Още в първия ден на 46-то Народно събрание депутати от „Демократична България” внесоха проект за промени на Закон за съдебната власт, пише Труд бг.


В него, наред с поправки, свързани със закриването на спецправосъдието, функционирането на Висшия съдебен съвет, засилване на контрола над главния прокурор, оказва се присъстват и предложения за ограничаване правомощията и на Върховната административна прокуратура.

Предлага се премахването на възможността прокурор да извършва лични проверки, извън правилата на наказателния процес, както и съществуващото в момента право да възлага проверки на различни държавни органи, представители на изпълнителната или местната власт, както и възможността да протестира или да иска отмяна на незаконосъобразни актове.

Практически – ако предложенията бъдат приети, това би отнело възможността на административната прокуратура да атакува повишаване на цените на водата, електроенергия или парното.

Освен това, обвинителите няма да могат да изискват от различни институции или представители на местната власт да предприемат действия срещу незаконно застрояване в защитени територии. Природозащитници остро недоволстват от тези идеи на „Демократична България”.

Освен това, текстът влиза в противоречие със заявеното от коалицията, която претендира, че е лидер в отстояването на екологични политики. 

Много е вероятно идеите на Христо Иванов, Атанас Атанасов и Борислав Сандов, които са сред вносителите, да не срещнат подкрепа на останалите партии в Народното събрание.

Към момента те не са били подлагани на обсъждане. Освен това, влизат в противоречие с разпоредбата на чл. 127 от Конституцията, регламентиращ правомощията на Върховната административна прокуратура да упражнява надзор за законност.

„Надзорът на законност има за цел да предотврати извършването на нарушение на законността, а извършеното нарушение да отстрани със задача да се възстанови нарушеното право.

Надзорът, който осъществява прокуратурата, е нейна основна функция”, категорични са конституционалисти, с които „Труд” се консултира.

Те припомниха, че при осъществяване на надзорна дейност прокурорът не се намесва по същество в работата на органите на изпълнителната власт, не отменя или изменя техните актове, дори, когато констатира незаконосъобразността им, нито може да дава задължителни указания. Прокурорът може единствено да напомни на институциите да си свършат работата, което е от обществен интерес.

Факт е, че ВАП може да сезира съответната компетентна прокуратура, ако се съберат данни за евентуални престъпления.

Това, очевидно, притеснява депутатите от „Демократична България”, които покрай другите идеи, тихомълком се опитват да осигурят безконтролност върху действия на правителството, министерства, държавни агенции, а и на местната власт.

Така, дори и да са недоволни от замърсяване, нерегламентирано изгаряна на отпадъци, наличие на опасни детски площадки или дори от незаконни строежи, като нашумелия напоследък в столичния „Студентски град”, гражданите няма да могат да се обръщат за съдействие към Върховната административна прокуратура.

Обвинителите няма да могат да изискват и проверки, свързани със спекулативно повишаване на цените на определени продукти.

Нещо, което бе особено актуално в началото на пандемията от коронавирус, когато една маска за лице се продаваше за десет лева, а спиртът изчезна от аптечната мрежа, макар да беше наличен в складовете на държавния резерв.

„Прокуратурата ще бъде с вързани ръце. Тя ще има право и задължение да извършва определената дейност, но няма да има инструментариума или той ще бъде толкова стеснен, че ние ще сме затруднени в осъществяване на тази функция”,  обяви през седмицата и заместникът на главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура Десислава Пиронева.