Помагалото е за извънкласни дейности и се казва „Умник-математик”. В условието на първата задача умник измисля „числа с много странни имена”. Сред тях попадат „дебил”, „побъркан”, „сакат”, „досаден”, „коварен”.

Например: eдно число ще наричаме „дебилно”, ако е по-голямо от 100 и се записва с различни цифри, едната от които е равна на сбора на останалите.

 

 

Сборникът попада при Диляна Стоянова като подарък за първия учебен ден на сина ѝ. Когато разлиства страниците обаче майката е възмутена.

„Едно четирицифрено число ще наричаме „побъркано”. Ако една от цифрите му е равна на произведението на останалите три. Честно казано като прочета "побъркано" дори не мога да продължа по-нататък, защото тези епитети не се връзват с точната наука математика.”, казва тя.

 

 

Майката намира, че употребата на тези думи не учи децата на толерантност: „Настройката и нагласата, която насаждат в децата. Защото използвайки тази дума към цифра, едно дете би използвало спокойно тази дума и към свой съученик.”

Подобно мнение споделя и класният ръководител на нейния син – Мина Илиев от 47 СУ „Христо Данов”. За разлика от много деца, неговите ученици обичат математиката и с удоволствие решават допълнителни задачи. Този сборник обаче учителят не би разрешил в клас: „Първо как ще обясните на детето какво значи дебил? И оттам то да започне да го използва. Защо трябва да учим детето да използва още отсега тези думички. Сакато... Има много деца, които са в това положение. Дали трябва да им го намекваме?!”

Диляна Стоянова посочва и други неподходящи според нея примери: „Герои като Куку, Хахо и Пипи, Перко, град Льольово и герои Сопольо, Мольо и Льольо не смятам, че са подходящи за пример.”

Авторите на помагалото са учителки от Софийската математическа гимназия. Уверяват, че не са имали лоши намерения, а са искали да ангажират вниманието на учениците.

 

 

Помагалото е на пазара от седем години, а авторът на задачата Мария Томова твърди, че предизвиква интерес сред учениците. Не съжалява за подбора на думи:


„Първо не мисля, че има обидни квалификации и второ трябва да се обърне внимание, че има кавички. Идеята ни по-скоро е да въведем някаква формална дефиниция, нещо ново, с което децата в горните класове многократно ще се срещат.

Много често понятия в математиката имат значение различно от това в живота.  

Точно, за да се научат да разграничават височина в математиката с височина в живота. На един по-нисък етап в трети, четвърти клас ние ги учим да различават едно понятие в математиката и същото понятие в живота.”

Колегата ѝ Надя Кръстева допълва:  „Нека да не се забравя, че ние целим един иновативен подход, който именно е в нестандартните думички, които се използват и в методиката, която преподаваме.Не забравяйте, че в крайна сметка това е извънкласна математика!”

Съавторът Детелина Найденова се аргументира, че в неформална среда децата използват тези думи: „В момента се дискутира някоя конкретна дума, която наистина за съжаление те си използват в разговорния език.”

Томова допълва: „В медицината "побъркан" може би има една дефиниции. В разговорния език, когато говорим за побъркан, понякога го казваме на шега, с насмешка, в конкретно тази задача "побъркано" число е число, което има определени свойства. Всичко е въпрос на контекст!”

Учебното помагало не е одобрено от Министерството на образованието и науката.

Такова задължение няма и по закон. От ведомството коментират, че  единствените случаи, в които това се прави, касаят помагала за подпомагане на обучението в българските училища в чужбина, както и помагала, които са част от учебни комплекти за учениците до IV клас включително.

Началният учител Мина Илиев предлага да се върне практиката върху учебник или помагало да се изписва дали е одобрено от министерството. Сега родителите могат да направят справката в сайта на министерството.