Скъпи читатели на БЛИЦ, честита да ви е новата 2019 година!

Желаем ви от здраве да се не отървете, както е казал народът. Също щастие, любов, късмет и много положителни промени през новата година.

Нека тя ви донесе радост и вдъхновение и със силата на новото начало да постигате нови и нови върхове.

Пожелаваме ви повече поводи за усмивки, по-дълги почивки и мечтани придобивки!

Нека през новата година да се постараем да бъдем по-добри и да направим България едно по-приятно място за живеене!

Четете ни редовно и през новата година, защото ще продължим да следим за вас всичко важно, любопитно и забавно!

В БЛИЦ, както и досега, ще научавате новините първи и ще четете най-актуалните, безрлистрастни и развлекателни материали.

Наздраве!

Какво се случва в БЛИЦ за ЧНГ?!


Нека все пак да си припомним кои бяха едни от най-важните събития, случили се в България и по света, които вълнуваха дните ни през отминалата 2018 година:
 
- Черен петък през април на магистрала „Тракия”
Фатален петък 13 през април – шестима души загинаха при катастрофа между автобус и автомобил на автомагистрала „Тракия”, а 17 бяха сериозно ранени. Обвинена за катастрофата е 29-годишната Цвета Таскова.

Тя ще отговаря пред съда за смърт по непредпазливост на няколко лица, защото при изпреварване закачила автобуса и той спукал гума. Експертизата показа, че шофьорът на автобуса няма вина, защото овладяването му било невъзможно. Според обвинението при изпреварването Таскова не е осигурила достатъчно странично разстояние между автомобила си и пътническото возило.

- Автобусна катастрофа край Своге отне живота на 20 души
В края на август екскурзия на група пенсионери от Световрачене завърши с тежка катастрофа, жертвите са 20. Жестоката катастрофа се случи на остър завой и при силен дъжд. Трагедията беше последвана от протести заради отказа на властите да ремонтират отсечката, въпреки многократните настоявания на хората от района. А шофьорът на автобуса Григор Григоров получи безпрецедентна подкрепа. Шофьорът е с 40-годишен опит зад волана. Той оцеля, но заживя с вината. Трагедията насочи общественото недоволство не срещу Григоров, а към отговорните за пътя институции, неведнъж сигнализирани, че той е рисков. Последваха протести. Управляващите поеха отговорност с три министерски оставки – на министъра на транспорта Ивайло Московски, регионалния Николай Нанков и вътрешния Валинтен Радев. Техните места заеха Росен Желязков, Петя Аврамова и Младен Маринов. За разследващите засега единственият виновен остава шофьорът на автобуса.
​​​​​​​
- Шесторното убийство в Нови Искър
Масовото убийство в Нови Искър от януари 2018 г. е едно престъпление без аналог в най-новата ни история. Шестима души бяха разстреляни – баща, син, доведена дъщеря, приятелят ѝ и баба ѝ бяха убити хладнокръвно с по няколко куршума. В кладенец на километри от къщата беше открита застреляна и майката. Заподозрян беше Росен Ангелов – 56-годишен, рецидивист, с присъди за блудство с малолетна и кражби. В хода на разследването стана ясно, че той е имал интимни взаимоотношения с намерената в последствие жена. Той беше издирван в продължение на четири дни, след което беше намерен мъртъв с куршум в главата. Благодарение на експертизите става ясно, че Росен Ангелов е сложил край на живота си само ден, след като е започнало неговото издирване. Според разследващите мотивът за убийствата е смесен – от една страна емоционален заради приключилата любовна връзка, а от друга – финансов, защото една от жертвите е отказала да помогне на Ангелов в обирите на къщи, в които е работила.

