Няма смяна на приоритетите по отновшение на закупуването на нови изтребители за армията, коментира вицепремиерът Томислав Дончев в ефира на БНР.
Томислав Дончев коментира изказването на руския президент Владимир Путин за славянската азбука: Според Дончев скандалът покрай изявлението на Путин не е бил средство за отклоняване на вниманието: Вицепремиерът направи коментар на назначаването на областни управители на София­град и София­област от Обединените патриоти:

По отношение на назначавнето на Валери Симеонов за председател на Съвета по етническите въпроси, Дончев каза, че то следва от ресора му, а самата структура се нуждае от реформи:

Без да ставам анализатор на думите на премиера, не мисля, че има промяна в позицията. Това, което е коментирано неведнъж, и това, което той мисли, че коментира, е, че освен придобиването на нов многоцелеви изтребител, ние имаме и други проекти, свързани с флота и сухопътните сили. И това, което се очаква от ръководството на армията и от военния министър, е, на първо място да представи план как се процедира оттам нататък и след това решение, което имаме от времето на служебния кабинет, как се процедира с решението за придобиване на нов изтребител, както и какво правим по отношение на безспорната нужда от нова машина за сухопътните сили. Всички тези проекти трябва да вървят. Не мисля, че е поставяно под въпрос, но ако някой е очаквал решението за придобиване на нови изтребител да се случи следващата седмица, няма как да се случи.

Дори самото решение от времето на служебното правителство предполага да се преговаря, а това може да отнеме месеци. Освен това, когато говорим за един подобен проект, тук огромно значение има не само качеството на машината, а и куп други детайли ­ как ще се поддържа тази машина, на каква стойност, освен това от значение са т. нар. програми за индустриално сътрудничество – когато се усвоява една подобна техника, нормално е държавата бенефициент да има претенции колкото се може по-­голяма част, хайде да не е от изработката, поне от поддръжката на въпросната машина да се случва в страната.

Томислав Дончев коментира изказването на руския президент Владимир Путин за славянската азбука:

Ако трябва да прозвуча малко по-­оптимистично­шеговито, сигурно бих казал, че се радвам, че лидери на държави по света са изключително съпричастни към този светъл български празник. Това е шеговитият ракурс. Иначе ако се опитам да направя един по-­дълбок анализ, изказването, да приемем, че от географска гледна точка може да мине за коректно, но от историческа, историческа не знам дали проблемът е в самото изказване или в перцепцията.

Не считам, или по­-скоро не ми се иска да считам, че то има елемент на политическа провокация. Междувпрочем показва още много неща ­ колко сложни са отношенията на Балканите, само да отбележа, че в учебниците ни по история продължават да пишат различни неща за едно и също събитие. И още един нюанс, който междувпрочем остана встрани от анализите ­ колко е чувствително българското общество от всякакви сигнали от Русия. Първо аз считам, че човек трябва да бъде голям родолюбец и да се отнася с любов към българската култура, не само на 24­-и май, и много не обичам този патриотизъм "по график", който се концентрира само около националните празници. А отношенията между България и Русия са многоаспектни, както се казва като клише, а по същество емоционални. Щом обществото в крайна сметка има такива сложни емоционални агрегати, свързани с Русия, няма как политическите отношения да не са емоционални. За съжаление. Аз предпочитам да бъдат прагматични. Не че съм тънък познавач на предизборната програма на Обединените патриоти, но съм сигурен, че в нея няма обещание те каква квота от управлението ще имат като заместник-­министри, министри или областни управители, не мисля, че това фигурираше в обещанията им. Това е шанс за реализиране на политики, макар че аз като си представя човек на властова позиция, най­-същественото по отношение на личността не е политическия произход, а реалните управленски качества. Като се завърти машината на държавното управление, в един момент най­-важното е дали човекът може да бяга с темпото на целия отбор.

То следва естествено от ресора му. Имам предвид ангажиментите, които той има към няколко министерства, до голяма степен предпоставят председателството на съвета. Миналия мандат, към края му, аз имах отговорности към този съвет. Той определено се нуждае от реформиране, във вида в който е той не е годен да изпълнява функциите, за които е бил замислен, Какво ще прави господин Симеонов със съвета е редно да попитате него.

Той описа какво точно трябва да се промени в съвета:
Много неща. Най­вече селекцията на организациите, които присъстват в съвета. В крайна сметка един съвет, освен да генерира някакъв тип експертиза, трябва да има и претенция за представителност. Т. е та, да има такива на брой като вид организации, така че те да служат като жива връзка, като канал с всички общности. И всяка държавна политика, която се обсъжда в съвета да може да става достояние, да може да се консултира, по нея да се събират зрели становища, за да може дори окончателната кройка или на закон, или на което и да било друго държавно решение, то да бъде съобразено с вижданията, правата на различните общности в България. Осен това редно е добри идеи, които произлизат от членовете на съвета, да могат да бъдат превръщани в политики, ако са годни за това.

Вицепремиерът коментира и европейските препоръки към страната ни, както и костатацията, че у нас се задълбочава неравенството:

Създаването на цели групи, които зависят изцяло от социалната система е огромен проблем и решаването на съдбата на тези групи, не се решава само с повишаване на социалните помощи, не говоря само за тази част от проблема, която има етнически профил. На първо място означава образователна интеграция, защото ако бъдат изпуснати ранните години от развитието на едно дете, шансовете след това падат драстично. За съжаление имаме две поколения поне, които държавата и обществото е допуснало да се практически или функционално неграмотни. След това имаме представители на същото поколение, които са абсолютно неактивни на пазара на труда. Тук голямата борба на първо място започва с това всяко дете да бъде в клас. Тук държавата първо трябва да бъде решителна, необходимо е да има всички позитивни мерки, плюс цялата твърдост, когато е необходимо. В крайна сметка, когато говорим за йерархия на приоритетите, трябва да допуснем, че има случаи, когато за едно семейство образованието не е ценност или не е нещо важно, а за обществото е важно, позицията на обществото трябва да се окаже по­важа от това, което счита семейството. Ако за семейството не е важно за детето да ходи на училище, но за обществото е важно, детето ще ходи.