Деси Николова е народна певица от Радуил, Самоковско. Селото е известно с радуилския боб. Той бил толкова прочут, че в миналото лично Фердинанд го наградил. А в наше време всяка година в началото на септември се организира фестивал в негова чест.

- Деси, защо в Радуил бобът става уникален, на какво се дължи особеното в него?

- По думите на възрастните жени, дължи се на водата при нас, а боб не върви без вода. Радуилският боб е доста маслен и за това има много хумористични приказки - едва ли не от един килограм боб се вади 10 кг масло. Има много подобни шеги и смешки.

Тази година фестивалът, посветен на боба, ще е на 31 август и 1 септември.

- Ти откога пееш и как реши да станеш народна певица?

- От малка. В първите ми съзнателни години винаги казвах, че искам категорично да стана певица. С годините избрах фолклора, семейството ми е смятало, че е въпрос на време да си променя решението, и бяха учудени, когато в 7-и клас на дневен ред беше да си избера професия. Тогава категорично казах, че искам да стана певица. 

Завърших училище в Пазарджик, профил изкуство, музика, народно пеене

Това си беше моят профил. После продължих в Благоевград в Югозападния университет с музика, музикална педагогика, станах учител по музика.

- Сега къде пееш?

- На различни събития, мероприятия, не се ограничавам на едно място, на събори в села, на празници на градове, на лични празници, за рожденик, за булка, викат ме като изненада за тяхното събитие и с подходящи песни. Интересни са поводите.

- Предимно пирински песни ли изпълняваш, или има и от други фолклорни области?

- Репертоарът ми е от Пиринска Македония и мисля, че не е случаен.

Защото далечните корени на майка ми идват именно от този край

Неслучайно в репертоара ми се припокриват ритмите, все ме тегли да са от този край. Няма нищо случайно, всяка песен, която си избера, е от Пиринско.

- Как подбираш репертоара си?

- Основно пирински песни, имам и една авторска песен, казва се “Трите враня коня”, текстът й е написан за мен от моята приятелка Веселка Василева. Композитор и аранжор е Димитър Динев от Благоевград. Той е един от основателите на “Пирин фолк”. За мен беше чест да работя с него. Текстът на песента е посветен на всички майки. Като изпълнител аз я посвещавам на това да бъдем обединени и задружни.

- В рода си имаш ли други певци, музиканти?

- В рода ми няма друг, но дядо ми е бил от най-добрите танцьори в Долна баня

И сега в рода ни няма празник без музика. Обичаме да се събираме, да се веселим, да пеем, играем и свирим.

- Семейна ли си?

- Щастливо сгодена съм, идеята за сватба остана на по-заден план. В днешно време не е модерно да се правят сватби. А иначе, ако някой ден осъществим сватбата, бих искала да бъде в някаква фолклорна тематика. 

- Сега къде живееш?

- Радуил е селото, там си живея. Учител съм по музика в две училища в Самоков. В едното от 5-и до 7-и клас, в другото от 5-и до 10-и клас преподавам общообразователен предмет музика.

- На какво друго учиш децата, освен на музика?

- На любов към България и към българското, защото то започва да се губи. Губи се сред това, което ни се натрапва с всеки изминал ден. Има едни деца, които си го носят с корена, те си го пазят и съхраняват. Но при други не е така, особено ако са били по чужбина дълго време. Няма лошо, но трябва първо да знаят българското, после останалото. 

Отговорно е да говориш и работиш с деца. Социалните мрежи ги променят. Моите ученици разбират, че съм фолклорна певица, питат ме кога, къде ще участвам, искат да ме слушат. 

Те идват на мои участия, главно за да поиграят хора, и това е чудесно!

Значи съм събудила нещо у тях. По този труден път, по който вървим заедно, вече има резултат.

- Къде се виждаш например след десет години, за какво мечтаеш?

- Аз съм човек, който живее в кратките срокове, може би ще имам свое семейство, дете, може да съм стигнала до сцена и в Европа. Засега не съм излизала да пея в чужбина. Моя мечта е да пея в ЮАР, там има много българи, имам познати. Но може и на Балканите, в Европа, например в една Италия. Там също има доста български празници, организирани от наши сънародници, и би могло там да участвам.

Дора НИКОЛОВА