- Акция „Олигарх”
2018 г. определено не беше добра и успешна година за няколко известни богати фамилии у нас. Арести, обвинения от прокуратурата и запори на банкови сметки и луксозни имоти ги споходиха през последните 12 месеца. Както казва народът, и богатите също плачат. Първи зад решетките попадна алкохолният бос Миню Стайков. Лоша година и за сина на Маринела и Ветко Арабаджиеви – Вълчо. От 11 септември той е в ареста, а родителите му се издирват от Интерпол. От френската Ривиера семейство Евгения и Николай Баневи внезапно се озоваха в следствения арест в столицата. Милиони, събрани в куфари, в кутии за обувки и швейцарски сметки. Укриване на данъци и изпиране на милиарди. За това говори прокуратурата в последните три месеца, повдигайки завесата на тайния финансов живот на Ветко и Маринела Арабаджиеви, Николай и Евгения Баневи и на бизнесмена Миню Стайков. Стайков е в ареста за данъчни престъпления и пране на пари. Синът му - Стайко все още се издирва. Не съвсем като във филма Наркос, на последното заседание за по-лека мярка за неотклонение, собственикът на „Винпром Карнобат” се появи в инвалидна количка. Семейството Арабаджиеви, които според обвинението са във Франция, не изпълниха обещанията на адвоката си, че ще се върнат до дни в България. От същата дестинация, но с белезници, си дойдоха Евгения и Николай Баневи за съсипването на над 100 завода по време на приватизацията. Сумите на изпрани левове нараснаха до над 1 милиард. „Отлично знаете, че когато дойдоха ГЕРБ на власт аз казах, че на власт идва една шайка разбойници. Нищо от това, което съм казал не ме опроверга. Чрез вас искам да се обърна и към българската общественост – тя би ли поискала веднага оставките на Цацаров и на Гешев, ако не открият 1 милиард по сметките в Швейцария?”, заяви пред камерите в съда бившият собственик на футболния „Берое”. Отговорът какво ще се случи след знаковите арести предстои. В края на декември пък четири съдебни състава на Бургаския окръжен и Бургаския апелативен съд са потвърдили запора на обвиняемия бизнесмен Иво Прокопиев. Имане за 200 млн. лв. на разградския бос бе блокирано по искане на Комисия „Антимафия“ (КПКОНПИ) заради недоказан произход, за които се твърди, че е от незаконна дейност.

- Белезници за Митьо Очите
Белезници щракнаха на ръцете на Димитър Желязков, по-известен като Митьо Очите. Но не в България, а в Турция, след като беше обявен за издирване от Интерпол. 2 години, след като беше прострелян в Слънчев бряг, Очите бе обвинен за лидер на група за рекет и наркоразпространение. Арестуваха го в луксозен хотел в Истанбул. В компанията на бившия депутат от ДПС Несрин Узун и общинския съветник от Бургас Бенчо Бенчев, който беше веднага изключен от редиците на БСП.

- Сагата „Иванчева”
Арест и на кмет по обвинение в получаване на подкуп. Кметът на район „Младост”. Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова твърдят, че са невинни и са станали жертва на инсценировка. 

Сагата започна през април, когато службите арестуваха бившия кмет на „Младост” за рекорден подкуп от 70 хиляди евро. Арестът продължи 6 часа – в центъра на София пред стотици минувачи, а върху асфалта се брояха белязани пари. Светна като коледна елха. Светнаха всички. И двете светят, посредникът свети, тоест пипали са маркираните банкноти с определено вещество”, каза зам.-главният прокурор Иван Гешев след задържането.

Поисканата сума всъщност е умопомрачителна, твърди изнудваният строителен предприемач – половин милион евро за четири обекта.

И Иванчева, и Петрова обаче контрират, че пари от Александър Ваклин не са искали никога.  

„Това твърдение на г-н Ваклин е отявлена лъжа”, категорична беше Иванчева. Процесът генерира цяла серия от скандали, свързани с конвоирането на арестантите, тоалетните в ареста и въобще условията, при които чакат решението на съда.  След серия обжалвания съдът най-накрая ги освободи от ареста. А дни преди Коледа зад решетките беше върнат бившият кмет на Галиче Ценко Чоков, защото докато е под домашен арест, бе хванат да се забавлява в ресторант.

- Бягство от Централния софийски затвор като на кино
Бягство от централния софийски затвор като на кино. Дръзките действия на рецидивистите Владимир Пелов и Радослав Колев доказаха липсата на адекватна реакция на поне 10 надзиратели. На обяд, след час редовна обиколка, Владимир Пелов и Радослав Колев стигат до стаята за получаване на техника.

