В понеделник Софийският апелативен съд отказа да се занимава с делото за приватизация на 33% от ЕВН, по което подсъдими са бившите министри Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Иво Прокопиев и служители на свързания с него борсов посредник “Булброкърс”.

Мотивът на тричленния съдебен състав да откаже да се произнесе по жалбата на прокуратурата за връщането на делото от Софийския градски съд, е свързан с влезлите междувременно в сила поправки на Наказателно-процесуалния кодекс. От 5 ноември т.г. делата срещу бивши министри са подсъдни на Специализирания наказателен съд, т.е. заради Дянков и Трайков, делото вече не е от компетенциите на Апелативния съд, пише вестник "Труд".

В мотивите на съдебния състав се откроява желанието на магистратите за назидаване на законодателя заради това, че не била предвидена преходна разпоредба. Така, въпреки че протестът на прокуратурата да е съдържал подробни съображения “в подкрепа на виждането на прокурора, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като обвинението е формулирано пълно и ясно – съдържа всички релевантни факти”, то Апелативният съд оставя без движение делото.

Печеливши от този акт, разбира се, са преди всичко обвиняемите лица.

За пореден път, а по конкретното дело за втори. Така се случи (неслучайно), че точно седмица преди влизането в сила на промените в НПК, СГС, като по заявка, отказа да съди Дянков, Трайков, Прокопиев и останалите. Сега, пак заради НПК, Апелативният съд също не желае да се занимава с делото. С други думи – на обществото трябва да се внуши, че поправките в НПК, всъщност, блокират борбата с корупцията. В същото време действията на СГС и САС удобно обслужват последващата защитна теза на адвокатите на подсъдимите, които ще изтъкват именно тези решения при евентуалното последващо внасяне на делото в Специализирания наказателен съд. Така и подсъдимите ще могат да си изградят образ на жертви на “извънредното” правосъдие.

И ако всичко дотук изглежда донякъде разбираемо – всеки търси начин да се измъкне от обвинение, то единствено като цинизъм може да се определи фактът, че член на съдебния апелативен състав се оказва не друг, а вторият човек в компрометирания Съюз на съдиите в България.

Става въпрос за изпълнителния секретар на ССБ съдия Весислава Иванова, която в последните години е активен участник във всевъзможните провокации и активни мероприятия по дискредитиране на магистрати и институции в съдебната власт.

Да разглежда съдия Иванова дело, по което основният обвиняем е Прокопиев, е възможно най-голямата провокация срещу правосъдието. Единственото възможно и абсолютно задължително бе Весислава Иванова да се отведе от делото. Аргументите за това са повече от известни за всеки, който следи случващото се в правосъдието.

Та, нали именно изданията на Прокопиев са тези, които от години лансират съдия Иванова като правоверен магистрат, активно ангажиран с кадруването по върховете на ключови съдебни инстанции и успоредно с това – изпълняваща ролята на едно от основните остриета в атаките срещу държавното обвинение.

Достатъчно е човек да погледне някои от поръчковите издания на олигарха. Така например, “Капитал” забелязва Весислава Иванова някъде около 2009 година. През 2011 г. Иванова и настоящият председател на ССБ съдия Атанас Атанасов са участници в т.нар. “Клуб Капитал”, който демонстрира амбициите на задкулисието да овладее съдебната система. Защо се случва именно през 2011 година ли? Тогава се провежда процедурата по избор на членовете на вече бившия състав на Висшия съдебен съвет. Броят на материалите с Весислава Иванова в друга от бухалките на Прокопиев – “Дневник”, са няколко десетки. Там съдийката дори се изявява като автор на програмни статии.

Въпреки всичко изброено, съдия Весислава Иванова не си е направила отвод. Вероятно и за да демонстрира, че както има недосегаеми за правосъдието, така има и магистрати, които поставят себе си и интересите на кръга, част от който са, далеч над върховенството на правото. Не по-малко притеснителен е и фактът, че никой от настояващи за правосъдна реформа движения, клубчета, коментатори, не си прави труда да акцентира върху неприемливото преплитане на интереси и обвързаности. Така Иванова трупа самочувствие, което ще използва в момент, в който е нужно – дали за да лансира поредния кандидат на ССБ за ръководна позиция в съдебната власт, дали за да отстрелят неудобен магистрат или да прокарат удобно за тях решение във ВСС.

А каква само драматургия би била разиграна, ако в същото положение беше попаднал не Прокопиев, а друг бизнесмен, който е свързан с магистрат, гледащ делото му. Истерията щеше да е колосална. Съдията, който би си позволил да приеме решение спрямо подсъдимия щеше отдавна да е превърнат в мишена на същия кръг, който днес тихичко замита под килима абсурдната ситуация – как Весислава Иванова от ССБ отсъжда в полза на Иво Прокопиев. Какво по-голямо доказателство за наличието на връзка между определени съдии и олигархията? И после – защо нямало ефективни присъди за корупция.