В София се проведе Третият глобален форум за подобряване грижите за недоносените деца. Лекторите изтъкнаха колко важна е за недоносените Кенгуровата грижа, методът „кожа до кожа” на родителите с бебетата. Благодарение на този метод са спасени много бебета в тежко състояние. При това методът е изключително евтин и не изисква подготовка. Всички участници се обединиха около тезата, че най-добрите резултати биха дошли от колективната работа на мултифункционален екип от специалисти, който да се бори за оцеляването на преждевременно родените бебета заедно с техните семейства. Ето какво сподели за в. „Доктор” представителят на Световната здравна организация за България д-р Михаил Околийски.
- Д-р Околийски, има ли стандарти за неонатална грижа?
- Световната здравна организация предлага стандарти както за пренатална, така и за неонатална грижа. Много неща не се правят достатъчно ефективно в България по отношение на здравословната бременност, на превенцията, за това да се раждат по-малко недоносени. Липсва адекватно съветване на бременните по отношение на вредните им навици. Нерядка причина за раждането на недоносени деца е затлъстяването на майката. Това е световен проблем, който и в България става все по-мащабен. Прилагането на т.нар. „кенгуру грижа“ е изключителен метод за укрепване състоянието на недоносените след раждането им и се препоръчва от Световната здравна организация като оптимална грижа за тези деца.
- Какъв е ефектът от така наречената кенгуру майчина грижа за новородените, от контакта кожа до кожа?
- Аз съм експерт по психично здраве и зная колко е важен контактът между майката и новороденото за неговото психично развитие. Този контакт трябва да бъде създаден с бебето още по време на бременността. Бебето чува и усеща всяко движение и гласовете около себе си. Майката и бащата могат да говорят на бебето през корема и това му действа стимулиращо.
След раждането е важен контактът кожа до кожа, прегръдките, говоренето на новороденото. Това се усеща интензивно от него и стимулира образуването на неврони в мозъка. През никой друг етап от живота не се образуват толкова интензивно невронни връзки. Те помагат както за формирането на интелигентността, така и за нормалната психика на детето, за това да не се развият у него някакви психични заболявания – например тревожност или синдрома на отчуждеността, които много често се наблюдават при отгледани без родителска грижа деца, т.е. при децата в институциите.
На една конференция на УНИЦЕФ бяха изнесени невероятни по качеството си изследвания за разликата между дете, отглеждано в семейство, и дете, отглеждано в институции. Най-фрапиращата разлика е точно във формирането на трансмисии в мозъка, които отговарят за развиването на интелигентността. Ето защо е изключително важно да се въведе кенгуру грижата, тактилната връзка между родителите и детето веднага след раждането. Ето защо е много важно и да не се допуска изоставяне на бебето.
- Колко преждевременно родени бебета у нас се изоставят от майките си?
- Точна статистика няма, но в България е налице все още висок процент изоставени бебета, за разлика от други европейски страни. Много майки, чиято бременност не е планирана и желана, с лека ръка се отказват от децата си. Правят се опити изоставените бебета да не се отглеждат в институции, но това не се случва винаги.
Напоследък се наблюдава друг проблем – много случаи на жени, включително на дами от шоубизнеса, които решават да родят преждевременно само за да не загрозят фигурата си. Съществува порочна практика да се стимулира преждевременно раждане в клинични условия, с помощта на специалисти. По всякакъв начин трябва да се предотврати подобно нещо, защото е пагубно и за бебето, и за майката. Много е важно адекватното съветване от страна на акушер-гинеколозите и на неонатолозите. Но това не се случва в България. Няма я тази топла връзка между специалистите и пациентите, няма го в много случаи истинският ангажимент към пациента от страна на професионалиста. Но ако той не вложи сърце в работата си, няма никакъв смисъл да работи тази специалност.
