Адвокат Яничка Методиева сезира парламента, главния прокурор и омбудсмана, че по няколко случая със смъртта на млади хора следствието и прокуратурата нехаят в продължение на години въпреки разпорежданията на Сотир Цацаров. Юристката и депутатката Султанка Петрова подготвят голяма преконференция в БТА с предложението за промени в работата на прокуратурата. Пресконференцията е замислена като своеобразен протест на роднините на жертви на неразкрити престъпления. Репортери на „ШОУ” са отразявали всички случаи в списъка, зловещо кръстен от юристите „Чакащи мъртъвци” и „Забравени досиета”, които във времето се превръщат просто в... папки. Но за близките и родителите на обявените за самоубийци, изчезнали и убити деца и младежи няма и не може да има давност. Припомняме някои от случаите, по които е писал „ШОУ” и които са в основата на негодуванието, станало причина за свикването на предстоящата пресконференция:
<br /> Първият е за т.нар. блок на смъртта в столичния квартал &bdquo;Толстой&rdquo;. От години в бл. 39 се самоубиват млади хора, скачайки отвисоко. Трагичното повторение обаче навежда някои следователи и разследващи журналисти на мисълта, че там се случва нещо друго, недоизяснено до днес. Последният случай с метнал се студент е от ноември 2013 г. Предишният &ndash; на ученика Кристиян Тодоров - от ноември 2012-а. И двамата са полетели от етаж, за който слухове носят, че на близко междуетажие са намирани спринцовки на наркомани. Има ли връзка между двата случая и дали и при двата става дума за самоубийство? &ndash; този въпрос вълнува главно близките на Кристиян. 15-годишното момче е от здраво семейство, има брат, майка му Надя работи в детска градина. Момчето няма причина за самоубийство. Породиха се съмнения, че Кристиян нарочно е бил примамен да се качи горе; че случайно преди трагичното събитие е станал неволен свидетел на нещо, което не е трябвало да вижда&hellip; Въпросите са много. Въпросителните &ndash; още повече. Защото една вечер в тъмното непознат мъж подшушва на бащата на Кристиян: <br /> <br /> <strong>&bdquo;Синът ти е убит!&rdquo; </strong><br /> <br /> Година по-късно от 2 етажа по-високо &ndash; от 14-ия, се хвърля от балкона на апартамента, в който живее, студентът по медицина &ndash; 25-годишният Асен Чифлигаров. Съседи недоумяваха за причините, но баща му намекна за психично неравновесие, като едновременно с това заплаши репортера на &bdquo;ШОУ&rdquo; да не пише нищо лошо за сина му. А &bdquo;лошото&rdquo; се шушукаше сред съседите &ndash; момчето било умно и красиво, но май било зависимо, водело разгулен живот. С брат му живеели в апартамента без родителски надзор. Асен изкарвал пари от покер. Някак си уж без връзка с горните събития ни разказват и още нещо: Под блока има магазинче. Там някога работел Иван Пощаджиев. Когато Кристиян пада на плочника пред блока, Иван пръв видял трупа. Година по-късно мъжът загива при катастрофа. Поменът за 40-те дни от смъртта на Иван почти съвпадат със &bdquo;скока&rdquo; на студента. Бил ли е Иван свидетел на нещо или катастрофата му е напълно случайна?, чудят се комшии, защото живущите в квартала са смразени от страх и отдавна са кръстили блока &bdquo;блока на смъртта&rdquo;. <br /> <br /> <em>Родителите на Кристиян &ndash; Надя и Румен, не вярват, че детето им се е самоубило. Не вярват и съседите им. Определено не вярват в това самоубийство и много от журналистите, работили по случая. Но някой все пак трябва да даде отговорите на въпросите ни. </em><br /> <br /> Продължават да търсят истината за смъртта на сина си и родителите на служителя от ДОТИ-Пазарджик Живко Ваклинов, който бе намерен прострелян в колата си в гаража на семейното жилище. Емилия и Благо Ваклинови поискаха ексхумация на трупа, но въпреки изричното им желание това не е направено и до днес. Защо?!? А смъртта на 28-годишния Живко продължава да е пълна загадка. Той е убит с един изстрел от 9-милиметров &bdquo;Глок&rdquo; в дясното слепоочие.