Вицепремиерът и министър на отбраната в предходното правителство Красимир Каракачанов е извършил дискриминация с антиромските си изявления от 8 януари 2019 г. в пловдивското село Войводиново.

Това става ясно от решение на Върховния административен съд (ВАС). Изявленията на висши държавници моделират обществените настроения и нагласи, отбелязва съдът.

Казусът възникна, след като двама мъже от ромски произход нападнаха българин от Войводиново. Нападателите бяха установени, а в последствие и осъдени, но последиците от случилото се засегнаха цялата ромска общност в селото.

Тогава Каракачанов заяви пред медии: „Циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен… Търпимостта на българското общество се изчерпва“.

Много други роми, несъпричастни към престъплението, бяха подложени на публични и масови заплахи, охулване и в крайна сметка бяха прогонени от селото.

Формалната причина за това беше, че къщите им са незаконни. Тогава посред зима на улицата останаха няколко десетки семейства, включващи малки деца, стари хора и хора с увреждания. Изгонването им беше определено от Българския хелзинкски комитет като колективно наказание, основано на етнически признак.

С решението си ВАС отменя произнасяния на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и Административен съд – София-град, с които не се установява изказването на Каракачанов да осъществява дискриминация.

Съгласно мотивите на върховните съдии, особено значение по делото има фактът, че изявленията на вицепремиера Каракачанов са широко разпространени в медиите. Съдът подчертава, че той не е критикувал конкретните извършители на престъплението, носещи лична отговорност, а е говорил за целия етнос:

„Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос“.

Върховните съдии обръщат внимание и на влиятелната позиция на вицепремиера Каракачанов: „[изявлението, предмет на делото,] не може да бъде прието като проява на критична гражданска позиция на личността“, пише ВАС.

„През последните години със съжаление наблюдаваме натрупване на много лоша практика по случаи на публична дискриминационна реч, включително от КЗД, който е специализираният национален орган за равенството“, коментира Адела Качаунова, адвокат по делото и директорка на Програмата за правна защита на БХК.

„Това произнасяне на ВАС, създава основата, върху която другите съдилища и КЗД трябва да стъпват когато решават други дела относно езика на омразата.

С изключително точните и подробни мотиви, които се базират на най-съвременната практика на Европейския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз и на други международни правораздавателни органи, както и на практиката на Конституционния съд, се връща надеждата ни, че закононарушителите, като г-н Каракачанов, няма да останат безнаказани и езикът на омразата няма да продължава да бъде толериран от българския съд“, допълни още адв. Качаунова.

Делото се връща на КЗД за ново произнасяне по преписката и евентуално налагане на санкция на нарушителя Каракачанов.