Началото на пътя ми е в родното ми село- започнах като каруцар в ТКЗС- то, после станах и работник в мина, бях и прислуга на един багер. Така описа началото на своя житейски път известният български борец Боян Радев пред bTV.
Съдбоносна за него се оказала случайната му среща с един борец, който го поканил в отбор, който тренирал в Перник. Още при първата проверка на качествата му, треньорите били смаяни от неговия хъс и сила и го оставили да тренира.<br /> <br /> За пръв път той се борил в Ботевград, където станал окръжен шампион и след това станал професионален борец. Хранели ги и им давали зала за тренировки, това било заплащането. Когато станеш републикански шампион, давали плат за костюм, разказа известният борец. <br /> <br /> За първата си световна титла Боян Радев получил чисто 1200 лева. Никой не ми е помагал, повече са ми пречили, спомня си той. Лично Тодор Живков ме е приемал, черпи ме с коняк и бонбон, разказа още Радев.<br /> <br /> Тогава бил произведен и в чин майор, получил и апартамент от министъра на вътрешните работи заедно с Гунди и Жечев от Левски. Най- големите ми битки бяха на Олимпиадата, призна борецът. Един час плакал, след като спечелил първата си олимпийска титла в Токио.<br /> <br /> Никога не съм мислил да отида на Запад по времето на социализма, тази държава ме направи човек, каза още Боян Радев. <br /> <br /> Събирането на картини и произведения на изкуството започнах случайно, запознах се с един художник, който ми подари картина и така се запалих, спомни си той. После отишъл при Дечко Узунов и от него също получил подарък картина. <br /> <br /> Последвали подаръци и от други български художници &ndash; Светлин Русев, Енчо Пиронков, Емил Стойчев и събрал за десетина дни двайсетина картини. Докато съм жив, няьма да се откажа от тази си страст, призна Радев. /БЛИЦ<br /> <br />