За комунизма в учебниците, ползите от дуалното образование и дали е по-лошо българското образование, за да избират децата ни да учат в чужбина? На всички тези въпроси отговори бившият министър на образованието проф. Тодор Танев пред Novini.bg.

„Комунизмът и сега присъства в учебните програми и в учебниците по история и то не в един клас, най-вече в 10 клас. Във всички учебници присъства „червеният“ и „белият терор“ в 1923-25 г., има я Втората световна война с антифашистка борба. По същия начин авторите включват престъпленията на тоталитарния режим след 1944 година. Има и текстове, които се отнасят до българския преход. Друг въпрос колко е адекватно, за което трябва сериозен експертен, а не партийно-политически анализ или външен натиск“, подчерта той.

„Училището не може да компенсира пропуските на прехода в не по-малко важни области, като приватизацията или осъждането на всякакъв тоталитаризъм. Виждам доза прегряване на темата в момента в унисон с изостряне на междупартийните борби. Проблем е писането на специален учебник по този въпрос щом няма предмет по тази тема, може да има учебно помагало. Избитите биха били най-добрите автори, но тях ги няма. Не би могло да има предмет извън предмета „История“ по специална част от историята“, смята проф. Танев.

„Трябва да бъдем внимателни в баланса на съдържанието при възпитанието на бъдещите поколения в България. Те не живеят в една неудачна страна, в която непрекъснато текат репресии, а страна като останалите в Европа с типичните тоталитарни режими на 20 век, но страна, успяла сама в борбата срещу тях, постоянно раждаща и чудесни хора. Затова що се отнася за въпросния период, аз съм абсолютно „за“ изучаването на конкретни факти с оглед имунизирането на тези млади хора за да имат съпротива срещу злото на диктатурите, защото самите те нямат такъв опит, да отсяват безспорните факти в учебниците от тенденциозните слухове, разпространявани неформално“, предупреди той.

„Важно е училището тук да държи на своята роля, а тя е на възпитател, колкото и да бягат някои от тази дума. Нека правим разлика между историята като наука и училищния предмет „История“, който има тъкмо възпитателни, формиращи функции, затова и избираемост на учебно съдържание. Разликата е съществена. Трябва например безусловно да се разбира злото, унижението и последиците на това да те карат да участваш в парламентарни избори в еднопартиен режим, злото да работят концлагери по политически причини, злото да се управлява чрез всяване на страх и автоцензура, когато този страх трае десетилетия и с него се диктува живота ти – това няма как да бъде скрито. Престъпление е да се крие от бъдещите хора толкова, колкото е престъпление да го извършваш. Да се въвеждат диктатурите обаче като единствен или главен въпрос е пресилено, трябва да се балансира с познаване на принципите на свободния живот“, предлага проф. Танев.

„Тъй нареченото дуално обучение е изключително полезно явление, защото най-сетне еманципира най- изостаналата част от системата – професионалното образование и обучение. Ние го познаваме добре, това е сплав от образование, обучение на място в учебни бази и – много важно – обучение, протичащо в ограничена степен в самото производство. За образователната част отговорност носи Министерство на образованието, но за обучението то не може да изпълнява специална роля, там е много по-важно Министерството на икономиката, Министерството на труда и социалната политика и всички ресорни министерства, например културата или туризма, които знаят как трябва да се обучават техните кадри и къде ще работят. Огромна грешка е да схващаме професионалното образование и обучение само като образование, като училище, т.е. като територия на Министерството на образованието.

Така че професионалното образование и обучение има явно две съставки, образование и обучение, а при дуалното има даже три, защото освен образованието има и обучение и то се води един път в обучителния център, и втори път предприятието, което са различни неща. Сега обаче възниква проблемът кой работодател колко и как ще плаща за труда на обучаваните, ако те примерно излязат във ваканция или в задължителен период на подготовка за зрелостни изпити. Тук Министерството на труда и Министерството на икономиката, че и Финансовото, не трябва да прехвърлят горещия кестен в ръцете на образованието, а да се споразумеят взаимно“, уточни проф. Танев. Той припомни, че такова образование се въвежда по швейцарски модел в България от две години и половина, когато с негово решение като министър то тръгва през 2015 година.

„И в момента доста добре върви, следя отблизо процеса и предлагам решения. Все пак не можем да говорим само със самоласкателни думи. Не случайно дуалното обучение в неговата максимална форма е разгърнато само в трите немскоезични държави –Австрия и Германия и Швейцария. Там има достатъчно възможности за това. Другаде по света тези възможности са повече или по-малко ограничени. Какво дуално обучение в пълния смисъл на тази система ще има в Северозападна България, какво ще има в Добруджа, какво ще има в Странджа-Сакар, какво ще има в Родопите, Кюстендилско или Трънско?“, уточни той.

„Очевидно, че въвеждането на дуалното обучение в България има някакви граници, каквито е хубаво да достигне, но толкова. Ние го схващаме единствено и само покриващо училищната възраст – абсолютна грешка поради невежество. В днешно време професионалното образование и обучение е есенция на ученето през целия живот. Минали са времената, когато някой получава еднократно диплома, например за обущар или за заварчик и цял живот прави само веднъж наученото, а зад него виси пожълтялата диплома. Сега професиите мърдат, технологиите се променят с часове, влизането обратно в практиката за доучаване е абсолютно необходимо за всички професии, затова е учене през целия живот. Затова би трябвало да помислим за дуално обучение след средно, но преди висше, каквото по света има, но тук у нас не се признава достатъчно. Не става дума за Центровете за професионално обучение, а за много повече.

