- Фънки, журиращ сте за пореден път в харесваното от всички ни шоу “Като две капки вода”. Да ви кажа, нещо не ми се струвате особено хаплив, както сме свикнали обикновено да ви виждаме в тази ви роля...
- О, чакайте, шоуто е в разгара си! (Смее се.) Ще хапем, а когато се наложи - и ще критикуваме... Знаете, аз си оставам неподражаем в откровеното си поведение на съдия в добре познати на всички ни музикални формати, а сега, разбира се, и както винаги, ми е кеф, че съм и в това шоу. Успехът в него се крие в самото дегизиране, артистичното поведение и, разбира се - шоуто. Смятам до края на риалитито да остана верен на себе си и да си казвам това, което мисля.

- Като сме тръгнали да откровеничим, я ми кажете: защо прякорът ви е Фънки?
- Ами, нещата обикновено си идват сами по местата, рано или късно. Така е и с прякорите при хората, защото в един момент, подранил той или закъснял, всеки прякор сам си намира притежателя. Ми де да знам, явно и моят сам ме е намерил (смее се).

- Всъщност вие сте популярен и заклет рокаджия, съсобственик на промоутърската фирма “Sofia Music Enterprises”, заедно с Иван Несторов - Амебата. Организирали сте концерти, и то все на световноизвестни звезди от музикалния поп и рок небосклон. До момента коя беше най-претенциозната VIP персона, която доведохте в България, за да гостува и на наша сцена?
- Преди това ще уточня, че организираните от нас концерти вече са повече от 600 (усмихва се), факт, който много ме радва, но за да е уверен човек и все по-педантичен в това, което прави, винаги има какво още и още да се желае. Иначе самата дума за мен е малко неточна и неправилна, а именно претенциозна. Просто някои хора са свикнали да живеят по един различен, нестандартен и непонятен за нас начин, като си търсят въпросния навсякъде, където и да се намират по света. Когато той, тя или те са тръгнали на едногодишно или шестмесечно турне, не може да сменят постоянно и всичко с навиците и традициите на съответната държава, в която гостуват. Не заради друго, а поради простата причина, че здравето им няма да издържи на евентуално подобни промени, неудобства и стрес. Съответно даденото турне ще е пълен и тотален провал и няма как да се получи идеалното и перфектно гастролиране по света. По тази причина претенциите не са претенции, колкото са изискванията на тези хора, за да живеят те в своя собствен свят, този, в който са свикнали, без значение в коя конкретна точка на земното кълбо се намират. В това отношение с колегите и целия ми екип не сме имали кой знае какви проблеми, но пък всеки път могат да се намерят някои странности, които често са и едни смешни подробности, които могат съвсем смело да бъдат обявени за претенции. Например това, че когато Елтън Джон бе у нас, той предварително ми каза, че иска отзад, в шатрите си, навсякъде из тях да бъде осеяно с цветя, и то различни. Неповторимата певица Шаде пък, преди да стъпи на българска земя, уточни, че непременно държи да има специална и отделна стая за нейното грозновато куче... Забавно е!

- А кого все още не сте довели у нас, а силно желаете той/тя или те да пеят на родна земя?
- А, това определено зависи от гледната точка. Ако е от вътрешната ми, душевна гледна такава, иска ли питане бе, мен? (Смее се.) Разбира се, че рок динозаврите от “Ей Си/Ди Си” искам аз да доведа в България, а не както някой друг вече го направи. На мен това си ми е старичка мечта и съм го споделял многократно. Но виж, от бизнес гледна точка има още цял куп музикални знаменитости, които определено също си струва да се доведат у нас, като Роби Уилямс, Бионсе, Ю Ту не са идвали... Въобще соло изпълнителите и бандите са много, които си заслужава да забият и на българска земя. И дай Боже това да стане скоро, ще е голям кеф за мен и хилядите останали фенове на качествената и световна музика, на меломаните.



