жребий в ЦИК на 2 март, и пълното им наименование според регистрацията в ЦИК:

1 – ВМРО – Българско национално движение
2 – Ние, гражданите (Коалиция за теб България, Българска демократична общност)
3 – Български национален съюз – НД
4 – БСП за България
5 – Възраждане
6 – АБВ
7 – Атака
8 – Консервативно обединение на десницата (КОД)
9 – Движение за права и свободи – ДПС
10 – Българска прогресивна линия
11 – Демократична България – обединение (ДА България, ДСБ, Зелено движение)
12 – Възраждане на отечеството
13 – Движение Заедно за промяна (Българска Социалдемокрация – Евролевица, Европейска Сигурност и Интеграция, Родолюбие 2000)
14 – БНО
15 – Нация
16 – МИР
17 – Граждани от Протеста
18 – „Изправи се! Мутри вън“
19 – Глас Народен
20 – Движение на непартийните кандидати
21 – Републиканци за България
22 – Правото
23 – Благоденствие-Обединение-Градивност
24 – Патриотична коалиция – ВОЛЯ И НФСБ
25 – Партия на Зелените
26 – Политическа партия Общество за нова България
27 – Български съюз за директна демокрация (БСДД)
28 – ГЕРБ-СДС
29 – Има такъв народ
30 – Пряка демокрация

Как да проверя кандидатите в моя избирателен район?

На сайта на съответната районна избирателна комисия (РИК) всеки избирател може да провери регистрираните листи и имената на кандидатите за депутати.