Да станеш чесало за слон в Танзания
В националния парк “Саадани” човек може да срещне четири животни от Голямата петорка на Африка
От рубриката “Виртуално пътуване” на вестник” Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.
Малката като самолет-играчка “Чесна” ни отвежда до континента, както в Занзибар наричат Танзания. Целта ни е еднодневно посещение на национален парк, в който имаме амбициозната идея да снимаме “голямата петорка” на Африка - слон, носорог, лъв, бивол, леопард. Тогава още не знаем, че в този резерват носорози няма, но пък ще видим как хипопотамът си показва само ушите и носа над водата, за да поеме въздух, преди да се спусне да ходи по дъното повече от пет минути. Да, правилно прочетохте - той не може да плува, а просто си се разхожда по дъното на реката. Затова никога не се гмурка надълбоко.
Летим си ние с “Чесната”, снимаме нереалистичното синьо на Индийския океан и се правим, че не забелязваме колко малолетни са пилотите. Самолетът каца безупречно точно пред малка масичка, на която са сервирани бисквити и чай, а до нея джипът вече ръмжи, готов за тръгване.
“Саадани нешънъл парк” е 13-ият резерват на Танзания, сравнително малък със своите 1064 кв. км. На фона на Сренгети например, който е цели 17 хиляди квадратни километра.
Чака ни чудесно приключение, чието друсане през пресечена местност ще превърне камъните в бъбреците ни в ситен пясък. Природата е в очакване на дъждовния сезон, който всеки момент трябва да започне. Реките са пресъхнали. Пръстта е спечена като селска пета. Често се виждат следи от опожарени треви - контролиран огън, който подготвя терен за новата трева.
Първите животни, които виждаме, са антилопите. Първото стадо се изнася с ведри подскоци. Това ни дава възможност да видим, че задните им части са очертани с идеален кръг от бели косми. Антилопа Уотърбък. “Затова им викаме тоалетни чинии”, подсмихват се водачите, които зорко гледат с бинокъл откъде ще се появи лешояд. Не че си падат по зловещите птици. Просто където има мърша, там се навъртат големите котки, за които мечтаем.
Пред очите ни като в екзотичен зоопарк се превъртат живи картини със зебри, спокойно пасящи антилопи гну, импала, куду, блу уайлдебийст, пладнуващи на сянка жирафи, прекосяващи пътя маймуни-бабуини... Изведнъж насреща ни се опулва бивол с вити рога. Първият от Голямата петорка е отснет надлежно, преди да се оттегли в храстите.
Водачът спира, вглежда се в земята и ни показва стъпките на лъвица с малкото й. Пръстта обаче е толкова суха, че едва ли са минали скоро. Подобен подход има и към слонските “следи”. Те са доста забележителни, като се има предвид, че един гигант изяжда около 300 кг треви и клонки дневно.
Понятието път е доста имагинерно. Често пъти рейнджърът слиза от колата с мачете в ръка, отсича набързо някое изпречило се на пътя на джипа дръвче и продължаваме напред. В отънелите от безводието езера нашенски щъркели се събират, за да отлетят към България може би. Добър повод да вържем мартениците си на близкия баобаб. Той е млад и зелен - на едва 150-200 години, съдейки по ствола, с диаметър около 2 метра. На някои обиколката стига до 45 метра!
Но те пък са на почтената възраст от 5000 години. В кората му се задържа вода (понякога стотици литри) и дървото е нещо като резервоар на живителна влага за ожаднели от сухия сезон слонове. Те разбиват с бивните си кората и утоляват жаждата си със събраната в ствола вода. Някои баобаби са кухи и се използват за жилища. Един дори бил автобусна спирка и в него се подслонявали до 30 пътници.
Плодовете на дървото също са гиганти - нещо като бухалките на златните момичета. Сърцевината на вкус напомня сладък талашит, но местните го накисват с вода и захар и тогава заприличва на подсладена ряпа. Непривлекателните шушулки са истинска хранителна бомба - съдържат витамин С, желязо, калий и магнезий с шест пъти повече антиоксиданти от боровинките, шест пъти повече витамин С от портокалите и четири пъти повече калий от бананите. Дори прословутият кейл не може да се сравнява с плодовете на баобаба. Ех, ако бяха и вкусни...
Слънцето напича и шансът да видим някоя от големите котки става все по-рехав - при жега те предпочитат да се излягат на сянка, ако са лъвове, или да се изпружат на полегат клон в случай че са леопарди.
Толкова е горещо, че жирафите изглеждат като изкуствени между дърветата - не помръдват. За да не изпуснем хипопотамите и крокодилите, поемаме към река Уами. Тя е дълга 490 км и имаме късмета да се возим на лодка до устието й, което обагря в кафяво тюркоазените води на Индийския океан. По водите се носи сух клон. Грешка. Това е крокодил, който само се прави на незаинтересован. След миг от водата изскача нещо като табуретка с уши, придружена от лъскав гръб с формата на обърната вана. Хипопотам! Изпръхтява сърцераздирателно и шумно се потапя, недоволен от присъствието на натрапниците.
“Саадани парк” е единственият резерват в цяла Източна Африка, който граничи с Индийския океан. До неотдавна ловът е бил разрешен, но откакто стрелянето по животни е забранено, популацията им постепенно се увеличава. Сравнително малката площ не пречи на “Саадани” да е едно от най-удивителните места на планетата. Само тук фауната и флората на континента и океана се преплитат. Белоснежните пясъчни плажове граничат с гъсти мангрови горички. Поляните с високи треви съседстват с туфи палми. Танцуващи делфини в океана и грациозни жерави, ибиси, марабу, фламинго, черни и бели щъркели на плиткото. Пернатият свят е многолюден. За разлика от тежкотонажния. Шпорим джипа по пътищата в търсене поне на слон.
И той се появява! Колкото да ни погледне небрежно и... да започне да чеше гърба си в бронята на джипа. Е, тогава разбрахме, че клатенето от неравния терен е безобидно като разходка в парка. Стресът сякаш отключва късмета и не след дълго успяваме да видим лъвица и леопард.
Авантюрата “Саадани” приключва с обратен полет със самолета играчка, но този път сме толкова изморени, че пропускаме да направим фотосесия на Индийския океан, а той е все така неустоимо тюркоазен.
Магдалена Гигова
Последвайте ни
0 Коментара: