Попълнете търсена ключова дума или фраза

Доц. Бърдаров каза ще се превърне ли демографска криза у нас в апокалипсис

https://blitz.bg/obshtestvo/dots-brdarov-kaza-shche-se-prevrne-li-demografska-kriza-u-nas-v-apokalipsis_news800028.html Blitz.bg

Бейби бум не се случи, завръщане на хората към селата няма

София, България 15 Февр. 2021, 10:00 875 прочита 0 коментара

Пандемията не доведе до бейби бум, очакванията за това бяха абсурдни. Смъртността в Северозапада е като при военен конфликт. Няма завръщане към малките села, може да се говори за миграция, но тя е временна.


Това каза в интервю за "Монитор" зам.-деканът на Геолого-географския факултет в СУ и експерт по демография Доц. Георги Бърдаров.

- Доц. Бърдаров, преди няколко дни излезе проучване, според което Северна България е загубила 1/5 от населението си за последните 10 години. Какви са тенденциите и наистина ли са толкова обезпокояващи?

Определено в Северна България тенденциите са обезпокояващи, защото там се наблюдава фрапиращо застаряване на населението и висока смъртност.

Имаме общини в Северозапада, в които смъртността е 40-50 промила. А това е характерно само за региони с военни конфликти или пандемии. Има две причини за това.

Първата е застаряване на населението, намаляването на неговия абсолютен брой, а втората - че става дума за беден район, в който хората не могат да имат превенция на заболявания, които по принцип са лечими. Там няма достъп до качествено медицинско обслужване.

Иначе като цяло за първи път в съвременната ни история Северна България изостава спрямо Южна - по демографски и по икономически показатели.

Дори области, в които има промишлен ръст, като Габрово, се оказва, че заплащането е ниско и това не може да окаже влияние върху демографската картина. Северна България винаги е била движеща заради природо-климатичните условия.

Знаете, че там се намира Дунавската равнина, река Дунав и т.н. От 2000 година насам обаче Южна България изпреварва Северна, и то осезаемо. Особено ярък пример е Бургас с инвестициите, които прави в образованието и младите хора.

Това веднага се отразява на демографията. Може да дадем пример още с Пазарджишка и Старозагорска област. Що се отнася до северната част на страната ни, положението е много тежко.

Вярно е, че има отделни петънца, където положението е по-добре - например Велико Търново, но това не е масово.

Стара Загора също е с добри показатели, но както казах, напредък има особено в Бургас, където се инвестира много в образование.

- Като цяло кои са най-критичните райони у нас от демографска гледна точка?

- Има няколко т.нар. демографски депресивни региона, за които е характерна висока смъртност. В Северозападна България това са три области - Видин, Монтана, Ловеч, Плевен също.

В тежко положение са Перник и Кюстендил, Смолянска област и южните части на района на Странджа-Сакар. Там освен ниската раждаемост има и висока смъртност. А хората над 65 години са над 30% от населението.

Те са депресивни в това отношение. Общо взето, всяка година България намалява средно с по 50 000 - 60 000 души, което е един средно голям град.

- Нараства ли броят на обезлюдените райони?

- Проблемът у нас не е толкова в обезлюдените райони и в това, че има села без жители. Причината е в дисбаланса - имаме региони, които са драстично обезлюдени.

- Има ли обаче завръщане към малките населени места заради пандемията, както бе изтъкнато преди време? Откривате ли такава тенденция?

- Не мисля, че има завръщане към малките села. Може да се говори за миграция заради пандемията, но тя е временна. В момента, в който нещата се успокоят, хората отново заминават навън.

- А има ли или няма бейби бум? Можем ли да говорим за такъв, има дискусия по въпроса напоследък?

- Не смятам, че може да се говори бейби бум. За мен е абсурдно да се очаква такъв. Вярно е, че всяко повишение е радостно, но няма драстичен ръст при раждаемостта.

Според данните има мини бейби бум в някои градове, като София, Бургас и Варна, но пък спад на раждаемостта в други части на страната, което балансира общата картина.

