Дами от Хасково се посветиха на бегълците в Пъстрогор

Първоначално действат сами. По-късно във Фейсбук чрез групата &quot;Приятели на бежанците&quot; се свързват с хора от цялата страна, желаещи да помогнат с каквото могат.&nbsp;&quot;Втория път се включихме в дарението на групата с дамски превръзки, сапуни и памперси. Ходихме с тях в центъра до свиленградското село Пъстрогор. Докато те раздаваха по списък, който бежанците изготвиха сами, ние използвахме случая да разговаряме с хората и да научим нещо повече за техните преживявания&quot;, разказва Лидия.<br /> <br /> Даренията се раздават извън сградата на центъра, тъй като не са съгласувани официално с администрацията. &quot;Издаването на разрешение отнема време, а нуждите не чакат&quot;, допълва тя. При третото посещение в лагера трите жени се срещат с коменданта и му излагат идеите си за помощ. За начало те искат да организират курсове по български и по английски език<br /> <br /> Две от трите доброволки говорят арабски, две - английски, една - френски, а и трите знаят добре руски език. Те искат да запознаят бежанците с особеностите на България и начина на действие на държавните институции, възможностите за търсене на работа и обучение. Да организират някакви смислени и полезни начини за прекарване на времето в центъра и най-вече занимания за жените.<br /> <br /> При последното си посещение в центъра открили електротехник, който обещал да ремонтира всички уреди. &quot;С помощта на рисунки успяхме да изясним какви инструменти и резервни части ще са му необходими. Добре, че съм донякъде технически грамотна и го разбрах&quot;, смее се Лидия. Всеки път се опитват да посрещнат част от възникващите в движение нужди на отделни бежанци. &quot;Непрекъснато пристигат нови хора, някой има нужда от тенджера или от котлон. За съжаление не можем да осигурим повечето неща. Ние разполагаме с предмети и пари, дарени от наши приятели&quot;, посочва учителката по английски език. <br /> <br /> Обитателите на центъра в Пъстрогор ги посрещат винаги с радостни възгласи. Надяват се, че те са представители на благотворителна организация, която може да им съдейства. Трите жени отговарят, че са обикновени граждани, които се опитват да им помогнат.<br /> &quot;Никой от нас не е на пълен работен ден, така че имаме възможност да помагаме.&nbsp;Много е важно да се координираме с други хора в цялата страна. Във Фейсбук се запознаваме с различни хора от цялата страна и обменяме информация&quot;, посочва Лидия. <br /> <br /> За последната пратка група от Варна им е изпратила одеяла. Непрекъснато получават съобщения от хора, които тепърва искат да помагат и питат от какво се нуждаят клетниците. Искат да се ориентират в обстановката, но&nbsp;голямото ориентиране тепърва предстои.&nbsp;Трите хасковлийки виждат себе си в ролята на помощник социални работници и учители.&nbsp;&quot;Бихме искали да се насочим към тези хора, които наистина искат да останат тук, и да ги подготвим, за да могат да си стъпят на краката и да се грижат сами за себе си. Мисля, че ако доброволци, бежанци, власти и персонал в лагерите работят заедно, нещата биха били доста по-лесни и прости&quot;, казва Лидия Стайкова.<br /> <br /> Тя поддържа връзка и с доброволци от бежанските лагери в арабските страни, които споделят техния опит с грижата за хиляди хора, прокудени от войната.&nbsp;Особеното в Пъстрогор е, че при посещения на дарители и доброволци предимно мъжете излизат навън, но напоследък все по-често в общуването с българите се включват и жените.&nbsp;&quot;Ние имаме принцип да помагаме на всички, не само на сирийците. В събота се запознах с една жена от Сомалия, дошла сама и бременна. Беше много мила и скромна, искаше само боти за зимата, но аз й занесох обувки втора употреба. Тя искаше да ми върне обувките и да й дам боти, но аз настоях да ги вземе, за да не ходи по джапанки, защото не се знае кога ще й намеря боти&quot;, разказва учителката.<br /> <br /> Друг изгнаник - Фред от Руанда, помолил да му подарят чадър, тъй като с жена си трябвало да водят бебето на имунизация в болницата в Свиленград, а времето се влошило.&nbsp;&quot;Дадох си сметка, че те имат съвсем различно битие - аз ще заведа моето дете с такси, а те пеш. Аз имам ботуши, а те ходят с джапанки или със скъсани гуменки. Ако не ги бях попитала изрично дали имат нужда от бебешки дрехи и котлони, нямаше да разбера. Те са скромни хора - искаха само зимни обувки и ако може, якета&quot;, подчертава Лидия.<br /> <br /> Тя очаква тези дни жена от Видин да изпрати по пощата зимно яке за Фред от Руанда. Учителката се е запознала и със 17-годишно момче от Сомалия, което знаело няколко езика и било доста любознателно. Попаднала е и на студенти от Сирия, които са прекъснали следването си заради войната. За тях и други будни младежи Стайкова иска да открие курс по английски в Пъстрогор.<br /> <br /> Бежанският център е разположен в нова и модерна сграда. Ако бежанците бяха по-малко, условията можеха да бъдат отлични, но сега всички помещения, които са предвидени за общи занимания - телевизия, спорт, библиотека и пр., са превърнати в спални. Намира се извън селото до шосето насред поле с тръни.<br /> <br /> Хората се занимават основно с това да готвят, спят и убиват времето. &quot;Повечето от бежанците вече имат не само дрехите на гърба си, понеже получиха дарения. Мнозина получиха и обувки, но все още остава нуждата от зимни боти и якета. Нуждаят се също от котлони и посуда. Децата, разбира се, мечтаят за играчки&quot;, казва тя. /БЛИЦ