Джими Картър, 39-ият президент на САЩ, измисли своя рецепта за дълъг живот без страх. На 98 г. (на 1 октомври имаше рожден ден) той строи къщи за бездомници и нощем чете Библията на испански.

През октомври 2019 г. 95-годишният тогава Джими Картър пада в дома си и наранява сериозно окото си, слeдват 14 шева. Вместо да седне в люлеещия се стол, завит с одеяло, бившият президент още на прага на болницата хваща за ръка жена си Розалин (тя е 4 г. по-млада от него) и двамата отиват на строителната площадка. “Сега това е приоритет за нас”, обяснява Картър на онемелите лекари.

На обекта работят няколко десетки доброволци на Habitat for Humanity. Това е международна неправителствена организация, която помага на хора в трудни ситуации, предимно бездомници или много бедни семейства, да ремонтират или построят семпли жилища на достъпни цени - със собствените си ръце и с подкрепата на доброволци и специалисти.

В САЩ неправителствената организация работи от 1976 г. във всичките 50 щата, окръг Колумбия и Пуерто Рико. През това време 13,2 млн. души са успели да получат сигурно и прилично жилище, а с това - стабилност и независимост.

“Без значение кои сме и откъде идваме, всички заслужаваме достоен живот. Имаме силата да се грижим за себе си и да градим бъдещето”. Това мото на Habitat for Humanity е близко до житейските принципи на семейство Картър, така че от 1984 г. благотворителната фондация The Carter Center се присъединява към строителните работи. 

Джими Картър вярва, че къщата е повече от безопасно място за спане

Става дума за достойнство и самоуважение. Картър твърди, че този проект разбива клишето за “покровителство” в благотворителността и позволява да се изградят партньорства на равни начала, третирайки всички еднакво.

Бъдещите собственици на жилища, избрани за програмата, трябва лично да вложат стотици часове труд в изграждането на своя дом и да се ангажират да изплатят ипотеката си със значителна отстъпка с течение на времето. Най-щастливият момент за семейство Картър е, когато вчерашните строители получават ключовете от собствената си къща - дом, в който са вложили толкова много труд и сега той им принадлежи.

Заради този момент пенсионираният президент, въпреки здравословните проблеми, облича работен комбинезон, връзва червена бандана на врата си и хваща чук, пише spisanie8.bg. “Да, възрастта нанася своите корекции, усмихва се Джими Картър. - Сега успявам да забия пирон едва от третия опит.” 

Той изкарва само един мандат в Белия дом - от 20 януари 1977 г. до 20 януари 1981 г. - и напуска, губейки битката за втори мандат от Роналд Рейгън. Мнозина в Америка не харесват Картър заради мекотата му - казват, че той е уронил престижа на великата сила, като е отказал да предприеме военни действия срещу новооткрития враг Иран. Самият Картър се гордее най-много с факта, че не е повел страната си към война. “Ние не хвърлихме бомби, не започнахме война и все пак успяхме да постигнем целите си”, казва най-дълголетният президент на САЩ досега.

Картър има репутация на ексцентрик, въпреки че в действителност той и съпругата му просто винаги са следвали своите християнски вярвания. Той изпраща дъщеря си Ейми, най-малкото от четирите деца, в държавно училище, което исторически се смята за “черно”, в разгара на борбата на афроамериканците за техните права. В началото на седемдесетте това е равносилно на взривяване на бомба.

Единственият президент, който прави същото и изпраща детето си в държавно училище, е Теодор Рузвелт през 1902 г. Докато все още е губернатор на родния си щат Джорджия, Картър наема жена, излежала присъда за убийство, като детегледачка на тригодишната си дъщеря Ейми

Мери за първи път идва да работи в имението на губернатора в деня, в който е освободена от затвора, и живее със семейство Картър повече от 40 г.

Той е на 56 г., когато получава статута “експрезидент”. Връщат се с Розалин в ранчото, в дома си с две спални, построен през 1961 г., и оттогава живеят в него. Картър не използва позицията си, за да прави пари. Никога никой не го е видял да изнася речи в банки или големи корпорации, за разлика от други бивши президенти. Цената на ранчото е само 167 000 долара.