15 секунди са им необходими, за да прескочат стъклото. Оръжието се вижда ясно в ръцете на Пелов, който успява да събори на земята служителя на затвора.

Следват още 36 секунди, в които двамата излизат до Пост 1.

Не очакват, че ще се разминат с друг затворник, облечен с червена тениска.

Той хуква след Владимир Пелов и Радослав Колев. Хуква и чистачката. Безуспешно. Дотук като на кино. Последваха уволнения на шефове и 14 наказания. Седмици след бягството, Пелов загина при престрелка, а гневът на хората се засили, защото Колев още е в неизвестност.

- Символите на битката срещу насилието над жени
Имената на една жена и нейната дъщеричка, убити по жесток начин, се превърнаха в символ на битката срещу насилието над жени. В края на октомври Дарина Министерска беше простреляна смъртоносно от мъжа, с когото живеела на семейни начала. Викторио Александров отне живота и на едногодишната Никол. Дни преди това, телевизионната водеща Виктория Маринова е открита мъртва на крайбрежната алея в Русе, тя е убита докато прави сътрушния си крос. В първите часове след убийството последва оглушителен международен отзвук, заради появилата се информация, че нападението е свързано с професията на жертвата. Властите няколко дни издирваха убиеца – 21-годишният Северин Красимиров беше арестуван в Германия. Той призна, че е извършил убийството, защото е бил под въздействието на наркотици и алкохол.

- Годината започна със скандал около продажбата на ЧЕЗ
Годината започна със скандал около продажбата на най-голямото енерго в България - ЧЕЗ. Одобреният купувач се оказа малка компания, собственост на Гинка Върбакова –  бизнес дама от Пазарджик.  Сделката бе блокирана от антимонополната комисия. И ЧЕЗ преди дни обявиха, че започват преговори с втория класиран купувач индийската „Индия Пауър”. Развръзката кой ще придобие енергото предстои догодина. Сагата започна през февруари. За активите в България чехите щяха да получат 340 млн. евро от „Инерком”, компания създадена година по-рано. Енергийният министър Теменужка Петкова подаде оставка, след като се появи  информация, че е близка с Гинка Върбакова, собственик на „Инерком”. Първоначално премиерът я прие, а после я отхвърли. Създаде се напрежение кой всъщност ще финансира сделката и кой стои зад „Инерком”. Държавата обяви, че ще опита да купи част от активите и ще си партнира с фирмата на Върбакова. Месец по-късно държавата загуби интерес. През юли Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани на „Инерком” да купи ЧЕЗ. Така компанията на Гинка Върбакова е на път да загуби сделката и внесената гаранция от 5 млн. евро. А от Прага обявиха, че възнамеряват да започнат паралелни преговори с втория класиран кандидат – „Индия пауър”.

- Когато Търговският регистър излезе в летен отпуск
За няколко седмици Търговският регистър блокира и постави на риск бизнеса в страната. От българската стопанска камара пресметнаха, че над 300 хиляди фирми са били с блокирана дейност. Управляващите побързаха да отрекат всякакви слухове, които плъзнаха след краха на ключовата система – че хакери са откраднали фирмената информация на всички компании у нас, че конкретни бизнес кръгове са прикрили свои сделки чрез аварията и т.н. Официалното обяснение е, че системите на регистъра са аварирали – а не е имало резервни мощности. За същото тримесечие, в което целия търговски оборот се оказа заплашен, служителите в Агенцията по вписванията получиха бонуси. Разпределиха се 600 хиляди лева. Твърди се, че са били за служители, които не са били пряко отговорни за аварията.

