Всеки втори висшист или 50% от завършилите бакалавърска степен у нас не работят на позиции, които изискват такова образование.

Това отчетоха от Министерството на образованието и науката (МОН) по време на представянето на резултатите от новото 9-о по ред издание на Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г. (достъпна на https://rsvu.mon.bg.), пише Труд бг.



Вижте с какви дипломи от наши ВУЗ може да изкарвате над 4000 лева на месец ГРАФИКИ

“Безработни висшисти на практика няма, но половината от тях са на позиции, за които не трябва висше образование. Пример са завършилите “Туризъм”, където 80% не работят на позиции, които изискват висше образование. Под 36% от всички студенти се реализират на позиции, където образованието им е ключово”, обясни Георги Стойчев, ръководителят на консорциума, подготвил новото издание рейтинговата система.

Тя сравнява и класира 51 университета в 52 професионални направления според десетки показатели. Те измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Според експертите данните от нея очертават още няколко тенденции. Една от тях е, че броят на студентите намалява драстично в последните 5 години. Те са 45 000 по-малко в сравнение с 2013, а спрямо миналата 2018 г. – с 6000 по-малко. В 15 професионални направления има 30% спад. Основните са “Икономика” и “Администрация и управление”. В тях са обучават 31 000 души по-малко.

В същото време повече хора следват за лекари, инженери, учители и по-малко за юристи и администратори. Няколко са професионалните направления, в които има над 30% повече студенти. В “Медицина” процентът е 76, “Военно дело” – 60%, “Стоматология” – 41%, “Педагогика” – 36%, “Ветеринарна медицина” – 26%, “Информатика и компютърни науки” – 10%.

Оказва се, че безработицата е средно 2,2%, което е рекордно ниско равнище. Само в направленията “История, “Психология” и “Социални дейности” тя е над 3%, посочи още Георги Стойчев.

По думите му класацията за най-много студенти оглавява направление “Икономика”. Ако през 2013 г. студентите в него са били 60 535, към 2019-а те са 37 909. На второ място е “Администрация и управление” с 16 584, на трето идва “Педагогика” с 14 864, следвана от “Медицина” с 11 373, чак на пето място е “Право”, където се обучават 9389 студенти.

От МОН отчетоха, че намаляват студентите по “Философия”, но се увеличават в “Психология”. Такава е тенденцията и при “Театрално и филмово изкуство”.

Намаляват и зрелостниците, които предпочитат да следват в чужбина. За 2019 година МОН е издало 3500 удостоверения, обясни просветният министър Красимир Вълчев. Той посочи, че в предишни години те са били 6000, а през 2018 – 4200.

Според Рейтинговата система тази година лидер остава Софийският университет “Св. Климент Охридски”, който е първи в 21 професионални направления. Той обаче е и вузът с най-голям брой направления. След него се нарежда Техническият университет в София, който е лидер в 6 направления. Трети е Медицинският в София с четири първи позиции. Следват Американският и Лесотехническият, които водят в 3 направления.

Учили компютърни науки

Кадрите на Алма матер са най-скъпо платени

Дипломата, която осигурява най-голяма заплата, е тази на завършилите “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. 4193 лева е техният среден месечен облагаем доход, отчетен от Рейтинговата система. За сравнение колегите им от същото направление от Нов български университет имат доход от 3438 лв., в от Американския университет в България – 2721 лв.

На следващо място се нареждат училите в направление “Администрация и управление” в Американския университет в Благоевград, които разполагат със средна заплата от 3531 лева. Трети по доходи са завършилите “Математика” в Софийския с 3092 лева.

 

Министър Красимир Вълчев:

Не можем да рискуваме да останем без преподаватели

НС одобри 360 млн. лв. за заплати

“Рейтинговата система е международна и оценена, много добра и дава инструмент на МОН да провежда политика на преструктуриране на приема в държавните висши училища. Светът е такъв, че работодателят изисква умения – днес дипломата дава по-малко от една крачка напред, а преди е давала 10”, каза просветният министър Красимир Вълчев.

По думите му тук се крие проблемът с 50%, завършили висше, които се реализират на позиции, които не изискват такова. “Днес имаме нужда от повече технически кадри, както и от кадри в системата на предучилищното и училищното образование – не можем да рискуваме да останем без учители”, каза още Вълчев.

“Все още имаме инерцията висшите училища да се борят за повече студенти. Ние искаме да се обучават по-малко студенти с повече средства. УНСС в бъдеще ще приема два пъти по-малко студенти срещу два пъти повече финансиране”, допълни той.

“Ние ще стимулираме със средства, които са предвидени за утвърждаване в проектозакона за държавния бюджет за 2020 г., определени политики за висшите училища, освен тази политика на свързаност, която стимулира в много голяма степен ЕК чрез програма “Еразъм”. Ще стимулираме и свързаност тук вътре в страната. Ще стимулираме инвестициите в млади преподаватели, промяната в учебните програми. Със сигурност ще имаме национална програма в системата на висшето образование за педагогическото образование”, посочи още министърът във връзка с промените, които се планират в системата на образованието.

По-рано същия ден парламентът одобри бюджета за образование за 2020 г., който предвижда 360 млн. лева за увеличение на учителските заплати. Пред депутатите Вълчев подчерта, че средствата никога не са достатъчни, но и никога не са били и толкова много. По думите му 600 млн. лева е реалното увеличение за следващата година, без увеличението на средствата от ЕС.