Краят на зеления рекет в България е все по-близо, след като състав на Върховния административен съд (ВАС) сезира Конституционния съд (КС) за разпоредба в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), пише "Труд"

Членовете на КС трябва да кажат дали алинея 7 от член 12 в сега действащия ЗБР нарушава Конституцията.

В този законов текст е записано, че никой не може да обжалва заповедите на министъра на околната среда и водите за определяне на защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Както „Труд“ е писал много пъти, страната ни е на челните места в Европейския съюз по площ на Натура 2000 - близо 35 процента от територията на България попада в защитени зони. Засегнати са над 1 милион собственици на частни имоти. В момента тези хора дори не могат да подадат съдебен иск срещу факта, че земята им е включена от държавата в защитени зони без никой да ги пита или компенсира за ограничаване правото върху собствеността им.

ВАС се обръща към КС именно заради жалби от собственици, които не могат да използват по предназначение имотите си, вкарани в Натура 2000. А това е нарушение на член 17, алинея 3 от Конституцията, където е записано, че частната собственост е неприкосновена. Според съдиите от ВАС е възможно да е нарушен и член 120, алинея 2 от основния закон. В този параграф е указано, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.

„Еколозите“ провеждат национализация.

Още през 2019 година „Труд“ публикува разследване как са очертани защитените зони у нас - на практика „зелените“ извършват национализация на една трета от територията на страната без да се обезвъзмездят собствениците на земи и гори, включени в Натура 2000. Така България става единствената страна в ЕС, която не компенсира своите ощетени граждани.

За разлика от европейската практика, където Натура 2000 е възложена на научните институти на страните-членки, в България в периода 2005-2007 г. кабинетът на тройната коалиция дава картирането на защитените зони на „зелени“ неправителствени организации. За тази дейност „еколозите“ получават 9 милиона лева от държавния бюджет. Въпреки огромната сума, за да инкасират максимална печалба, „еколозите“ подменят европейската методология - така не е спазено основно изискване, като освен с екологични, да се съобразят с културни, социални и икономически фактори и да направят широка разяснителна кампания сред българското население.

Методологията

Европейските правила изискват реални данни за разпространението на растителни и животински видове, потвърдени с теренни проучвания, снимки, GPS-точки, попълнени формуляри и тракери (запис на маршрутите, по които минават екипите). Тоест документи, които неоспоримо доказват наличието на вида в съответната зона. Нищо от това не е изпълнено. Вместо това „еколозите“ работят по прогнозни данни, тоест по предположения къде евентуално растителният или животинският вид би могъл да присъства.

Разказите, предположенията и теоретичните модели, които са използвани от „зелените“, не са научни факти. Заради тази измама и манипулиране на данни, винаги срещу държавата ни ще има наказателни процедури от Брюксел. Защото Натура 2000 не е правена на базата на научни данни, а чрез фалшификации.

Поради тези причини в българската Натура 2000 са включени зони за опазване, в които има заводи, фабрики, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища. Целта е колкото се може повече територии да бъдат включени в европейската мрежа. По този начин „зелените“ си осигуряват бизнес за десетилетия напред. Този бизнес е свързан с изготвяне на доклади по Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) и Оценки за съвместимост, където те са монополисти.

Лъжите за биоразнообразието

Непрекъснато налаганите внушения от „еколозите“, че в България биоразнообразието е застрашено вследствие на човешката дейност, не отговарят на истината. Страната ни няма как да е с влошено състояние на растителните и животински видове, защото ние, в рамките на ЕС, сме с най-сериозната демографска криза. За 30 години населението е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели региони, заличени са стотици села. Това означава, че големи територии са без каквато и да е икономическа активност и нищо не пречи на биоразнообразието да се развива.

Същевременно заради големия процент на Натура 2000 и умишлените грешки в нея, срещу много пари се извършва опазване на несъществуващи растителни и животински видове и техните местообитания. Отделно поради налагания екологичен рекет уж за защитата им, са спрени или бавени десетки инвестиционни проекти за стотици милиони лева.

Умишлено са определяни зони за опазване точно там, където е имало инвестиционни намерения с цел екорекет.

Въпросът на ВАС към КС

Делото, заради което е сезиран КС, е по жалби на ощетени граждани и фирми срещу заповедта на екоминистъра от 12 декември 2017 г., с която е обявена защитена зона „Комплекс Калиакра“. Зоната е в землищата на Каварна, Балчик и на селата Тюленово, Камен бряг, Свети Никола, Българево, Божурец и Топола и обхваща 483,363 кв. км, от които 473,272 кв. км морски пространства. Но подобни казуси има в цялата страна.

Според ВАС чл. 12, ал. 7 от ЗБР напълно ограничава защита на правото на собственост.

„Категоричната забрана за обжалване на заповедта по чл. 12, ал. 7 ЗБР води до невъзможността да бъде преценено дали наложените ограничителни мерки противоречат на принципа на пропорционалност, явяващ се измерение на правовата държава“, пишат върховните съдии.
И заявяват, че тя противоречи и на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, като лишава собствениците от съдебен контрол върху административния акт, който засяга техни права и интереси.

„Това засягане е пряко и непосредствено, предвид обстоятелството, че наложените ограничителни мерки произтичат от самата заповед. Забраната за обжалване на заповедта не дава възможност да се извърши проверка за спазване на процедурата по изготвяне, оповестяване и издаване на заповедта за обявяване на защитена зона.

Ограничаването на достъпа до съдебна защита не може да засяга реализацията на основни права и свободи на гражданите, освен когато не е обусловено от висша конституционна ценност, каквато съдът счита, че в случая не е налице. При изключване на определени административни актове от съдебно обжалване законодателят остава ограничен от общите конституционни принципи, като не могат да бъдат изключени от съдебно обжалване административни актове, които засягат основни конституционни права, каквото безспорно е и правото на собственост“, пише съдебният състав на ВАС.

Тази година Конституционният съд излезе с решение, с което отмени необжалваемостта на Общите устройствени планове (ОУП), като допусна засегнатите страни, тоест собствениците на имоти, да търсят своите права по съдебен ред.

Необжалваемостта на заповедите по Закона за биологичното разнообразие е напълно аналогичен случай. И ако КС следва своята практика, се очаква подобно решение с това за ОУП.

А така ще се сложи край на продължаващия десетилетия „зелен рекет“, който упражняват „екологични“ неправителствени организации чрез чертаната и раздута от тях Натура 2000.