- Бунтът на майките на деца с увреждания
2018 г. беше и годината на безпрецедентни протести на стотици майки на деца с увреждания. Майките облякоха тениски с надпис „Системата ни убива” и се разбунтуваха срещу липсата на ефективни грижи за децата с увреждания. Непремерен коментар към протестиращите жени принуди вицепремиерът Валери Симеонов да напусне правителството и да отстъпи мястото си на началника на своя кабинет – Марияна Николова. На 1 юни – Деня на детето, майки на деца с увреждания разпънаха палатка пред Народното събрание. „Когато спрем да забелязваме тази липса на ангажираност на депутатите, тогава ще махнем това”, каза Ина Маринова, майка на дете с увреждане. Последва почти денонощно писане на нови закони. Страните ту стигаха до консенсус, ту до нов спор. Социалният министър Бисер Петков подаде оставка, но след мощна подкрепа от майките премиерът го върна. Протестите обаче  не спряха, а прераснаха в блокади на ключови кръстовища. Майките настояха за конкретни действия от страна на правителството. А когато изглеждаше, че напрежението утихва, се случи „взрив”: „Една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство и грижа за тях”, заяви вече бившият вицепремиер Валери Симеонов. Изказването му изкара майките на всекидневни протести с искане за оставката му като вицепремиер. „Човек не подава оставка затова, че казва истината. Боли, не боли, това е истината. Аз стоя зад своите думи, категорично”, заяви Симеонов. 4 седмици след началото на протестите за оставката и след нов скандал с изказване, но този път на депутат от НФСБ, Симеонов подаде оставка. На мястото на Валери Симеонов застана Марияна Николова, която до този момент беше началник на кабинета му. В началото на декември  бяха гласувани новите закони – за хората с увреждания и за личната помощ. Майките махнаха палатката пред Народното събрание. Родителите на деца с увреждания спечелиха приза „Човек на годината” за 2018 г. на Българския хелзинкски комитет.

- Напрежение между президента и управляващите
През годината напрежението между президент и управляващи се засилваше.  От началото на мандата си държавният глава Румен Радев 12 пъти упражни правото си на президентско вето. В началото на годината доверието към президента бе 60%, а към премиера – 37%. В края на годината социолозите от „Маркет Линкс” отчитат, че доверието към президента е запазено – 61 %, а това към премиера Бойко Борисов се е понижило до 28%. Напрежението между двете институции прозря по време на срещата Турция – Европейски съюз в Евксиноград, където българският държавен глава не беше поканен. „Много е важно ролята на България в тази среща да не се свежда до домакина, който разнася шербет”, предупреди Радев. "Беше употребил шербет, прозира малко завист ...”, отговори му Борисов. „Трябва властта в България по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден образ и възможно най-бързо, телом и духом, да се върне в суровата българска действителност”, призова държавният глава. Според Радев оценките за председателството били стандартен комплимент. Напрежение и покрай сесията на ООН, когато делегацията беше оглавена от Борисов, без това да бъде съгласувано с президента. Последва надпревара със снимки със световните лидери на срещите в ООН, на честванията за края на Първата световна война и аудиенции при монарси в Близкия изток и Европа. Искрите между президента и управляващите се разгоряха по всички фронтове и от външната политика, отбраната, обществените поръчки и енергетиката стигнаха дори до размяната на реплики в обвързаност с криминални босове. Поводът беше обществена поръчка , които митниците дали на фирма, свързана с Митьо Очите, в първите дни на служебния кабинет, назначен от Радев. Годината ще се запомни и с транспортните скандали около президентското семейство. През лятото имаше катастрофа между инвалид с триколка и автомобила на бащата на президента Георги Радев. Виновен се оказа катаджията, който беше уволнен, защото санкционирал инвалида. По-късно друго видео в социалните мрежи пък показа как охраната на президентската съпруга. Десислава Радева се кара с пътен полицай, който спира лимузината защото влязла в насрещното.  „Може би ви прави впечатление, че много зачестиха тези ситуации. Можете да се сетите кой е поръчителят на тези суперпродукции”, коментира президентът. С един от върнатите закони Радев открито се обяви срещу увеличаването на данъчната тежест за старите коли. Че при БСП да не сме били по-богати? На президента заплатата става 11 хил. лв.,  с 4 хил. повече от моята, атакува го Бойко Борисов. Радев напомни, че заплатата му се определя от депутатите. Президентът демонстрира пред медиите добрата си физическа форма – чрез коремно възлизане. Радев няколко пъти беше питан дали готви собствен политически проект. Отговорът: Няма да прави партия, но би приветствал политически субекти, които решават проблемите на обществото.