Проф. д-р Мая Кръстева, председател на Българската асоциация по неонатология: Родителите вече имат достъп до недоносените бебета
- Проф. Кръстева, факт е, че посещенията на родителите при бебетата им в кувьози са силно ограничени. Разбрахме на форума, че в Полша родителите имат достъп до децата в неонатологичните отделения и участват в грижите за тях. Кога това може да се случи в България?
- Направили сме голяма крачка напред по отношение достъпа на родителите в интензивните звена, в неонатологичните отделения, като сравнявам с това, което беше преди десет години. Доводът на специалистите преди беше да се ограничи възможността за инфекции. Сега обаче, макар и само в определени часове, родителите имат достъп до бебетата и могат да получат информация за състоянието им. С тях се обсъждат и насоките на последващото лечение и наблюдение.
Не зная точно кога ще стигнем до фамилна грижа в интензивния сектор. Тази идея се заражда още през 1980 г. в САЩ, но все още не може да се каже, че там е въведена повсеместно. Нужно е да се преодолеят психологичните бариери на персонала, да се увеличи пространството в отделенията и да се намали тяхната натовареност. В отделение, в което няма достатъчно място и има тежък случай, който в момента се обслужва, е неуместно родителите на друго бебе да бъдат на няколко метра. Ние нямаме и физическата възможност да им отделим нужното внимание. Не е достатъчно родителят само да се изправи до кувьоза и да наблюдава през люковете. Въпросът е да общува с детето си. Смятам, че тази тенденция ще се развива в България, но трябва революционизиране на мисленето на неонатолозите.
Нина Николова, председател на Фондация „Нашите недоносени деца”: 75% от майките не получават психологична подкрепа
- Г-жо Николова, какво не достига на неонатологичните грижи в България от гледна точка на родителите на недоносени деца?
- Направихме проучване за това как родителите на недоносени деца се чувстват в неонатологията, какви са техните притеснения. Резултатите са доста стряскащи. Над 75% от тях не са получили никаква психологична подкрепа. Над 70% смятат, че институциите изобщо не помагат. Над 60% са получили оскъдна информация, а над 33% не са информирани изобщо какви грижи трябва да се полагат за децата след изписването им, за проследяването на тяхното здравословно състояние. Над 65% от майките не са насърчавани да поддържат лактацията си, докато бебето вече може да бъде кърмено. Едва 13% са получили информация как да запазят кърмата си, макар че работим с различни консултанти, с Асоциацията за подкрепа на кърменето. Над 93% не са получили никакви информационни материали за грижата за недоносеното дете. Над 62% не са насърчавани да бъдат до детето си, докато то е в кувьоз. 37% са виждали детето си само веднъж седмично. 53,5 % имат само най-обща информация за метода „кожа до кожа” при недоносените деца и над 93% не са имали възможност да го практикуват.
- Това положение може ли да се промени в скоро време?
- Наистина, в последните години имаме все повече достъп до отделенията и до нашите деца и вървим в това отношение с подкрепата на специалисти. Знаем, че нашите неонатологични отделения са стари, имат и много стара техника, нямат добра вентилация, че много неща липсват. Но вярвам, че можем да догоним Германия, Полша, Колумбия, а може и да ги надминем.
Мара КАЛЧЕВА, в. "Доктор"
ФАКТИ:
* Всяка година в целия свят се раждат над 15 милиона недоносени бебета
* 1 на 10 от всички раждания е преждевременно
* За недоносено дете се смята бебе, родено преди завършване на 37 седмица от бременността на майката
* екстремна недоносеност - по-рано от 28 седмица
* висока степен на недоносеност – от 28 до 32 седмица
* умерена до късна недоносеност – от 32 до 37 седмица
* Бебе, родено преди термин, може да тежи от около 600 до 2500 грама, като има редки случаи и на оцелели деца с тегло под 500 грама
* Всяка година 1 милион деца умират поради усложнения, причинени от преждевременното им раждане, според доклад на Световната здравна организация от 2012 г.
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