(За справка: през 2017 г. бившият президент на САЩ Барак Обама купува имение във Вашингтон за 8,1 млн. долара. Данъчните декларации на Бил и Хилари Клинтън показват приходи от 109 млн. долара след напускането на Белия дом.) “Не съдя и не критикувам никого, просто никога не съм се стремял да бъда богат”, казва Картър. Живеем както искаме!”, добавя.

Джими и Розалин са заедно повече от 70 г. и все още са неразделни,гледат се с влюбени очи и се държат за ръце. Тайната на силата на брака са общите увлечения, те се опитват да откриват нови неща заедно - учат чужди езици, изкачват планини, ловят риба. Преди повече от 40 г. Джими и Розалин започват да си четат Библията всяка вечер преди лягане. Картър разказва, че в последните години преминал към издание на Светото писание на испански, “за да практикуваме езика”, обяснява той.

Съпругата му е вдъхновена от неговия подход към живота: докато не опитате, никога няма да успеете. Според нея това кредо обяснява защо той никога не се страхува от провал. Картър вярва, че здравето му е заслуга на Розалин, тя е строг диетолог и готви много добре (семейството няма личен готвач).

Картър “се възползва” от президентството си в миротворчеството и филантропията. През 1982 г. The Carter Center е основан в партньорство с университета “Емори” за насърчаване на човешките права и изкореняване на ужасяващите болести на бедността, до които други филантропски фондации не се докосват. Усилията са инвестирани главно в “голямата тройка”: ХИВ, СПИН и малария. Когато The Carter Center решава да унищожи опасния паразит - гвинейският червей, в света с него са заразени 3,5 млн. души. През последните години случаите намаляват до малко над 1500 в цяла Африка, предимно в Южен Судан. Центърът се бори още и с речна слепота, трахома и елефантиаза.

Омиротворяващата насоченост на действията на бившия президент в над 80 страни (разрешаване на конфликти, насърчаване на демокрацията и икономическите възможности, превенция на заболяванията и решаване на социални проблеми) носи на Картър Нобелова награда за мир през 2002 г. Това кара дори критиците му да го нарекат най-успешния бивш президент на Белия дом в американската история.

“Имам морален авторитет - стига да не го унищожа”, казва Джими Картър. Той със сигурност е един от духовните водачи на нацията. В продължение на много години преподава в неделното училище на баптистка църква в родния си гр. Плейнс. Енориашите биват помолени да резервират места предварително, тъй като желаещите да го слушат са много.

Когато е на 90 г., Джими Картър е диагностициран с меланом, разсейките са вече в мозъка и черния му дроб. Поради напредналата възраст той решава, че шансовете за оцеляване са минимални и може би му остават няколко седмици живот, не повече. 

“Разбира се, че се молих. Не молих Бог да ме остави жив, молих Го да ми даде правилното отношение към смъртта. И изпитах невероятно спокойствие. От този момент най-накрая повярвах в живота след смъртта.” 

Но Картър се възстановява - и го приема като знак, че Бог го моли да върне доброто - да помогне на другите да живеят по-добър живот. “Това е малкото, което можем да направим, да се отплатим на добротата с добро. Ето защо сме тук и строим къщи.”

В продължение на 35 г. Джими и Розалин Картър помагат за ремонта на над 4300 домове за хора с ниски доходи в 14 държави и привличат хиляди доброволци, сред които и известни личности, към проекта Carter Work Project. Сега помощта е важна повече от всякога.

Според Националния център по проблемите на бездомността и бедността между 2,5 млн. и 3,5 млн. американци спят в приюти, общежития за социално слаби и други места, които не са предназначени за живеене. Броят на тези хора расте от ден на ден. Безработни, загубили възможността да изплащат жилище, самотни майки, хора с увреждания, психично болни - много са причините човек да се окаже на улицата.

Подготви Валентина Ненова