Предложението на Великобритания за правата на гражданите след излизането й от ЕС не гарантира признаването на професионална квалификация, придобита в Европа. За това алармира отговорникът за Брекзит в Европейския парламент Ги Верхофстат пред членовете на конституционната комисия.

Верхофстат посочи дипломите, с които оставащите на Острова европейци ще си търсят работа, като един от проблемите, оставени без отговор от предложението за уреждане на правата на правителството на Тереза Мей.

Екипите на Лондон и на Брюксел ще се срещнат в понеделник за втори тур от преговорите за изясняване на условията за напускане на Обединеното кралство.

Неясно е и какво Лондон предвижда за чуждестранните студенти, като сега според Верхофстат ситуацията им е крайно несигурна и всяка година те ще трябва да очакват дали британските власти ще им разрешат да продължат образованието си.

Брюксел смята за несправедлива и процедурата за кандидатстване за постоянно пребиваване за европейските граждани, които искат да останат в Кралството. Сега правителството е предвидило всеки от тях - от дядото до бебето, да подава отделен формуляр, който надхвърля 80 страници. Еврокомисията, която води преговорите от името на ЕС, смята, че това може да става на семейства или домакинства, като включва всички членове на фамилията.

Главният преговарящ на ЕС Мишел Барние също заяви, че предложението за гражданството, подадено от Лондон, не е достатъчно амбициозно и няма да защити в еднаква степен правата на оставащите европейци. Той посочи, че ще има сериозно ограничаване на правото за събиране на семействата на европейците, които вече са узаконили престоя си на Острова.

"Британското предложение не позволява на европейците да продължат да живеят във Великобритания както досега", заяви Барние.

Той уточни, че Лондон възнамерява след раздялата да прехвърли европейските граждани под британска юрисдикция и да ги третира наравно с останалите чужденци. ЕС смята, че те трябва да запазят в пълен размер сегашните си права, докато са живи, като британската юрисдикция се въведе след измирането на сегашните европейски граждани, пребиваващи легално в Обединеното кралство.

Брюксел иска спорните проблеми, свързани с техните права, да се разглеждат от Европейския съд в Люксембург, а не от британски магистрати, но Лондон засега не дава и дума да се издума.

Европейските лидери определиха през юни няколко теми за преговорите, които са от приоритетно значение и по които Брюксел иска да води паралелно разговорите. Освен правата на гражданите те включват финансово споразумение за уреждане на задълженията, новите европейски граници в Ирландия, както и други въпроси по раздялата като например какво ще се прави с британските стоки, намиращи се в деня на напускането в европейските магазини и с европейските на Острова.

Днес Барние съобщи, че Брюксел ще иска да преговаря и за съдбата на леките и товарни автомобили, пуснати в продажба преди раздялата, като иска да се уреди как те ще бъдат третирани и при какви условия собствениците им на Острова ще могат да ги регистрират и препродават например.

"Тези преговори са изключително сложни. Непрекъснато изникват технически въпроси, които ще имат последствия за живота на хората и на бизнеса. Нищо няма да е същото. Но в същото време това са обичайни въпроси при един развод", посочи европейският главен преговарящ.

Барние поясни, че Лондон трябва да признае писмено, че дължи пари на ЕС и след напускането си. В противен случай ЕС няма да може да преговаря по размера на компенсациите при развода.

Брюксел иска Великобритания да изплати всички ангажименти, поети във връзка с многогодишния бюджет на ЕС до 2020 г, като продължи да плаща вноските си всички програми, тъй като задълженията са били поети, докато е била редовен член.

Британският външен министър Борис Джонсън заяви в британския парламент вчера, че европейската сметка е грабеж и че Лондон няма да приеме заплащането на подобни суми. По неофициални данни ЕС си иска обратно между 60 и 100 милиарда евро.

"Трите части от преговорите - правата на гражданите, финансовото споразумение и границите, са неделими и ние не можем да преминем към договаряне на бъдещите отношения, преди да сме постигнали значим напредък по всяка от тях", каза Барние.

Той се оплака, че Лондон се бави с представянето на преговорните си позиции, което пречи на Брюксел да се готви с насрещни предложения и така затормозява напредъка по преговорите.

Договарянето на условията и бъдещите отношения между ЕС и Великобритания трябва да приключи до 29 март 2019 г., когато Обединеното кралство официално ще престане да бъде част от Съюза.

"Най-доброто решение за Великобритания е да остане член на ЕС, а второто най-добро - да влезе в Европейското икономическо пространство като Норвегия, Исландия и Норвегия", коментира главният преговарящ.

Правителството на Тереза Мей обаче желае твърд развод и излизане от общия пазар, от митническия съюз и замяната им със споразумение за свободна търговия. Така Лондон няма да има финансови задължения, тъй като членството в икономическото пространство предвижда плащане на определени суми в замяна на достъпа до общия пазар на ЕС.

Източник: dnes.bg