- Преди да бъдете приет в Консерваторията, сте работили като санитар не къде да е, а в инфекциозно болнично заведение. Кои обаче бяха основните фактори, които съвсем ясно ви подсказаха, че вашето бъдеще няма да са използваните игли и спринцовки, а именно нотите?
- Аз се занимавах с музика още преди да постъпя на бачкане в инфекциозната болница. А в нея, честно да ви кажа, попаднах, за да работя толкова, колкото беше необходимо, за да навъртя нужните месеци трудов стаж, който преди време си беше задължителен, изисквайки се от човек, за да може той да кандидатства в Консерваторията. 
Аз произхождам от фамилия на лекари и имаше голямо желание от страна на родителите ми да стана именно доктор, но така и не се сблъсках с подобно от моя, за да уча и завърша за медик. Но когато мина време, докато работех в инфекциозното отделение, окончателно ми се затвърди убеждението, че слава на Господ, с медицина няма как да се занимавам и практикувам нещо подобно. Не заради друго, просто нямаше да съм аз. Причините всъщност са няколко - отговорността е супер голяма, а аз толкова много търпение, нерви и обгрижване просто не мога да дам. Многократно бях свидетел как някои лекари са по 24 часа в денонощието на смяна и как от толкова много работа рядко намираха време за себе си и за почивка. Надали има доктор, който да може спокойно да каже: “А-а-а, не! Сега не мога да направя това, в почивка съм”. Не, не, определено не бих издържал на такова напрежение, което иначе се налага в този бранш, просто не съм така устроен, за да се справя с подобен тип стрес.

- Бяхте член на журито на музикалното риалити шоу “Music Idol”, след което на “Музикална академия”, като през 2012-а пък безпроблемно се навихте, приемайки предизвикателството да влезете за няколко месеца в Къщата на “VIP Brother”. Я ми кажете: вие самият усещате ли сам себе си VIP?
- Моля?! Категорично - не, в никакъв случай! И ще ви кажа защо. Защото за мен това определение ВИП, което се слага под път и над път, смятам за една пълна, дори нещо повече - абсурдна и тотална идиотщина и глупост. Бе, к’в ВИП сме ние, бре?! Дай, моля те, да не се заблуждаваме. Е**ти цървулландията и нещастниците сме, но дай ни да се определяме като подобни, как не! (Смее се.) Това е самата истина, човече, нищо че се смея.

- Зодия Козирог сте, но остри ли са вашите рога, или не ги показвате често?
- Да ви кажа, най-вероятно самият ми асцендент е много силен, защото да си призная, въобще, ама ни най-малко не съм от типа, които ходят с рогата напред и боцкат безразборно (смее се). Разбира се, в рамките на разумното, аз съм човек, който има смелостта и желанието да направи компромис тогава, когато виждам, чувствам и усещам, че е нужен той. Освен това нещата не се решават с рогата напред. Те намират своя отговор с търпение, разбирателство и тем подобни хубави човешки качества, защото човек, когато види, че не прави крачки, вървейки в правилната посока, е напълно естествено и нормално да направи и прояви компромис и тактичност в дадения специфичен момент. Трябва, нужна е хармония и разбирателство. В противен случай, ако ги няма тези неща, животът се превръща в една убийствена каша.

- Женен сте за Антония, а плод на страстната ви любов са синът ви Георги и дъщеря ви Карла. Каква оценка бихте си поставили като баща и съпруг?
- Ох-о-о-о, слаб 2 и в двата случая! (Смее се.) В това отношение аз съм една пълна трагедия. Не мога да се определя като най-добрия и примерен съпруг и родител. Не ми се ще да го призная, но мисля, че не отдавам достатъчно внимание на моето иначе, да, прекрасно семейство, което може би понякога страда от това просто защото съм редовно зает със себе си (много се смее). Гледай сега, аз въобще не съм от онези педантични бащи, аз съм от тези, които са оставили децата си да се развиват почти самостоятелно. Освен това съм им дал и свободата да намират отговорите на десетките въпроси, които си поставят, и то ежедневно. Да, съвет винаги давам, стига да го поискат, но общо взето, се стремя те да са си те, взимайки си решения за тяхното собствено бъдеще, впрочем, надявам се, да го вземат персонално и индивидуално, без друго, странично притискане и родителски “натиск”.

- Благодаря ви за този разговор, Фънки, и че намерихте време и за нашите читатели!
- Да, наистина ангажиментите ми са доста и слава Богу, все хубави. Но и аз ви благодаря! На вас, колегите ви от редакцията, а и на цялата ви многобройна аудитория от читатели желая здраве, успехи, кеф, задоволство и веселие! 

Иво АНГЕЛОВ