- Европредседателството
2018-та – годината на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз –  водещият политически орган в общността. На ротационен принцип в продължение на шест месеца координирахме европолитиките с останалите страни членки. Приоритетът ни бяха Западните Балкани. Поехме европредседателството от Естония и го предадохме на Австрия. Редът ни дойде малко по-рано от първоначално предвидения график заради брекзит. За провеждането на председателството у нас работиха над 1500 чиновници от 35 институции. На 17 май в полите на Витоша европейските и балканските лидери застанаха един до друг. Едните, за да потвърдят желанието си да станат част от европейското семейството, а другите - за да ги уверят, че имат място. Лидерите на Гърция и Македония дадоха сигнал, че искат да приключат спора за името на Западната съседка. Президентите на Сърбия и Косово макар и неохотно си стиснаха ръцете. На масата беше поставен и въпросът за излизането на Съединените щати от споразумението с Иран и налагането на мита за европейските суровини. Председателят на Евросъвета Доналд Туск отправи предупреждение към капризната администрация в Белия дом: „Истинският геополитически проблем е не, когато имаш непредсказуем политически опонент или враг, а имаш непредсказуем най-добър приятел”, заяви Доналд Туск. "С проблемите, които имаме с големите играчи трябва да сме единни и лист хартия не може да мине между нас", заяви Бойко Борисов. Разногласията по икономическата политика обаче останаха, и на срещата на Г-7 в Канада не успяха да постигнат компромис при преговорите с Тръм за митата и Европа въведе ответни.

- „Ремонт на ремонта”, или докъде стигна проектът за „Графа”?
„Ремонт на ремонта!” – така социалните мрежи критикуваха ключови проекти за общините през 2018 г. Заради скандала с ремонта на ул. „Граф Игнатиев” и пространството пред „Свети Седмочисленици” в столицата се роди ироничният хаштаг #Хубавое. Ремонтът на „Графа” струва малко над 20 млн. лв. Поредица от дефекти обаче изпъкнаха още преди официалното откриване на една от емблематичните за София улици. Неравностите и кръпките по настилката предизвикаха възмущение и ирония към столичната община. Общината се защити, че ремонтът не е приключил. Роди се слоганът – „Хубаво е, но не е готово”. Ограничилите около трамвайното трасе провокираха нова доза насмешка и недоверие. „Това, което сме поставили, е възможно най-щадящото за погледа. Човек може да се спъне във всяко нещо”, обясни проектантът арх. Радомира Методиева. Площадът пред църквата „Свети Седмочисленици” също беше определен като провал от столичани, които свързаха настилката му с баня. „Когато се завърши, вие ще кажете - много е хубаво”, заяви авторът на проекта арх. Иво Панталеев. Ремонтът на „Графа” доведе до оставка и обвинение от прокуратурата за зам.-кмета Евгени Крусев. Куриозен строеж и във Варна – новото трасе на булевард „Васил Левски” мина през трибуните на стадион „Спартак”. В благоевградското село Дебрен пък построиха къща във въздуха.

- Руската шпионско-отровна сага
На 4 март руският бивш двоен агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря са открити в безсъзнание отровени от високотоксичния нервен агент Новичок на пейка в Солсбъри, Англия. Лондон посочва с пръст Москва и през септември издава заповеди за арест на двама руски агенти. Москва отхвърля всички обвинения. В размяна на гняв между двете столици десетки западни и руски дипломати са експулсирани в тет-а-тет репресии и са наложени нови санкции срещу Русия. Скрипал оцеляват, но през юни британска жена умира, след като влиза в контакт с Новичок в село до Солсбъри.

 
- Дамаск - победи
На 14 април сирийската армия заявява, че всички сили против режима са прогонени от района на Източна Гута, съседен на Дамаск, след двумесечна офанзива, която оставя повече от 1 700 мъртви. Това е голяма победа в усилията на правителството да затвърди контрола след въстанието през 2011 г., което доведе цялата страна до опустошителен конфликт. В същия ден Съединените щати, Великобритания и Франция осъществяват удари срещу режима на президента Башар ал Асад в отговор на подозрение за химическо нападение над Дума в източната част на Гута, в което загиват десетки цивилни граждани. Режимът отрича твърденията.