- На фона на негативната статистика можем ли да говорим за демографска катастрофа?

- Не може да се говори за демографска катастрофа. Насаждането на апокалиптични тези не е добре. Първо, всява паника, второ - не отговаря на реалната картина, а трето - отблъсква младите хора. Наистина сме в демографска криза, това е очевидно.

Но не може да се говори за апокалипсис. Не можем да променим застаряването на населението, това е тенденция за развития свят.

Това, на което можем да повлияем обаче, е високата смъртност. А в Европа тя е наистина висока. Затова най-важно е увеличаването на дела на активното младо население. Не е невъзможно да излезем от тази ситуация, има положителни наченки в някои градове, както казах.

- Очаквате ли обаче в бъдеще пандемията да окаже негативно влияние върху демографската обстановка в Европа като цяло?

- Не мисля. Разбира се, високата смъртност винаги е негативен елемент, но не смятам в дългосрочен план да окаже негативно влияние.

Така или иначе бейби бум не се случи. Нагласата на населението в този план така и не се промени. Затова и не очаквам съществени промени в тази посока, още повече че европейските общества застаряват.

- Какви тенденции наблюдавате в Европа?

- Не бих казал, че има нови тенденции. Европа се движи, общо взето, пакетно по отношение на демографията. Например коефициентът на раждаемост се движи между 1,1-1,9. Най-ниското ниво е в Италия, а най-високото - във Франция.

По отношение на застаряването - средната продължителност е 80 години.

Има малки изключения в позитивен план по отношение на демографските процеси, например Финландия. Но това са единични случаи.

Като цяло Европа има тенденция от тридесетина години и тя е обособена от предходни исторически етапи и ще продължи през целия 21-и век.

А именно - застаряване на населението, нисък дял на младото активно население и евентуално компенсиране с емигранти от други континенти.

Има един модел на света, който ще бъде през 21-и век - глобално разместване на население, промяна на етнически, религиозни и расови структури и най-вече демографски модели на поведение.

Ние не бива да бягаме от това, то се случва момента. Беше предвидено още в началото на 21-и век от известни психолози и става дума за естествен процес. Колкото повече застарява населението, намалява младото и активно население.

- Какъв е изходът от ситуацията тогава и има ли изобщо такъв?

- Има изход, разбира се. България е сред държавите с най-благоприятни климатични условия в света. А тепърва ще сме по-привлекателни за живеене заради климатичните промени. Така че тази територия няма да остане обезлюдена.

- Пандемията промени изцяло навиците ни, въведе се хоум офисът като алтернативна форма на работа. Променя ли се нагласата ни към кариерата и особено на жените?

- Променят се нагласите най-вече на младите хора. Самото понятие дигитален номад е свързано предимно с тях. Колкото до това дали жената е променила отношението си към репродуктивните процеси и работата, според мен не.

Това е естествен процес. Знаете, че в миналото жената е нямала възможност за реализация и сега търси своя исторически реванш. Заради това е логично да намаляват репродуктивните нагласи. Това е нормален процес.

- Има ли го обаче и страха от загуба на работа по време на пандемията?

- Все още не могат да се отчетат процесите, които са следствие на пандемията. Но и от мои познати съдя, че го има този страх, особено при образованите жени на около 30 години, така че това е нормален фактор.

- Каква е възрастта за раждане на първо дете у нас?

- У нас е 29,5 години. В Европа е 30 години, като за Италия и Испания е 31-32 години и тя ще се покачва.

ВИЗИТКА:

Роден е на 6 април 1973 г

През 1996 г. завършва география в Софийския университет

Преподава в катедра „Социално-икономическа география” в Геолого-географския факултет на Софийския университет от 2002 г. От 2007 г. е доктор по география на населението и селищата

През 2012 г. е избран за доцент

От октомври 2015 г. е заместник-декан на Геолого-географския факултет

Трикратен победител е в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“. Разказът му „За петата ракия, или колко е хубав животът“ е най-четеният български разказ в интернет

През декември 2015 г. печели телевизионното предаване „Ръкописът“ по БНТ

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам