Дядото на затрупаната на "Алабин": Костов и жена му спряха да ме поздравяват

София, България 10 Юни 2011, 21:12 3452 прочита 0 коментара

Грохот и облак от прах. Тонове тухли и греди се изсипват като лавина върху сребристо “Пежо” с две млади жени. Датата е 19 септември 2006 г., последният ден от живота на Деница Ченишева (26 г.) и Петрина Христова (24 г.).

Може би си спомняте жестоката трагедия, когато пететажна сграда на ул. “Алабин” 39 в центъра на София се срути и смаза двете пътнички. Защо се стигна до трагедията и ще бъдат ли наказани виновните? Вече пета години близките търсят отговорите и водят обречена битка за истината. “Трима прокурори се смениха, а единственият от тях - Георги Кузманов, който свърши някаква работа, го извадиха от случая”, роптаят пред <a target="_blank" href="https://www.trud.bg/">"Труд"</a> роднините. Пет експертизи до момента посочват, че “причините за срутването на челната фасадна стена се основават на генетично заложени конструктивни недостатъци и на появилите се в процеса на експлоатацията съчетания от неблагоприятни повреди и обстоятелства”. Според държавното обвинение няма връзка между рухването на къщата и последните ремонтни дейности. Наскоро съдът разпореди две допълнителни експертизи. “Цветанов дойде при мен, прегърна ме и плачеше. Каза ми: “Бях там, когато вадеха телата на децата”, спомни си пред “Труд” зам.-председателят на съюза на репресираните Димитър Ченишев. Той е брат на дядото на една от загиналите под рухналата сграда на ул. “Алабин” 39 жени - 26-годишната Деница. И е съпруг на покойната вече оперна прима Юлия Винер-Ченишева. Преди дни вицепремиерът и шеф на МВР Цветан Цветанов препоръча на репортери да потърсят мъжа, за да разкаже подробности за трагедията, почернила две фамилии. Откриваме пенсионираният оперен режисьор във вилата му в престижен столичен квартал. В самотните си дни и нощи възрастният мъж прехвърля албуми със семейни снимки и с мъка и гняв препрочита десетките вестникарски изрезки с публикации за инцидента, погубил без време обичното момиче и нейната приятелка. Низ от нещастия Деница е внучка на брат му, но след низ от фатални събития в семейството г-н Ченишев става като неин роден дядо. Първо преди около десет години умира бащата на Деница, който е застрелян в собственото си магазинче от свой познат. След около две години от мъка си отива и неговият баща (брат на Димитър Ченишев). Деница тогава е ученичка и остава сама с майка си Александрина. Димитър Ченишев и неговата съпруга - покойната оперна прима Юлия Винер, също помагали в грижите и гледали детето като свое родно внуче. “Деничка завърши пиано с отличие. После, запалена от леля си Юлия, искаше да става певица и жена ми й преподаваше. Внучката ми беше красавица, имаше амбиции”, едва реди думите възрастният мъж. Докато учи, Деница се влюбва в Емил, инженер по професия. От любовта им се ражда момиченце, което кръщават Демил - от двете имена от родителите си. Трагедията става в деня, когато Деница се връща от среща с научния си ръководител. В колата с нея пътува най-близката й приятелка Петрина Христова. “Главният архитект Петър Диков още преди години каза, че една сграда не може да падне сама. Професори и какви ли още не специалисти казаха същото. Тя е строена от чехи по специален начин, толкова земетресения е изкарала и нищо. А сега разни прокурори и експерти твърдят: “Сама, сама е паднала.” Е как така става?”, пита бившият оперен режисьор. “Аз съм един от основателите на СДС, бил съм репресиран, изселван, но за мен тази партия не съществува, докато Иван Костов е там. За мен той е един долен човек, кариерист. Не искам да го виждам ни жив, ни мъртъв”, ядосва се дядото. “И ще ви кажа защо. Преди случката с внучката ми с Иван Костов с жена му бяхме в една организация. Аз него го знам от 1980 г. Живееше в нашия квартал в бащиния дом на Елена. Татко й бай Григор