Община Димитровград се постара да зарадва жителите и гостите на града с програмата за 75-годишнината му, която ще се отбележи на 2 септември. През този ден ще има тържествена сесия на Общинския съвет и концерт на Любо Киров. В Димитровград с концерт-спектакъл на 31 август ще се представи и Нина Николина.

В програмата по традиция присъства мотошоуто, което събира малки и големи на един от централните булеварди. Тази година то ще се проведе на 3 септември на бул. ”Д. Благоев”. Празникът започна предварително с пиано-бар на открито и кино бар, както и представяне на ретро соц. автомобили на 27 август. Концерти, изложби и представяне на книги, спорт включва още празничната програма. Но нека се върнем назад във времето

Димитровград няма дълга история. Ако трябва да се отговори еднозначно на въпроса как е неговото старо име, ще е трудно. Той няма старо име. Веднага след 9 септември 1944 г. се ражда идеята за построяване на нов град, символ на социалистическото строителство, който да е различен от старите “буржоазни” градове

Разбира се, тази идея е не само по идеологически, но и по икономически причини. Селското стопанство има нужда от обновяване и модернизиране, а това е пряко свързано с химическата промишленост. Районът около Хасково е много подходящ за изграждане на нови заводи заради вече разработените находища на въглища. Още през 1895 г. там се поставя началото на въгледобива. В периода между двете световни войни в Маришкия каменовъглен басейн са построени два ТЕЦ-а - “Вулкан” и “Марица 1”, които са в основата на електропроизводството и електрификацията в Южна България. 

В село Раковски е открита консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така постепенно тук се оформя важен индустриален район, който съвсем естествено се обединява под едно име. Изборът е районът около три села - Раковски, Марийно и Черноконево.

Легенди се носят за романтиката на бригадирското движение

В района започват да пристигат хиляди младежи, за да изградят “града на мечтите”. “Ние вярвахме! Ние мечтаехме! Всяка тухла редяхме с любов”, пише поетът Пеньо Пенев, също участник в бригадирското движение. 

Първите 40 бригадири идват от Новозагорско на 10 май. Официалното начало на построяването на новия град е 22 юни 1947 г., когато на огромен митинг се обявява строителният обект на Национална младежка строителна бригада “Млада гвардия”. Техният девиз е “Ние изграждаме града, градът изгражда нас”. Тогава се обявява и името на новия град, кръстен на “Вожда и Учителя на българския народ” - Георги Димитров. 

В построяването му участват над 50 000 младежи и девойки от цялата страна. Тук пристигат и първите съветски специалисти - над 600 инженери и монтажници. 

Основната цел в строителството е бързо изграждане на промишлени предприятия. За изключително кратко време е построена ТЕЦ “Марица 3” през 1951 г. През същата година се появява и азотноторовият гигант “Сталин” - най-големият завод в България по това време.

Планът е до 1961 г. заводът да достигне капацитет от 560 000 т производство. През 1975 г. заводът произвежда много повече - почти 925 000 т, а тук работят над 4000 души. Построяват се и по-малки предприятия - азбесто-циментов завод, консервна фабрика и др. 

Днес Димитровград е зелен и красив, за жалост, младите хора в него са все по-малко.

Поезия ли е бригадирският труд? 

Когато говорим за бригадирския ентусиазъм в Димитровград, винаги се сещаме за поезията на Пеньо Пенев, възпял строителството в множество свои творби. Дали наистина бригадирският живот е бил така романтичен? Най-вероятно не. Струпването на толкова много работници от страната създава немалко трудности. Работниците живеят в тежки условия, тъй като няма достатъчно жилища и място за тях.

Живеят във фургони, делят тясното пространство с “колеги” и битието им е далече от мечтаното. Едновременно със заводите, започва и строителството на жилищни сгради за младите строители. Една от причините за недостига на жилищни сгради е забавянето на първия градоустройствен план. Според него трябва да се създадат самостоятелни еднофамилни къщи с дворове.

Тази идея не се приема от партийните дейци, защото моделът не е достатъчно “съветски” и не е разработен с планово задание. Разработва се нов “съветски” план за изграждане на “компактен” град. Въпреки трудностите младият град бързо се разраства и се превръща в един от най-големите индустриални центрове на България. Независимо от пропагандния ентусиазъм, много бригадири, участвали в строителството на младия град, и до днес си спомнят с носталгия за романтичното време. 

“Октомври ли е или май - реши! Но не забравяй твърдата ни воля! За нас днес календарът не важи. - В Димитровград е пролет!”

Днес жителите на града са 33 088 (По данни на НСИ от 2019 г.). През първите 10 г. след създаването му населението на града е било около 34 000 души. Оттогава започва да расте, най-вече заради мигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985-1992 г. с повече от 50 000 жители.

След този период, уви, населението започва да намалява. За жалост, много от димитровградчани са се разпилели по света в търсене на препитание. Но където и да са, в сърцето им винаги остава място за родния Димитровград!

Валентина ИВАНОВА