Знаете ли какво е ВЕФ? Ако сте от поколението Z - едва ли. За предните генерации обаче – тези на т.нар. „милениали“ (родени приблизително между 1980 и 1994) или пък X (родени между 1960 и 1979 г.), тази абревиатура е символ на надеждата и свободата. Защото за жителите на страните от бившия соцблок преносимите транзистори ВЕФ (VEF) бяха носители на западна култура и музика, тъй като само с тях можеше да се слуша Радио „Свободна Европа“. Това е и причината за масовите хайки на милицията през 80-те, при които се конфискуваха тези радиоприемници.  

От тези времена до настоящия ден ни делят вече близо 4 десетилетия, в които България пое по пътя на демокрацията и се превърна от социалистическа страна в член на ЕС и НАТО.

На този фон новината от уикенда, че американският президент Доналд Тръмп е подписал заповед, с която разпорежда закриването до „максималната степен, съвместима със закона“ на Агенцията за глобални медии, под чиято шапка е Радио „Свободна Европа“ (RFE), у нас мина като регулярна част от международния информационен поток. Без излишен шум и емоция, защото в българския контекст тази медия отдавна загуби ролята си на символ на демокрацията.

Тя обаче е драматична за една малка, но креслива част от обществото ни, която от години се издържа изцяло от грантове и която от неделя насам залива социалните мрежи с жалейки, опитвайки се да изкара заповедта на Тръмп като посегателство над свободното слово.

Каквото обаче не е по една проста причина – Радио „Свободна Европа“ от години загърби мисията си да предоставя „достоверна информация“, базирана на „най-високите професионални стандарти на безпристрастната журналистика“. Мисия, записана изрично в етичния кодекс на медията, но упорито потъпквана от машината за дезинформация, изградена по света от фондациите „Отворено общество“ на Джордж Сорос, а у нас – от българския му наместник олигарха Иво Прокопиев и неговия кръг „Капитал“. Част от която е и българската секция на Радио „Свободна Европа“. Впрочем именно екипът на въпросната българска секция най-ясно показва как

RFE действа като придатък на мрежите на Сорос

У нас Радио „Свободна Европа“ беше закрито през 2004 г. – в момента, в който страната ни стана член на НАТО и вече беше ясно, че няколко години по-късно ще се присъедини и към Европейския съюз. Което и се случи през 2007 г.

В края на 2018 г. обаче внезапно беше взето решение радиото да стартира отново работата си в България, като формално беше обявено, че го прави, за да „помогне за ръста на свободната преса, да промотира демократичните ценности и да поощри информираната дискусия за мястото на България в НАТО, ЕС и други западни организации“.

Какво се случи на практика? Завръщането на Радио „Свободна Европа“ в България наистина беше свързано с промотиране, но не на демократичните ценности, а на пропагандните опорки на медийната машина за дезинформация, създадена от Прокопиев с финансиране, идващо от джоба на американските данъкоплатци, но усвоявано за целите на Сорос и неговата мрежа за лобистки натиск над държавните институции, за да обслужват целите му.

Мрежа, която у нас е окупирала цели сектори и е съставена от медии, НПО-та, политици и дори цели партийни формации, каквито по същество са създадените под личния надзор на Прокопиев „Продължаваме промяната“ и „Да, България“.

В този контекст Радио „Свободна Европа“ в България е знаков пример за убийството на един символ и превръщането му от олицетворение на надеждата и свободата в инструмент на най-агресивната пропаганда.

Как функционира радиото?

То е базисна част от федералната Агенция за глобални медии (USAGM), финансирана от Конгреса на САЩ с годишен бюджет от близо милиард долара.

От 2019 г. насам над една девета от тези средства отиват за бюджета на радио „Свободна Европа“. През 2024 г. например то е финансирано с 142 млн. долара, с които се издържат 22-те му бюра по света. Едно от тях е българското, чийто екип е пряко свързан с кръга „Капитал“ и е съставен все от кадри на изданията, обслужващи интересите на Прокопиев и Сорос.

