Проф. Георги Чапкънов (Чапа) е български скулптор, илюстратор и сценограф, роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, област Варна. Завършва Националната художествена гимназия “Илия Петров”, София, и специалност скулптура в НХА. Специализира в Париж. През 1990 г. е професор в НХА и основава специалността “Художествена обработка на метала”.
Днес той е творец, чието име е сравнявано с най-големите майстори в изкуството на съвременната скулптура в Италия, Япония, Германия, Белгия, Франция, Люксембург. И това не е случайно, защото в скулптурите му има нещо класическо, идващо от традициите на античната и ренесансова скулптура, изразено в изяществото и елегантното извиване на формите, в ритмичното им сливане в един пластичен образ. Негови произведения има пръснати по цял свят. Правил е изложби в Швейцария, Франция, Япония, Италия, Холандия, Корея и др.



Чапкънов е съавтор на герба на Република България (1997 г.), автор е на статуята “Св. София” в столицата (2000 г.), на много монети, медали, награди (като “Аскеер”) и др. Правил е портрети на едни от най-известните личности на България. За портрета на Федерико Фелини, направен година преди смъртта на режисьора,

италианският президент го награждава с наградата “Сулмона” за принос в италианската култура

Носител е на множество награди, сред които: 1977, 1979, 1986 - национална награда за скулптура на СБХ на името на Марко Марков; 1990 - награда на международно жури за реалистична скулптура “Огюст Роден”; 1991 - Голямата награда “За съвършенство” на името на Хенри Мур на музея Хаконе, Япония; Голямата награда за скулптура на триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи; 1993 - награда “Сулмона” за портрета на Фелини от Оскар Луиджи Скалфаро, Президент на Италия; 2002 - “Гран при” за скулптура на Европейския салон на изкуствата в Париж. Негови произведения са представени в: Ермитажа в Санкт Петербург, музея "Пушкин" в Москва, "Оцокуши-Га-Хара Музей" - Япония, академията "Лалит Кала" в Ню Делхи, музея на открито "Моран" - Южна Корея, La Blade de Seprai в Швейцария, колекция "Петер Лудвиг" - Германия, Музей Moutier - Швейцария, в сградата на Международния олимпийски комитет в Лозана, в Националния музей на българското изобразително изкуство (НХГ), София и др.

Има над 30 самостоятелни изложби в България и в целия свят

Когато извайва своите пластики, той им предава истинско благородство. Отделните елементи в тях се налагат със силата и свободата на моделирането на формите - релефите, те напират отвътре навън с енергията на сътворението, като че ли влизат от един паралелен свят в нашия реален свят. Всички пластики на Чапа, от ювелирните миниатюрни портрети, плакетите и малките пластики и, разбира се, монументалните му творби, сред които най-известните са “Св. София”, паметникът на Радой Ралин, на Петко и Пенчо Славейкови, Хитър Петър, пивоварите братя Прошек и много др., са създадени от съприкосновението на неговите пръсти и длани с една мъртва материя, каквато е глината, металът, гипсът, восъкът. Те носят тайнството на неговото умение не само да ги моделира, но и да им вдъхне живот. Истинската причина, поради която Чапа е бил и е във фокуса, е, че каквото и да сътвори, то е толкова привлекателно, че не може да не предизвика чувствата на хората. Неговите приумици, родени от “нещата в живота”, са израз на житейската му мъдрост и са заредени с положителната енергия на усмивката, на усещането за победата на доброто над злото, на красивото над грозното. Играта на светлосенките, изкусните преходи между гладките повърхности и искрящите контури на фините линии, очертаващи образи на цветя, хора, фантастични птици и животни, въздействието на полираните до блясък обеми превръщат пластиките му в неръкотворно дело.