Говоря за това, което в Германия или в Израел са т.нар. професионални инженери – например ръководители на обекти, салонни управители. Това не са просто завършили училище, а са натрупали след това богата практика и са необходими в сегмент, където нямат конкуренция от висшисти, могат повече от тях. Попитайте който искате представител на малко по-едрия бизнес дали му трябват такива кадри, които не са вече дипломирани висшисти на 22 години, но не са държали никога в ръцете си шублер. Трябва да отговорим на тези въпроси преди да приковаваме дуалното обучение единствено към училището. И да не го мислим като нещо, което е преди всичко образование, пълно с програмите по български език и литература, по история, физика, химия, математика и всичко друго, а обучението да остава само за извънкласните форми, което шовинистите на образователната сфера им се ще“, подчерта Танев.

„Затова нека нашите университети също да не гледат само нагоре към магистърските форми на обучение, оттам още по-нависоко към докторантските програми, а оттам още по-нагоре към клъстерите и центровете за върхови постижения. Нека един път погледнат надолу и да видят, че могат да подадат ръка към тези професионални колежи, някои доста добри, за да изграждат кадрите, които са излезли от средното образование, но още не са се насочили или въобще няма да се насочат към висше образование. Нако мнозина от ректорите да видят в това шанс за университетите си, а не ощетяваща ги форма на „крадене на мющерии“, защото зрелостниците не са само кандидат-студенти, а бъдещи професионалисти, било то с висше или друго образование, тогава, когато то им потрябва в личния живот. Нека така да постигнем т.нар. вертикална проводимост на системата“.

На въпрос, защо българските ученици предпочитат да запишат да участ висше образование в чужбина и на какво се дължи това, проф. Тодор Танев отговори така: „Как изглежда този, който казва, че българското висше образование не е качествено? За съжаление това се тиражира и по някои медии без надпис „продуктово позициониране“ в полза на чужди университети в глобалната конкуренция. Виждал съм интервюта със завършващи среден курс на образование, които ги питат защо са на дадена изложба на чуждо образование и тези млади хора направо казват клишето, че образованието в България не било качествено", възмути се бившият министър на образованието. "Кое не е качествено: ако нашето медицинско образование е некачествено, тогава нашите доктори нямаше да намират широк прием в цяла Европа! Може би ние нямаме преводачи, маркшайдери или може би нямаме философи?

Абсолютна грешка, комплекс за малоценност е да се твърди всичко това като обобщение за цялото ни висше образование. Вярно е друго – че има много некачествени програми, каквито се нароиха през последните 2 десетилетия в университетите, нехарактерни за профила на тези университети, които Агенцията по акредитация по правило не искаше да отсява, а напротив, допущаше. От времето, в което бях отговорен за това безобразие тръгна и сега вече работи правилото, че постепенно няма да се плаща за бройка студент, а за качествена програма. Не да затваряме университети трябва, а да затваряме лоши програми, нехарактерни за тях. Друг не по-малко важен въпрос е финансовият. Хората са чували, че малко държави в Европа дотират висшето образование, за да изсмукват чужди умове. Но хайде да помислим дали то е безплатно за българина?

Тамошните квартири безплатни ли ще бъдат, или може би културните занимания на българчетата, които заминат там? Може би на никой от тях не се налага да работи там, за да се издържа? Нека сравним всички сметки. Дали няколкостотинте лева в български държавен университет на семестър е финансово по-неизгодно за едно българско семейство, отколкото ученето в чужбина?“ „Всъщност зад повечето случаи се крие примитивното желание да станат граждани на чужди държави. Тогава пък да си помислим колко от тези, които заминаха през последните 20-30 години реално, значимо направиха нещо повече в професионално отношение, отколкото щяха да направят ако бяха стоели тук, не говоря във финансово и битово отношение, попита проф. Танев и добави защо напоследък се забелязва известна тенденция на връщане на част от тях?

Няма ли да повторим това, което се случи в много други държави в последното столетие? Нека да си помислим за тези наши първи висшисти, които завършваха Лайпцигския университет в края на ХІХ и началото на ХХ век, които завършваха в Женева или Гренобъл, Прага или Париж, които след това са се връщали. Освен това живеем в ХХІ век и сега, при глобалните комуникации може да си пълноценен българин независимо къде физически живееш. Както по времето на братя Прошек, Мърквичка, архитекта Грюнангер в някогашна София или Новак във Варна, така и сега все повече чужденци не само купуват имоти в България, но все повече живеят, работят, печелят и имат приятели в България и се радват на българския си живот“.

„Чакам времето, когато в българските университети незнанието на чужд език ще престане да бъде норма, която спъва приема на чужди студенти, световни норми за качество и самочувствие. Защо това правят успешно в Гърция, Румъния и Турция, в университетите от Вишеградската четворка, а ние не можем, въпреки че ум не ни липсва? Кой ректор пръв ще вдигне бариерата на местничеството – това е сега въпросът. Имаме хората, виждат се възможностите, затова е абсурдно да се обобщава за българското висше образование без да се гледа на възможностите, което то носи от години и ще носи занапред. Реформата там е тръгнала, при това не само с финансови инструменти, тя върви и в училищното и в професионалното образование без значение на склонността да се обобщава без да се познава“, завърши проф. Танев.