Подкрепени от военната мощ на Русия, силите на Асад продължават с поредица от победи срещу бунтовници и джихадисти, възвръщайки контрол над 2/3 от разрушената и разделена страна. На 19 декември американският президент Тръмп нарежда изтеглянето на около 2 000 американски войници, разположени в североизточна Сирия, където се борят с ислямските джихадисти заедно с доминирани от кюрди сили. Решението в момент, когато Анкара заплашва с офанзива срещу кюрдските сили, води до оставката на министъра на отбраната Джим Матис.
 
- Тръмп напуска иранската ядрена сделка
На 8 май президентът Доналд Тръмп оттегля Съединените щати от трудно постигнатото споразумение през 2015 г., което ограничава иранската програма за ядрени оръжия в замяна на облекчаване на санкциите срещу ислямската република. Едно от оплакванията му е, че "едностранната сделка" не стига достатъчно далеч, за да предотврати създаването на ядрена бомба от Иран. Останалите страни по споразумението - Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай настояват Иран да спазва ангажиментите си и да запази сделката непроменена.
 
През август Вашингтон възобновява първата вълна от санкции срещу Иран; през ноември е втората.
 
- САЩ премества посолството в Йерусалим
На 14 май Съединените щати отварят новото си посолство в Йерусалим, разгневявайки палестинците, които също претендират за светия град като своя столица и пренебрегвайки години на международна политика. Сблъсъци избухват на границата с Израел и палестинската територия на Газа: след най-кървавия ден в конфликта около 60 палестинци са мъртви, убити от израелски оръжия.
 
- Патриоти на власт в Италия и Унгария
На 1 юни популисткото коалиционно правителство взема властта в Италия, сформирано от антиелитарната партия Движение 5 звезди и крайнодясната, антимигрантска, евроскептична Лига. Вътрешният министър Матео Салвини, лидер на Лига, въвежда твърда имиграционна политика, която до голяма степен затваря границите на Италия за мигрантите. Още през април унгарският премиер Виктор Орбан изведе своята антиимигрантската партия до съкрушителна победа на парламентарни избори.
 
- Тръмп и Ким се срещат
На 12 юни Доналд Тръмп и лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун се срещат в Сингапур, първата по рода си среща между ръководителите на двете страни. Те подписват споразумение, което потвърждава ангажимента на Пхенян за "пълна денуклеаризация на Корейския полуостров". Досега обаче Северна Корея е предприела само няколко малки стъпки, за да се откаже от ядрените си оръжия и двете страни спорят за значението на неясно формулираното споразумение.
 

- Войната в Йемен достига ключово пристанище
На 13 юни войната в Йемен ескалира, когато проправителствените сили, подкрепяни от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, започват нападение, за да си върнат обратно контрола над жизненоважното пристанище на Ходейда от подкрепяните от Иран бунтовници хусити. Войната, която започва през 2014 г., вече е убила около 10 000 души, а 20 милиона са застрашени от глад, според агенциите за помощ. На 18 декември, след мирни преговори с посредничеството на ООН в Швеция, влиза в сила споразумение за прекратяване на огъня. Наблюдатели са изпратени, за да следят за неговото прилагане и оттеглянето на двете воюващи страни от град Ходейда.
 
- Еритрея и Етиопия намират мир
На 9 юли африканските съседи Еритрея и Етиопия обявяват края на войната помежду си от две десетилетия. Развихрилият се мирен процес отваря отново посолства и граници, възстановя телекомуникационни връзки и полети и възобновява търговски връзки. Всичко се случва след като новият премиер на Етиопия Аби Ахмед обявява през юни, че правителството му оттегля претенциите си към спорната гранична територия. Споразумението също така възстановява дипломатическите връзки между Сомалия и Еритрея на 30 юли. Организацията на обединените нации отменя санкциите срещу Еритрея на 14 ноември.
 
