Честваме Богоявление - Йордановден, какви са традициите и обичаите

Според библейския разказ на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Исус. Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове.

Когато видял Исус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него. Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и духът божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото йорданското събитие просвещава като показва Бога, изявен в непостижимата тайна на неразделна Троица. Всеки чрез светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово.

Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. По-късно църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление.

Има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля светия кръст във водата.

Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата - който го хване, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве.  След изваждането му от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. „мръсни дни". Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.


На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия.