80-годишен юбилей празнува на 10 април Мустафа Чаушев. Бляскавата му музикална кариера започва с кавър на турски на песента на Йорданка Христова “Делфините”, а кавър на белгийски хит го прави известно и обичано име за родната публика. Неговите почитатели знаят всичките му песни наизуст. Според архивите на “Балкантон” той е един от най-продаваните певци у нас и става първият изпълнител с албум в тираж над 100 000 бройки. 

“Гордея се с постигнатото в живота си. От 65-а година съм на музикалното поприще. През последните години разредих участията си. Но съм живял един живот, прекаран сред много публика, аплодисменти и цветя. Хубаво е, че има какво да разказвам”, подчертава легендарният певец, който живее със семейството си в Бургас. 

Не мизерствам, нямам две дъщери, не съм роден на 9 април, но имам албуми с две имена, споделя Мустафа с намигане към жълтата преса.

За мен семейството е най-важно - обичам жена си Лейла и се гордея с дъщеря си Аджа!, категоричен е певецът

Започва кариерата си в началото на 60-те години в родния Шумен. Първата му сценична изява е през 1961 г., на абитуриентския му бал. Още в казармата в Смолян става диригент на хор и пее с оркестър. Там получава първите си покани от БНР за звукозаписна дейност.

След това започва работа с оркестър “Шумен” и се изявява в най-известните заведения на Шумен. През 1967 г. започва усилени записи в БНР на турски песни, броят на които надхвърля числото 100. Завършва първия випуск на Естрадния отдел на Държавната консерватория в класа на Ирина Чмихова, заедно с Мими Иванова, Йордан Марчинков, Ангелина Баева и Петър Чернев.

Заедно с оркестър “Шумен” се изявяват в най-известните заведения, докато в казиното на града конкуренция им прави Тодор Колев. Друг известен шуменец - Астор, става причина за първата задгранична изява на Мустафа, като помага на състава му да направи турне в Югославия.

През 1967 г. започва усилени записи в националното радио на турски песни, броят на които надхвърля 100. Първите му записи на български са “Мой живот” и “Нямаш време за мен”, издадени на малка плоча. 

Мустафа прави кавър на турски език на хита “Делфините”, с който Йорданка Христова печели първа награда на “Златният Орфей” 

Става солист на оркестър “Балкантон”. През 1970 г. осъществява две концертни турнета в Русия съвместно с Лили Иванова.

Истинският му пробив идва, когато записва песента “Жената на моя приятел” на френския изпълнител Адамо. Дебютира на голямата сцена през 1969 г. и става популярен с изпълнения на шлагери, много от които композирани от големия Тончо Русев. Същата година излиза първата му малка плоча с песни на турски език - “Дилайла”, “Един ден от живота”, “Не ме изоставяй” и “Не вярвам в любовта ти”.

През 1985 г. настъпва Възродителният процес в България и Мустафа Чаушев е принуден да си смени името на Демир Чаушев

Това сякаш му носи още по-голям късмет. 

Хубавото е, че човек забравя негативните неща, защото животът е един голям кръговрат - той съдържа както красиви, така и лоши моменти, споделя Мустафа Чаушев. Бях едно момче, дошло от провинцията, което успя да се реализира в големия град. Тогава, за да станеш софийски жител, се искаше време и връзки и аз дълги години живях по хотели. 

Нищо не съм постигнал даром, но любовта на хората винаги ми е давала сила и вяра, че съм успял певец в тази държава 

Днес българският Шарл Азнавур има повече изяви в съседна Турция, където е много обичан и ценен. “Трудничко е за нас, по-старите, в тези времена. Е, напълно съм съгласен с Лили Иванова, която казва - миналото си е минало - трябва да се гледа напред. 

Знам перфектно турски. Майка ми е родена в Истанбул, дошла е в България като дете, така че за мен това е майчин език. Баща ми е родом от Шумен. Не е само това, по мое време аз съм изучавал всички предмети в училище на турски език. Химия, физика, география, история, няма рисуване, няма пеене - всичко учехме на турски. Училищата бяха турски и, разбира се, учехме български език. 

Аз бях в 9-и клас, когато направиха промяната, някъде 1962-63 г. 

Тогава оставиха турския език като предмет, а всичко останало започнахме да учим на български. Това страшно затрудни много мои съученици, които идваха от селата. Пак по това време обединиха турските и българските училища, преди това учехме отделно. Във всички случаи за турското население е добре да учи майчиния си език правилно, езикът е богатство.

Разбира се, като граждани на България, на първо място трябва да е българският език. Имахме много добри учители, но и това премахнаха, по онова време затвориха и джамиите и започнаха да гонят хората дори от петъчните молитви. Баща ми не беше ревностен вярващ, но ни водеше като деца с братята ми. Аз нищо не съм разбирал, но за мен беше много вълнуващо. 

Не съм религиозен, но както всеки човек съм вярващ

Имам страх и уважение към нещо над нас, човеците, а дали ще се молиш на Исус или на Аллах, или на Буда, това е вътрешно изживяване. 

Не бива това да е нещо, което да дели хората - всъщност всички религии изучават доброто, без изключение. Никой не е повече от другия. По време на т. нар. Възродителен процес ни прекръстиха насила. Дадоха ни списък с имена, аз си избрах Демир. Ние сме 6 деца и сега повечето ми роднини са в Турция. Големите сме тук, но малките се изселиха вследствие от събитията тук. 

Разрешили му да се казва Демир, защото имало генерал Демир Янев, бил партизанин във варненския отряд “Васил Левски” 

Тогава това му се отразило пагубно, всичките му ангажименти за чужбина пропадали. 

Когато се обаждали да ангажират Мустафа Чаушев, Импресарска дирекция отговаряла - такъв човек при нас няма. И така 5 години. “Дълго време се опитваха да изкарат турците виновни за това, че са ги прекръстили и че ги изгониха от България. Едва ли не са виновни за всички беди, които се случиха. Това е срамно! 

Днес пея и се радвам на верни, стари приятели и колеги. Щастлив съм!”, усмихнат споделя той. 

Подготви Поли БОЯНОВА