На 24 май той стана на 80, но кариерата му сякаш е във вихъра си. След 8 години затишие миналата година Дилън избухна с 39-ия си пореден албум “Rough and Rowdy Ways”. Толкова много блус има още, полепнал по жицата и по драскащия глас на стария Боб! - възкликнаха феновете му.
Едно някогашно клише казваше, че от “Бийтълс”, “Ролинг Стоунс” и Боб Дилън първите са станали най-обичани, вторите са направили най-много кинти, а третият направи най-много за музиката. И продължава да прави. А една от най-хубавите му песни в последния албум носи името на същия пенсионерски курорт, обичан още от Хемингуей - “Кий уест”. Затова, пък и не само затова, си заслужава да си спомним за легендарния бард. И понеже, освен в музиката, неговата най-голяма сила е в думите, ще го оставим да говори сам за себе си:

♦ Аз съм от Минесота. Това е място, където нищо не се случва. Няма да лъжа и да твърдя, че изчезнах оттам, защото съм смятал да обиколя света или да го покоря. Вижте, аз просто се махнах и после мислех само за едно нещо: никога не трябва да се връщам там.

♦ Баща ми беше обикновен човек и всичко, което ми остана от него, са думите му. Веднъж той ми каза: “Сине, знаеш колко лесно е да се окаляш в този живот, и то така, че дори родителите ти да се отвърнат от теб. Затова помни: ако това се случи, единственият, който ще продължи да вярва в твоята способност да се изправиш, ще бъде Господ Бог”.

♦ Боб Дилън винаги е съществувал - още преди да се родя. Аз изпълнявам тази роля вероятно защото най-много подхождам за нея.

♦ За да разберете нещо за мен, просто чуйте песните ми. Важното е да изберете правилната. Все пак аз не съм драматург, така че персонажите във всичките ми песни - това съм аз.

♦ Вече не съм много млад. Затова всяка сутрин като се събудя и усетя прилив на сила, си мисля: Отлично! Изглежда няма да се срещна с Елвис толкова скоро.

♦ Когато гледам новини, разбирам: светът се движи от хора, които никога не слушат музика.

♦ Днес войната е навсякъде. Понякога ми се струва, че война се води и в задните дворове.

♦ Моралът и политиката са твърде далечни едно от друго понятия.

♦ Ненавиждам дрънкането за равенство. Единственото, в което хората са равни, е това, че всички някой ден ще умрат.

♦ За да си поет, съвсем не е задължително да пишеш нещо. Някои хора цял живот работят в бензиностанция, но са поети.

♦ Да бъдеш забележим е тежко бреме. Христос е разпънат на кръста, защото е станал твърде забележим. Аз винаги предпочитам да изчезна.

♦ Вие ще умрете. Може да е след 20 години, може да е утре, може да е по всяко време. Аз също. Няма да ни има. Светът ще продължи без нас. Всеки трябва да свикне с тази мисъл и да реши колко сериозно ще гледа на себе си.

Боб Дилън е един от най-влиятелните музиканти на 20 и 21 век. Той олицетворява и най-противоречивата Нобелова награда за литература в историята

Тя му бе присъдена през 2016 г. и за първи път отиде при поп музикант. Въпреки това повечето смятат, че това е заслужена награда. В тази връзка Леонард Коен изрази това, което мнозина мислят:

- Ще кажа нещо за връчването на Нобелова награда на Дилън. За мен това е все едно да закачаш медал на връх Еверест за това, че е най-високата планина. Дилън е толкова страхотен, че наградата е само спомен, доста очевиден.

Постоянният секретар на Шведската академия Сара Даниус го сравнява с Омир и Сафо. Много от техните стихове са били представяни под музикален съпровод. И Боб Дилън може да бъде слушан и четен, като и в двата случая е еднакво увлекателен за публиката. Така той се присъединява към групата от известни лауреати, включваща творци като Томас Ман, Самюъл Бекет, Габриел Гарсия Маркес и Дорис Лесинг.

Самият Дилън приема отличието с мълчание. В официално писмо до Нобеловия комитет той съобщи, че няма да присъства на церемонията по награждаването. Изпрати обаче речта си, която бе прочетена вместо него от Азита Раджи, посланик на САЩ в Швеция. А изпълнението на Пати Смит на “A Hard Rain’s a-Gonna Fall” трогна публиката до сълзи.
 
Щрихи към биографията му

Робърт Алън Цимерман (с еврейско име Шабтай Зисел бен Авраам), но известен като Боб Дилън, е роден през 1941 г. в Дълут, Минесота. Родителите на баща му емигрират от Одеса през 1905 г., бягайки от антисемитските погроми в Руската империя, а родителите на майка му - също евреи от Руската империя, емигрират през 1902 г. от Литва. В своята автобиография “Chronicles: Volume One” Дилън пише, че моминското име на баба му по майчина линия е киргизко, а семейството й произлиза от Цариград.

Родителите на Дилън - Ейбрам Цимерман и Беатрис Стоун, са част от местната малка, но сплотена еврейска общност. Семейството живее в Дълут до 1947 г., когато бащата, който работи в нефтена компания, заболява от полиомиелит и се преместват в Хибинг, родният град на майката, където Дилън прекарва остатъка от детството си.

С песните си през 60-те години на 20-и век той се превръща в една от знаковите фигури на общественото недоволство в Съединените щати. Някои от тях се превръщат в химни както на движението за граждански права, така и на антивоенното движение.

Два пъти е женен и два пъти разведен, има 6 деца и 9 внуци. На колата му има лепенка, на която пише “Най-великият дядо на света”.

И още за Боб Дилън: Вегетарианец е; едно от хобитата му е да играе шах и с годините става много добър; той е на второ място в класацията на списание “Rolling Stone” - “Най-великите рокендрол изпълнители на всички времена“; след като Елвис умира, Дилън не проговаря на никого в продължение на седмица; освен музикант, Дилън е и талантлив художник. Обложката на албума му от 1970 г. Self Portrait е негово дело.

Виктория ИВАЙЛОВА