Твърдение 1

Хората, които ядат много солено, рискуват хипертония.

Смята се, че солта, а по-точно – натрият в нея, в голямо количество може да повиши кръвното налягане. Някои лекари дори съветват хипотониците в случаите, когато сладката напитка или шоколадът не вършат работа, да хапват нещо солено. Но дали солта провокира хипертония? Тази болест набира скорост с възрастта. Често поразява закоравелите пушачи, онези, които злоупотребяват с алкохол, страдащите от затлъстяване, хората, които постоянно са в стрес. И едва 30-40% от хората, които обичат да хапват солено.

17 години учени от медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ (Ню Йорк) наблюдавали стила на хранене на 11 хиляди души и стигнали до извода, че има хора, които са силно чувствителни към солта. При около 40% от участниците не била установена зависимост между количеството консумирана сол и кръвното налягане. Учените дори установили, че натриевият хлорид в някои случаи намалява риска от смърт, причинена от сърдечносъдово заболяване, пише Elle.

Тези изводи се потвърждават и от друго изследване, при което оставили хипертоници на безсолна диета. Храната помогнала да се понижи кръвното налягане само при някои болни, при това средно с 3%. Така учените стигнали до извода, че солта невинаги е причина за резките скокове в нивото на кръвното. И още никой не е доказал, че ако не ядем солено на младини, това ще предотврати проблемите с кръвното в бъдеще.

Независимо от всичко казано, не бива да прекаляваме със соленото. Доказано е, че излишъкът от натрий повишава възбудимостта на нервната система и понижава плътността на костите, като ги прави слаби и крехки (с възрастта това може да доведе до остеопороза). И още: сърцето и бъбреците не обичат солта, а хората с хронични заболявания е добре рязко да ограничават употребата й.

Твърдение 2

Солта е наркотик. Веднъж свикнали, не можем да се откажем от нея.

Анализи на учени от Университета на Айова (САЩ) показали, че мишките, лишени от сол, бързо ставали раздразнителни, но в мига, в който отново им предложели солена храна, ставали по-бодри. Като сканирали мозъците на гризачите, които страдали от недостиг на сол, и на гризачи, които били в наркотична абстиненция, резултатите се оказали практически идентични.

Според изследователите солта, точно както сексът, физическите упражнения, мазнините, въглехидратите и шоколада, има свойството да предизвиква зависимост. Но това не означава, че е невъзможно (или трудно) да се откажем от нея. В САЩ било направено специално изследване, при което били наблюдавани жени и мъже, които трябвало да намалят наполовина количеството сол, като се откажат от някои готови продукти. След около месец участниците не преставали да харесват сол и не показвали загуба на способността си да усещат соления вкус. Точно обратното: рецепторите в устата, отговорни за усещането за солен вкус, ставали по-чувствителни. И за получаване на удоволствие от храната било нужно много по-малко количество сол – така участниците без проблем можели да спазват ограниченията. След 12 седмици на тази диета им разрешили отново да си солят храната по желание, но те вече използвали само 20% от първоначалните количества.


Твърдение 3

Заради нея домашната храна става вредна, защото все си досоляваме. Ако искаме да намалим консумацията на сол, просто трябва да махнем солницата от масата.

Излиза, че солницата е източникът на всички беди. Но тогава как да обясним факта ,че жените приемат около 1 чаена лъжичка дневно, а подрастващите и мъжете над 40 – над 10 г сол, т.е. 2 пълни лъжички?

Още в началото на 90-те години на миналия век учени от Филаделфия (САЩ) събрали група от 62 души (които си признавали, че обичат солена храна) и им дали солници (с точно определено количество сол), които трябвало да ползват у дома в продължение на седмица. Помолили участниците внимателно да записват какво пият и ядат.

Анализите на записаното и резултатите от изследванията на участниците показали, че натрият от природни източници бил едва 10% от общия седмичен прием, а на солницата се падали едва 6%. Откъде тогава идвали останалите над 80%? От полуфабрикатите, в които производителите доста щедро ръсят сол – лазаня, пица, кетчуп, готови супи. Изследователите открили големи количества сол дори в диетичните продукти. Затова изводът бил, че ако наистина човек иска да намали солта, трябва да се откаже от готовата храна. А що се отнася до солницата – по-добре не я изхвърляйте. Според едно изследване, ако приготвяме храната без сол, а солим в чинията преди консумация, ще консумираме много по-малко сол, защото така тя попада директно върху вкусовите ни рецептори, като създава впечатление, че храната е много по-солена.

Твърдение 4

Солта не е нужна на организма – тя е просто добавка към храната.

Факт е, че реално консумирааме повече сол, отколкото ни е нужно. И можем без проблем да намалим употребата й. Но няма как да минем без никаква сол. Тя е съставена от натрий и хлор – важни хранителни вещества, които помагат за поддържането на водния баланс в организма. Хлорните йони са необходими за образуването на солната киселина в стомашния сок, а натриевите йони са незаменими за поддържане на киселинно-алкалния баланс. Те подпомагат възникването и провеждането на електрическите импулси в нервните клетки. С тяхна помощ в кръвта и тъканите постъпват глюкоза и аминокиселини, благодарение на които функционират вътреклетъчните ферменти.
Така че солта трябва да присъства в менюто ни, но в умерени количества – не повече от 1 ч.л. дневно. Това количество се съдържа например в 75 г маслини (около 15 брой), 200 г мюсли, 200 г кренвирши.