Велики вторник църквата избира за поука през последната седмица преди Възкресение Христово. Тя е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанията на последните дни от земния живот на Исус Христос - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

В богослуженията през Страстната седмица постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления. Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.

В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито, защото хората Го почитали като Пророк. Според църковния канон денят е отреден за смирение.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите, и тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". 

Притчата за десетте девици, която Христос разказал на вярващи, за да им покаже, че трябва винаги да са готови да срещнат Небесния Жених с целомъдрие, милостиня и готовност да вършим и други добри дела, чийто символ е елеят, който си приготвили мъдрите девици.

Според еврейския обичай десет девойки с фенери с ръце трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът щял да отиде до своя дом. За да свети фенерът и да не угасне пламъкът, в него трябвало да има достатъчно масло. Затова девойките били длъжни да приготвят съдинки с елей и от време на време да поливат във фенера, за да не угасне.

Половината от героините в притчата предвидливо и далновидно се запасили с необходимия елей. Но останалите постъпили неразумно и лекомислено и не се подготвили. Когато дошъл моментът да съпроводят заедно с другарките си младоженеца, техните фенери угаснали. На тях не им оставала нищо друго, освен да изтичат при търговците за масло. Когато пристигнали в дома му, фенерите им отново светели ярко, но вече не за младоженеца.

Празникът бил в разгара си, но вратата останала затворена за тях. На молбите им да отворят вратата, младоженецът, който ги чул им отвърнал: "Кои сте вие? Аз не ви познавам." Смисълът на тази притча е да живеем в съгласие и мир с хората, с природата, със самите себе си и с Бога, да бъдем духовно действени и будни, отговорни и прозорливи, следвайки пътя на християнските ценности.

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: "да бъде милостта Му вечна, алилуя!"