Историята е пълна с мистериозни събития. Понякога става въпрос за описани от няколко източника привидно свръхестествени събития, друг път за загадъчни периоди на развитие или упадък, за които просто липсват достатъчно материални следи. Много историци, археолози и антрополози се трудят ежегодно, за да разрешат някои от тези загадки, които съдържат важни сведения за нашето минало.
Едно от “липсващите парчета в пъзела” е резкият спад в броя на населението на Евразия в края на неолита и началото на Бронзовата ера. Този феномен е още по-учудващ, ако вземем предвид факта, че именно по това време земеделието и животновъдството са в прогрес.

До момента съществуват две основни теории, обясняващи спада в неолитното население на Стария континент. Едната теза гласи, че нашите прадеди, които са живели сред обширните широколистни и иглолистни гори, се затрудняват да се приспособят към разширяващия се степен ареал. Това обезлесяване води до рязко разреждане на популацията на горски фермери и до плавното увеличение на набиращите мощ степни номадски племена.

Другата теория гласи, че създателите на първите големи селища в Европа и Западна Азия стават жертва на смъртоносна епидемия. И макар и тази теза да не е напълно потвърдена, в последните години академиците намират все повече доказателства в нейна полза. Последното такова е открито от интернационална група археолози, изследващи гробница на 5000 години, намираща се във Frälsegården, Швеция.

Учените извършват ДНК анализ на едно от телата и намират в останките следи от заразяване с бактерията Йерсиния пестис. Едноклетъчните са добре познати в медицината като причинители на смъртоносната болест чума. И тъй като труповете в гробницата са 78 и са погребани в сравнително кратък период, може спокойно да се заключи, че некрополът е първото доказателство за праисторическа вълна на Черната смърт.

Археолозите, работещи по проекта, свързват находките си с няколко други странни открития. Учените отдавна знаят, че през същия период много селища в Източна и Северна Европа са изоставени и дори изгаряни след напускането им. Тези действия много приличат на мерките срещу разпространение на чумната епидемия, извършвани от нашите прадеди през 14-и век. 

Историците, разглеждащи новите находки, смятат, че е напълно възможно смъртоносната болест да се е предавала от селище в селище и от регион в регион по търговските маршрути.

Противно на очакванията, още през неолита се изгражда цяла система от пътища, която позволява обмен на стоки из цяла Евразия. Въпреки новите доказателства теорията за неолитната чумна пандемия все още не е напълно легитимна. Но академиците от обекта във Frälsegården, Швеция, със сигурност допринасят за разрешаването на загадката чрез новата информация, придобита чрез техните изследвания.


Епидемии от заразни заболявания, върлували от I до III век


С епидемиите са свързани немалки загуби на невинни хора, което се е отразявало върху древни цивилизации, в които е функционирал робовладелски строй. Пример за това е древноримската цивилизация, а многото епидемии, които са я покосявали, са сред основните причини, "виновни" за западането й.

Сред древните автори, опи­сали картината на подобни катаклизми, на първо място се откроява името на Омир в "Илиада" (песен I, където Аполон "поразява" ахейците с мор). В цялата антична медицинска и историческа литература с думата "лоймос" се означавали различни епидемии, без това да означава точно чума. Дори "Чумата на Тукидид" вероятно не е била чума, а петнист тиф, върлувал по време на Пелопонеската война.

След I вeк могат да се открият немалко сведения, касаещи следните четири епидемии:

- след изригването на вулкана Везувий през 79 г. в областта Кампания в Южна Италия избухнала епидемия, покосила живота на хиляди невинни;

- т. нар. "чума на Оризий", която е започнала в африканските провинции Нумидия и Картаген през 125 г. след инвазия на скакалци. В Утика живота си загубили 4000 древноримски войници;

- епидемията на Марк Аврелий (известна като Галеновата чума) от 164 до 180 година започнала в източните провинции. В Рим се проявила през 166 г., тъй като била донесена от войски, пристигащи от Сирия. И в този случай се предполага, че конкретното заболяване е петнист тиф;

- епидемията в Северна Африка е наречена "Киприянова" на името на картагенския епископ Киприян, който се прочул със самоотвержената си борба с нея. Счита се, че конкретното заболяване е било вариола

Продължителните войни, които Рим водил с дакийската цивилизация през I и II век и с готите през III век, несъмнено били съпроводени с драматичното влошаване на санитарното състояние на провинциите. Така от Руф Ефески е запазена кратка бележка, описваща епидемия от 100-ата година, която имала особено висок леталитет и е вилняла сред жителите на Египет. За чума се съобщава сред племената на готите през III век, от която били обхванати и римските войски. 

Историкът Зосим от V век, на когото принадлежи трудът "Нова история" (той е част от книгата "Гръцки извори за историята на България"), е написал следното по повод готските нападения в древна Тракия: "Когато властта преминала в ръцете на Гал... пък и чумата, която нападнала градовете и селата, погубвала не по-малко от тежката във всяко отношение война онова, което било останало от населението. По-рано тя никога не била поразявала толкова много люде".

Съвременните историци свидетелстват, че думата "лоймос" е преведена като "чума". "Чума всред готите... 

Но когато чумата нападнала всички, едни умрели в Тракия, други в Македония…, когато чумата засегнала и римляните, загинали много войници. Умрял и Клавдий."

Гал е императорът Требониян Гал (251-253 г.), а Клавдий - Клавдий II Готски (268-270), наречен така поради успехите му срещу готите.

Вижда се, че двете събития са отдалечени с 20 години едно от друго. За съжаление, не могат да се открият сведения, чрез които да се прецени дали се касае за една епидемия, продължаваща със затишия, или става дума за две епидемични вълни. За тях има и други сведения.

Неизвестни историци пишат: "След като готската война била напълно завършена, избухнала твърде тежка епидемия (от лат. - gravissmus morbus increbruit). Тогава и Клавдий, заразен от нея, напуснал смъртните".

Историкът Евтропий (IV век) също споменава за тази епидемия: "Скоро за императори били издигнати Гал и Хостилиан... Царуването им е известно само с чума (pestilentia), болести и страдания".

Епидемиите през I и особено през II в. изиграват пагубна роля върху икономиката на древна Тракия

Населението намаляло, което се отразило отрицателно върху производството. Разреждането на културното местно население принуждавало римската администрация да прибягва до насилствено заселване на пленници-варвари на пустеещите земи. Това от своя страна разрушавало основите на робовладелския строй, тъй като пленниците вече не били роби, а полусвободни хора.

Създавали се условия за преминаване към колонат, при който работещият земята не е роб, а има известни права върху придобития продукт. От друга страна, чрез тези етнически промени се стигнало до смесени бракове, което, макар и нежелано и преследвано от римската власт, тъй като също подкопавало романизацията III век, е преход към упадъка на Римската империя и разделянето й на Източна и Западна. 

Подготви Михаил АХЧИЕВ