- Тайландските пещерни момчета
На 10 юли, последният от 12-те млади футболисти и техният треньор са извадени безопасно и сигурно от наводнена пещера в Северен Тайланд, 17 дни след като са били там. Съдбата на младшия футболен отбор е проследена от целия свят, като американски и британски експерти по гмуркане се включват в спасителните действия и бивш водолаз от тайландския флот губи живота си.


- Жега и огън
През юли-август Европа се задушава в топлинна вълна, която се доближава до рекордните 48 градуса по Целзий (118,4 по Фаренхайт) и смъртоносни горски пожари бушуват в Гърция, Португалия и Испания. През ноември Калифорния е опустошена от най-смъртоносния си пожар досега: 85 души загиват, преди да бъде потушен две седмици по-късно. Световната метеорологична организация на ООН обяви през ноември, че 2018 г. е четвъртата най-гореща година.
 
- Саудитски журналист е убит
На 2 октомври дисидентският саудитски журналист Джамал Кашоги, сътрудник на „Вашингтон пост“, влиза в консулството на страната си в Истанбул и никога повече не излиза. След повече от две седмици отричане и противоречиви изявления, Рияд признава, че той е бил убит в консулството, след „спречкване“. Намесени са различни служители и арестувани други, като накрая идват признанията, че тялото на журналиста е било разчленено. На 13 декември американският Сенат приема резолюция, с която поставят под отговорност принц Мохамед бин Салман, въпреки яростните отричания от Рияд.
 
- Бразилия се отклонява надясно
На 28 октомври най-голямата страна в Латинска Америка поема надясно с избирането на бившия капитан от армията Жаир Болсонаро за президент на Бразилия. По време на особено ожесточена кампания, белязана с реч на омраза и огнища на насилие, Болсонаро е намушкан в корема на митинг през септември.
 
- Междинен тласък за американските демократи
На 6 ноември на междинните избори в САЩ демократите печелят контрола над Камарата на представителите, докато републиканците укрепват мнозинството си в Сената. Последните дни на кампанията се разтърсват от най-тежката антисемитска атака в историята на САЩ, когато нападател убива 11 души в синагога в Питсбърг и от изпращането на заплахи по пощата до известни демократи, включително Хилари Клинтън и Барак Обама. Наближаващият керван от хиляди бежанци от Централна Америка също така измества заглавията от кампанията. Мигрантите пристигат в патрулираната от Мексико и САЩ граница от средата на ноември.
 
- Бунтът на френските "жълти жилетки"
На 17 ноември протестират избухват в цяла Франция в противовес на увеличаването на данъците върху горивата и разходите за живот, след което прерастват в по-широко движение срещу политиката на правителството на президента Еманюел Макрон. Протестите на "жълтите жилетки", кръстени на флуоресцентните спасителни жилетки, носени от демонстрантите, се оказват арена на бунтове и грабежи в Париж. След като правителството оттегля планирания данък върху горивата, на 10 декември Макрон очертава други мерки за успокояване на гнева, включително увеличаване на минималната работна заплата.
 
- Падението на Карлос Гон
На 19 ноември магнатът Карлос Гон, ръководител на гигантския автомобилен алианс „Нисан-Рено-Мицубиши“, е арестуван в Япония по обвинения в недостатъчно отчитане на заплатата му от години, което той отрича. Гон е уволнен като директор на „Нисан“ и „Мицубиши“ и официално обвинен на 10 декември, когато задържането му е удължено. На 22 декември той е изправен пред нови обвинения за финансови злоупотреби и задържането му е удължено поне до 1 януари.
 

 

- Сделката по Брекзит
На 25 ноември, след 17 месеца на трудни преговори, Европейският съюз и Великобритания се договарят за споразумение по излизането на Великобритания от блока през март 2019 година. Но британският премиер Тереза Мей на 10 декември отлага парламентарното гласуване по сделката, определена за следващия ден, като признава, че тя ще бъде отхвърлена. Тя оцелява след вътрешнопартийния вот на недоверие на 12 декември.
 
Подборът на събитията е по материали на БГНЕС и bTV