От ляво на пътя Враца – Вършец, в северния склон на Балкана, между величествени скали е скътан манастирът „Свети Иван Пусти". Дълги години той е бил затворен и забравен, но от 2007 година врачанската митрополия го възражда за нов живот, пише "Стандарт".

Според отец Николай сега може да се разгледа по всяко време, вярващите могат да запалят свещ. Има пазач и ефимерий, който разказва за светата обител на групи от посетители. Игумен и монаси няма. Министерството на туризма го включи в списъка на 50-те малко известни природни, културни и исторически забележителности. Целта е повече хора да видят този уникален манастир.

Истинското му име е „Свети Иван Рилски".

Създаден е на малка поляна до голяма пещера с форма на раковина

сред извисилите се високо скали. Заради недостъпния терен – високо в планината, през 1894 година монасите го изоставили и тогава хората го нарекли „Свети Иван Пусти". Така е известен до днес. Тъй като в подножието му се намира село Бистрец, което днес е квартал на Враца, наричат го още и Бистришкия манастир.

Историята му е смесица от истини и легенди. Според едни предания, създаден е през 9-ти век, а според други – през 1540. По стените му има много надписи, които обаче не дават яснота от кога всъщност е манастирът.

Истината е, че е много стар, че е съществувал преди идването на турците по нашите места. През 14-ти век е опожарен и сравнен със земята. Християни от близките села го възстановявали, но той отново бил унищожаван. Според един от стенните надписи, последно е вдигнат през 1540 от Димитър Дубов. До този надпис са изрисувани 3 сцени от житието на Свети Димитър и две – на свети Георги. През 18 – 19-ти век са изрисувани сцени, посветени на Иван Рилски. Светецът е прекарал няколко години в него като отшелник. По тези времена манастирът е бил известен с монаси - постници, които гладували отдадени само на молитви. Това ставало не само в манастира, но и в скалните ниши, които се намират до него.

По-новата му история започва от 1820 година, когато тревненецът Петър Минюв вае дървен олтар с резба. От 1867 година пък е сцената на страшния съд, нарисувана до входа. Тя обаче е от втория слой на мазилката на стената. В първия е открит образът на свети първомъченик Стефан. Изписани са и образите на свети Иван Рилски и свети Йоан Благослов.

Истински разцвет манастирът преживява през Възраждането. Имало килийно училище, в него творили книжовниците Йосиф Брадати и Тодор Врачански. Имало и иконописно ателие и меднощамповачна работилница за литографии. Монасите

разнасяли надалеч от манастира своите гравюри, има сведения, че са стигали и до Русия

И днес има запазена щампа от 1822 година, на която е изобразен самият манастир с изглед към Враца. В светата обител имало и златарска работилница, чийто майстори били от прочутата през 17-ти век чипровска златарска школа.

На разстояние от манстира, което се изминава много трудно, на места по примитивни дървени стълби, се намира постницата. Според легендата, в нея на пост и молитви прекарал няколко години самият Иван Рилски. Затова по-късно манастирът бил наречен на негово име.

Църквата на манастира е от вида еднокорабни, с купол върху цилиндричен барабан. Дължината й е 11 и полвина метра, а ширината – 7 и полвина. До олтара са сцените „Причастие на апостолите" и „Поклонение на жертвата". Една от легендите гласи, че в тзи манастир било скрито златото на цар Иван Шишман, поради което земята на много места е преровена от иманяри. Търсачите на царското злато дори подкопали основите на храма.

Мястото е магическо, твърди отец Николай.

Дори и през пустите си години, манастирът е бил посещаван от поклонници

Мястото са познавали и римляните. Близо до постницата има следи от римски укрепления, които не са проучени. През 1973 година манастирът е обявен за паметник на културата. Звучи невероятно, но последният монах слязъл от планината през 1980 година. Запустението продължава до 2007. През 2008 година държавата дава половин милион лева за път до него. Сега се върви не по тесни планински пътеки, а по стръмен, но удобен път. Възстановен е и храмът.

За „Свети Иван Пусти" е написана книга. За уникалния манастир разказват историците Пламен Иванов, Калина Тодорова и Весела Пелова. Те отсяват лгендите от истината и пред читателя изниква образът и чудната история на този уникален храм на вярата, едно от духовните чудеса на България.