От рестартирането на българската секция в началото на 2019 г. неин шеф е Иван Бедров – име, което може да не е особено познато в обществото, но пък е знаково за кръга около „Капитал“, с който е изцяло свързана и биографията на журналиста.

В периода 2008-2009 г. Бедров беше водещ и продуцент на телевизия Re:TV, собственост на Иво Прокопиев, настоящият член на борда на Фондация „Отворено общество“ на Сорос Иван Кръстев и финансистът Светослав Божилов, също част от издържаната с грантове мрежа от НПО-та на американския милиардер.

Самият Бедров е възпитаник на Централноевропейския институт на Сорос, където е специализирал през 1998 г. Бивш кадър е на медийния флагман на Прокопиев – „Капитал“, а също и на друга медия, чиято редакционна политика е пряко свързана с интересите на олигарха – Клуб Z. А в продължение на 8 години – от 2010 г. до 2018 г. е и член на настоятелството на българския клон на Фондация „Отворено общество“ – Институт „Отворено общество-София“.

Прекратява битието си на настоятел там чак, когато е назначен за шеф на българската секция на Радио „Свободна Европа“, чийто екип пък подбира

все от кадри, работили за медийната машина на кръга „Капитал“

Така, през годините оттогава досега т.нар. „безпристрастна журналистика“ на радиото всъщност е правена все от бивши или настоящи служители на Прокопиев. Като Полина Паунова-бивш служител на „Медиапул“ (сайтът на ексговорителката на Иван Костов – Стояна Георгиева, финансиран щедро от „Отворено общество“ и фондация „Америка за България“) и настоящ на „Капитал“, Борис Митов – друг бивш служител на „Медиапул“, Елица Симеонова – бивш служител на Клуб Z, Боян Тончев – бивш служител на друг от медийните флагмани на Прокопиев - „Дневник“.

Сред редовните автори в българската секция на Радио „Свободна Европа“ пък са Стефан Попов – бивш дългогодишен председател на настоятелството на Институт „Отворено общество-София“, както и част от няколко структуроопределящи за мрежата на Сорос у нас НПО-та.

А също Красен Станчев – основател на Института за пазарна икономика и учредител на Програма „Достъп до информация“ (други две ключови организации от същата мрежа), както и редовен коментатор освен в Радио „Свободна Европа“ и в изданията на Прокопиевата „Икономедия“ – „Капитал“ и „Дневник“.

Разпространител на пропаганда и опорки

На този фон материалите, публикувани от българската секция на Радио „Свободна Европа“ под ръководството на Иван Бедров са ни повече, ни по-малко продължение на пропагандата, обслужваща интересите на Сорос и Прокопиев. А редакционната политика на медията е пряко свързана с изданията, дирижирани от кръга „Капитал“.

Радиото постоянно препечатва информация от тях, те – от него, а крайният резултат е, че в българския контекст RFE е просто ретранслатор на опорки, обслужващи интересите на този кръг и насочени срещу опонентите му и у нас, какъвто е например лидерът на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски, който от години разобличава именно това задкулисие и е поставил за своя цел да прекрати зависимостите на политиката в България от него.

И по света, в това число в САЩ, където цялата предизборна кампания беше маркирана от публикации, критикуващи бившия и настоящ президент Доналд Тръмп.

Тази тенденция впрочем продължи и след встъпването на Тръмп в длъжност и завръщането му в Белия дом, като в българската секция редовно се публикуват материали, критикуващи действията му – неговите и на екипа му. Например решението да се спре финансирането от друга държавна агенция – USAID, за НПО-та, отново свързани със Сорос и Фондация „Отворено общество“.

А истината е, че до тези решения се стигна след шокиращи разкрития, показали как американски държавни агенции като USAID и USAGM всъщност са използвали държавни средства, предназначени за подпомагане на уязвими социални групи и за подсилване на демокрацията, за да финансират НПО-та и медии, миниращи…демокрацията и заглушаващи плурализма и свободата на словото и мнението.

Какъвто е случаят в България, доказващ впрочем критиките, които Тръмп още в първия си мандат отправяше към Агенцията за глобални медии и издаваното от нея Радио „Свободна Европа“. А именно – че медията разпространява либерални и антидемократични възгледи.