имаше една малка къщурка. Той беше последен сиромах, овчар. С него винаги сме се разбирали. Преди много години единият ми син загина на Витоша. И той ми колеше агнета, за да правим помен”, спомня си Ченишев. “Бай Григор бързо прогони Костов от дома си, като им построи къща на него и Елена някъде в Драгалевци”, разказва Ченишев. Покрай делата си в СДС се случвало често да се вижда и с Костов, и с жена му. С бившия премиер били на “здравей-здрасти”, но с Елена разговаряли. Разривът в отношенията им дошъл някак изненадващо за него след трагедията на “Алабин”. В началото Димитър Ченишев не разбирал защо, отговорите дошли по-късно. “Като стана трагедията с внучката ми, аз бях при един Трайчо, който има гараж. Изведнъж Иван Костов излиза оттам и се прави, че не ме вижда. Вместо съболезнования ми обръща гръб. Малко след това виждам Елена на “Царя” и тя ме подминава. Мина се известно време и гледам във в. “Труд” на една снимка подредени 5-6 жени. Елена втората от ляво на дясно. До нея собственичката на фирма “Хрисома” (Мая Кирчева), чиято е рухналата сграда. (“Хрисома” е последният собственик на сградата и е сред дарителите на фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България”.) Взели тази сграда и почнали да я реновират. Тя е паметник на културата и не могат да я разрушат. И решават да я сринат, за да построят мол”, твърди г-н Ченишев. Че постройката не е паднала случайно, той и семейството му разбират десет месеца след трагедията. “Синът ми има приятел на име Станчо, който познавал едно момче, наето да работи в сградата. Та Станчо срещна сина ми и майката на Деница - Сашка, с онзи работник. След 20 дни снахата заедно с майката на Петрина записват тайно с камера признанията му. После този човек написа и се подписа под твърденията си”, припомни Ченишев. Работници рязали носещи колони От признанията на работника Николай Александров става ясно следното: Александров работел към фирма “Хидрострой” наета за ремонта на сградата на “Алабин”. Бригадир бил мъж на име Слави, имало още трима работници. На фаталния 19 септември бригадата действала на втория етаж. Към 11 ч дошъл Георги Кирчев, който заедно с жена си Мая е управител на “Хрисома”. Наредил да слязат на първия етаж и да изкъртят с канго 5-те носещи бетонни колони. За да свършат тази работа, наемниците получили по 50 лв. отгоре над надницата от 20 лева. Слави се опитал да каже на Кирчев, че така сградата ще рухне. Но бизнесменът му наредил работата да бъде свършена същия ден. До към 16 ч били отрязани три колони. Бригадирът усетил, че къщата почва да скърца и викнал на всички да бягат. Два часа по-късно се случила трагедията. По-късно Николай се отрече от твърденията си и каза, че бил заплашван. Майките пък заявиха, че мъжът ги е предупреждавал да не ровят повече, за да не пострада малката Демил. Един ден преди изборите през 2009 г. Димитър Ченишев давал тв интервю. След края му непознат се приближил към него и го прегърнал. “Обръщам се и гледам някакъв висок мъж, а сълзите му се стичат по лицето. “Кой си ти, бе младеж, какво искаш?” - питам аз. “Аз съм Цветанов - ми каза. - Бяхме с главния архитект Янев, празнувахме в ресторант рождения му ден, когато стана трагедията.” Щом чули грохота, двамата и други от гостите хукнали към мястото на инцидента. “Видял е как вадят телата на децата и оттогава все ми се обажда, съчувства ми. Казва ми: “Чичо Митко, това е безобразие.” Аз ходя и говоря: “Загинаха две невинни същества.” А съдебната система бездейства. Цветанов се смрази с магистратите заради случаи като този. Защото виновните все излизат невинни, а като има намесени и “големи хора”, делата съвсем не вървят”, роптае дядото. Тази години дъщеричката на Деница -Демил, завърши първи клас. Детето нямаше и 3 години, когато остана сираче. Днес детето си спомня за майка си от старите снимките, запечатали щастливи мигове от миналото.