Между 1700 и 1750 г. Одрин е четвъртият по големина град в Европа с население 350 хил. души. Но аз съм тук в съвремието и... Имам страхотен късмет, шофьорът на таксито, което поръчах от хотела, се оказва дружелюбен мъж. В първия момент ме пита на кой пазар да ме откара (единици са посетителите на Одрин, които не държат да отидат на евтин шопинг) и искрено се въодушевява, когато разбира, че ще обикаляме забележителностите на родния му град.
Потегляме. Край Одрин Арда и Тунджа се вливат в река Марица, там има чудни мостове, за които ще ви разкажа друг път. В програмата ми за деня е музеят на здравето, но моят спътник Енвер Йозел изненадващо не след дълго спира край някогашен гръцки храм, днес превърнат в джамия. Любезен е, знае, че съм християнка.

Тук има текстове на английски, но Енвер съвсем по комшийски иска да си говорим на български. Преди години е работил на митницата и поназнайва някоя и друга дума. Обяснява ми, че това е най-старата запазена сграда. В двора на джамията са погребани видни махараджи и бейове. Обяснява ми, че колкото е по-голяма чалмата на надгробната плоча, толкова по- високопоставен е бил покойникът... Потегляме. По-късно ще разбера, че той ще ме придружава през целия ден и тук ще видя и науча неща, до които едва ли щях да се докосна без помощта му.

Музеят на здравето е едно от уникалните места, в непосредствена близост до джамията “Султан Баязид II” 

Някога е представлявал медицинско училище и болница. Построени от османския архитект Мимар Хайруддин през далечната 1488 г. по нареждане на султан Баязид II. Медицинският център остава в експлоатация четири века от 1488 г. до Руско-турската война (1877-78). 
Енвер Йозел разказва за славните османски бейове

Болницата била забележителна със своите методи за лечение на психични разстройства, които включвали използването на музика, ромон на вода от невероятните шадравани. Въздухът наоколо и до днес е наситен с аромата на рози, на лечебни билки и цветя.

Архитектурата и градината грабват въображението. Централната зала е покрита с огромен купол и от нея бързо и лесно се достига до стаите на пациентите - 6 зимни и 4 летни, лекарските кабинети и аптеката. Болницата на султан Баязид II е първата централизирана болнична система, в която с много малко персонал се постигала изключително висока ефективност. Такива болници по света са се строили едва след XVII в.

По времето, когато в Европа смятали, че психичноболните са обсебени от дявола, в тази болница лекували и пациенти с психични заболявания по нетрадиционни методи - чрез ромона на водата и специално композирана лечебна музика. Оркестър свирел специални музикални произведения, наречени маками. Тези мелодии били композирани, за да облекчават едно или друго болестно състояние. Една успокоявала сърдечната дейност, друга подобрявала паметта, трета облекчавала главоболие и т.н.

Медицинското училище се състояло от 18 студентски стаи и класна стая, опасващи като манастир вътрешен двор в средата. Известният османски пътешественик Евлия Челеби (1611 - след 1682) споменава в книгата си, че учениците в медицинското училище са били зрели лекари, които изучавали и обсъждали произведения на древногръцки философи, учени и лекари като Платон, Сократ, Аристотел, Гален и Питагор 

Лекарите, които били специалисти в различни области, се опитвали да открият най-доброто общо лечение за пациентите си. Изучавали ценна научна литература по медицина от цял свят. Днес книгите на медицинското училище са архивирани в ръкописната библиотека на джамията “Селимие”. 

Османската медицина е основана на традицията на турско-ислямската. Двама от най-известните философи, известни по целия свят, са Авицена и Ал-Фараби. Авицена (Ibn Sīnā) е персийски полимат, роден около 980 г., чието най-известно произведение е “Канонът на медицината”, медицинска енциклопедия. Книгата се превръща в стандартен медицински текст в много средновековни университети. 

Ал-Фараби е написал трактат за смисъла на интелекта, който се занимава с музикална терапия и обсъжда терапевтичните ефекти на музиката върху душата

В Западна Европа изгаряли хората с умствени проблеми, обявени за практикуващи черна магия.

Идеите, изразени от Авицена и Ал-Фараби, били приложени в османската болница в Одрин. Нейните пациенти са били лекувани както с конвенционалната медицина от онези времена, така и с иновативни методи. 

През първите години на болницата са лекувани всички пациенти, а медицинските служители се състоят от главен лекар, двама редовни лекари, двама хирурзи, двама офталмолози и фармацевт. В по-късни години, поради особено ефективните методи, използвани при лечението на психично болни, болницата се превръща в център, специализиран в психични и психиатрични разстройства.

Интересното е, че предлаганото лечение в болницата е безплатно. Нещо повече, безплатните лекарства се предават на пациентите в Одрин два пъти седмично.

Болницата спира да функционира поради руската окупация на Одрин по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. и пациентите са изпратени в Истанбул. Тя е била отворена по-късно, но е служила само за изолиране на умствено болните. Болницата е била напълно изоставена през 1916 г. и разрушена през 50-те години на миналия век. Тя дори се използва като кошара за овце. 

Днес с помощта на Музея на мадам Тюсо в Лондон са били изработени восъчните фигури - пациенти, лекари, преподаватели, студенти, фармацевти, благодарение на които музейното пространство оживява, а посетителят се пренася в друго време - онова, което експозициите на музея пресъздават.
 
Паулина БОЯНОВА
Снимки Poly@reporter