&nbsp;Пристигналата оперативна група веднага излязла със заключението, че полицаят се е самоубил. Впоследствие се установява, че има несъответствие между входната и изходната рана от куршума в слепоочието на Живко. Пистолетът му не е бил изследван за отпечатъци. Липсвали дрехите и обувките му от моргата. Не били направени експертизи по тях. Нови въпросителни пораждат няколко интересни факта: приятелката на Живко &ndash; Кристина, живеела в Израел. Пристигнала в България и му отишла на гости 5 дни преди смъртта му. Настанила се у тях, макар че двамата били пред скъсване. Съседи свидетелстват за крясъци и скандали помежду им. След смъртта на Живко родителите му заварили куфара на Кристина в коридора на жилището му, а по ръцете й забелязали синини. Трупът на Живко е бил пренесен в кола &bdquo;Нисан&rdquo; именно от Кристина и братовчед й. Следователите взели натривки от ръцете на Живко, но&hellip; не и от тях двамата! Не проверили и телефоните им. Кристина е била викана повторно за разпит, но следователите не уведомили нито родителите на Живко, нито адвоката им, за да могат и те да зададат въпросите си. По случая има десетки странности. Например: малко преди да бъде открит мъртъв Живко, майка му получила от него есемес със следния текст: &bdquo;В гаража съм. Вземи си ключ!&rdquo;. Този есемес обаче липсва в телефона на полицая?!? Звучи странно и това, че два дни след смъртта на Живко братовчедът на Кристина &ndash; Димитър, пожелал да измие колата му.&nbsp;Следствието допуска да бъде изличено веществено доказателство, т.е. да бъдат изтрити следи. Момче от автомивката намира в колата гилза от куршума, с който е прострелян Живко, и го предава на Димитър. Вместо да го предаде на следствието, Димитър го укрил. <br /> <br /> <strong>Твърди, че го направил... &bdquo;за спомен&rdquo;?!? </strong><br /> <br /> Делото е прекратено веднъж, обжалвано и отново върнато. Цели 2 страници медицински мотиви придружават искането на родителите на Живко за повторна ексхумация. Прокурорите я отказват с мотива, че тя &bdquo;нямало да допринесе за изясняване на случая&rdquo;. Доста странен отговор, но благодарение на него ексхумация не е назначена и до днес. <br /> <br /> Не по-малко мистериозен е случаят с изчезналата през юли 2002 г. Десислава Севдалинова от Видин. Вече 13 години от момичето няма ни кост, ни вест. Не е открит и труп. Деси е още непълнолетна, когато трябва да замине при майка си в Германия. Вечерта преди отпътуването се среща с приятеля си Божидар. В деня на пътуването вече я няма, а багажът й е открит в жилището. В него не са открити документите й. Приятелят й не отрича, че са се виждали в нощта преди изчезването й. Де факто той е последният човек, видял Деси жива. Майка му е бивша съдийка от Видинския окръжен съд, към момента на изчезването на Деси - адвокат. Дали заради това &bdquo;маминото синче&rdquo; Божидар Пеков го пускат веднага, чудят се местни. След време откриват златните бижута на Деси в заложна къща. Оказва се, че ги е заложил именно Божидар! Телефона на Деси също откриват в него! Той твърди, че не помнел как се е озовал там, а бижутата му била дала самата Деси. <br /> <br /> <em>Въпреки уликите до ден-днешен Божидар е на свобода. Не му е повдигнато никакво обвинение, дори когато е намерена кръв в колата му! Следствието &bdquo;професионално&rdquo; се произнася за тази кръв, че не можело да се установи дали е човешка или животинска./?/ </em><br /> <br /> Във Видин многократно прекратяват делото. Пращат го в София, където с него се занимава и НСС, но пак не се случва нищо съществено. През 2010 г. майката на Деси се среща с вътрешния министър Цветан Цветанов и го моли за помощ. Той лично се разпорежда делото да бъде възобновено.&nbsp;Миналата година случаят с изчезналата Деси влезе и при главния прокурор. Сотир Цацаров покани майката Анджела Маринова и адвокатите й в кабинета си. Разпоредил проверка на фактите във връзка с приятеля на Деси &ndash; Божидар Цеков Пеков, но такава не е извършена и до днес. &bdquo;13-а година търся дъщеря си и вместо да се внесе обвинителен акт срещу този човек, престъплението остава ненаказано. За мен е ясно, че се цели погасяване по давност на наказателната отговорност. Вероятно това момче, което наричат Дари Усмивката, просто има &bdquo;правилната&rdquo; майка &ndash; г-жа Пекова е била окръжен съдия. Но и аз съм майка &ndash; една много тъжна майка, която дори не знае живо или мъртво е детето й...&rdquo;, казва в отчаянието си майката на Деси - Анджела. <br /> <br /> Общият въпрос, който възниква, е: поставят ли чадър следствието и прокуратурата над някои случаи? И още: какви са причините на нежеланието да бъдат разкрити престъпниците? Това нарочни похвати ли са или плод на нехайство и липса на връзка между отделните звена на МВР и прокуратурата? Питаме се още, на фона на тези и други случаи, дали една пресконференция ще бъде достатъчна да събуди от летаргията чиновниците в следствието и прокуратурата? Ще потърси ли някой отговорност от виновниците, че нечия смърт е превърната в &bdquo;забравено досие&rdquo;? И изобщо трябва ли да има давност за престъпленията, отнели човешки живот?... <br /> <br /> <br /> <strong>Разследване на Еми МАРИЯНСКА&nbsp;&nbsp;</strong><br /> <br />