Малцина от Асеновград знаят, че официалното име на Джото, известният певец и китарист от миналото, е Ангел Велев. Името му не се среща нито във Велевия, нито по майчина линия в Кралевия род, а е избрано от кръстника му д-р Ангел Примов в деня на раждането му на 10 март 1946 г. 

Още в прогимназиалните години му избрали американското прозвище Джо, тъй като често отскачал до ресторант “Бузлуджа”, за да слуша изпълненията на пловдивчанина Кольо Топала, прочут степ танцьор и наричан в оркестрантските среди “Топал Синатра”. Той изпълнявал песента за черния беден Джо, а малкото момче толкова много се впечатлило, че започнало непрекъснато да я възхвалява. 

Петокласникът най-напред пеел в училищния хор в ОУ “Христо Ботев” при учителя Лазар Ганчев, посещавал уроци по флейта, по-късно предпочел китарата, а в гимназията свирел в духовия оркестър под ръководството на Аспарух Видев. Гласът му се оформил като красив баритон с широк диапазон и приятен, мек славянски тембър.

Дарбата си наследил от Кралевия род, от който произлиза майка му Мария

Всички бежанци от с. Долни Тодорак, Гръцка Македония, пристигнали в село Куклен, притежавали музикални способности, наследени от дядо им Никола. Той пеел на семейни празници и църковни служби, бил известен странстващ певец в Македония и Мала Азия.

Днешната музикално-професионална реализация на целия род е в лицето на проф. Стоян Кралев, диригент, педагог и общественик, носител на национални и международни награди за музика. Известни музиканти от Кралевия род са и братовчедите му Елена Икономова - музикален педагог, Иван и Лъчезар Калпушанови - професионални валдхорнисти, Петър Кралев, диригент на камерен оркестър и певец в катедралния храм “Св. Александър Невски”, Емилия Ренье - пианистка във Франция. 

Майка му Мария, наследница на музикалния род Кралеви

Музикалната дарба на асеновградчанина се проявила най-напред в ергенските му години, когато събрал група приятели и създал певческо дружество “Станимашка чука”. В него се включили художниците Бончо Налбантов и Коста Форев с диригентската палка, Павел Бораджиев, Васил Димитров, Стойчо Маронов, Стефан Трътков, Николай Керанов и др.

Групата започнала да разпространява старата градска песен най-напред в махалата, после по домовете, а накрая придобила известност в целия град и създавала настроение на различни увеселителни срещи и сватби. На сцената дирижирал “станимашкият Роберто Овенци” и всички, включили се в това приключение, майсторски запявали: “Няма жена без кусур, който търси, той е щур!”. 

През годините младите изпълнители на шлагерната музика възобновили певческата култура в града. Животът преминавал с много веселие и безгрижие, без стрес, притеснение и умора. 

Изявите на Джото продължили под формата на серенади

Мъжко певческо дружество “Станимашка чука”

Тези романтични срещи нощем под прозореца били често явление в знак на обич, уважение и приветствие към любимата, изпълнявайки нежни и трогателни изповеди, като в песента: “Стани ми, стани, що ми сладко спиш, стани, целуни ме и пак си легни”. Със серенада улегналият ерген довел булка и в своя дом. Всички в семейството му прегърнали очакваната снаха, усмихнатата и сладкодумна Мария, и не след дълго, през 1974 г., направили сватбата. По този начин се оженили и още много влюбени двойки в града.

А когато жените на всички от компанията раждали, музикантите ходели в болницата, правели серенади и не само майките, а целият болничен персонал слушали с доволство и наслаждение изпълненията на сладкогласните певци. 

Джото прекарвал в приятелско обкръжение дни и вечери. Неизчерпаемият му репертоар надхвърлил над 300 песни. Всички се събирали заради общите мухабети и закачките. Ходели си на гости, посещавали близките местности, обичали да ходят в най-известното за времето заведение, т. нар. “Тавана”, което събирало елитна клиентела. Целият Пловдив идвал да слуша джазовата формация на известния тромпетист Канибала. Пиели вино, а мезето - мачкано сирене с чесън, олио и червен пипер, било новост в менюто, изготвено от управителя бай Анастас Илков. Колоритните сервитьори обезателно поднасяли и станимашки сармички.

Компанията на свободолюбивите младежи претърпяла и неприятни моменти

Млади години с приятели от компанията (също с китари)

След великденските празници в църквата “Св. Богородица - Благовещение”, където палели свещи, чукали се с боядисани яйца, а на излизане от храма запели химна, били арестувани. След този случай на “белязаните” млади хора им било забранено да отидат дори и в СССР. 

Всичко започнало от преживяванията на бай Христо, бащата на Джото, на когото заради една елементарна приказка в магазина не му дали виза за Гърция. На опашка за хляб, тъй като наскоро цената му била увеличена, той казал на всеослушание - “Ха сега, яжте хем скъп, хем студен хляб!”. В същото време чакал и възрастен съкварталец, който веднага занесъл на сина си, който работел в милицията, за това “вражеско” изказване.

След доноса на полупарализирания пенсионер Христо Велев, честен и работлив човек, който с двете си ръце измазал водния канал на ВЕЦ “Асеница”, му отказали да види родната си къща в Енидже Вардар. Нарочили го, че говорил против властта, а той просто споделил мнението си за производителите на некачествения хляб. Измъчен от болестта и старостта, старецът недоумявал: “Море каква кей тая влас, шо ки са плаше от мен. Не ма гледе на каков ал съм”. 

Освен с музика, още в младежките години Ангел се увличал от спорта. Карал ски, а като лекоатлет на 100 м и в кросовете винаги печелил първи награди. Също така бил запален турист, алпинист и пещерняк. Участвал е в мисия до пещерата “Топчика” до с. Добростан, когато през 60-те години на м. в. била картографирана и обявена за природна забележителност.

Душата на компанията (с китарата на рожден ден)

Влизал е в подземното царство на неблагоустроената пещера “Иванова дупка” с легендарния алпинист Христо Проданов, с който се срещнали случайно и едва успели след осемчасово дълго лутане да се измъкнат от недрата на родопските тайнства. 

В стремежа си да намери подходяща работа сменил няколко професии. Известно време бил стругар в ДСO “Балканкар”, после мазач на сгради с баща си, но най-дълго се задържал в системата на геоложки проучвания. С негово участие в групата на местните геолози са открити нови минни залежи на въглища около Разлог и Якоруда. Наличието на желязо, олово и цинк в Мадан е също дело на техните изследвания.

Последният трубадур от компанията смята, че контактите са важни в живото общуване между хората и не трябва да бъдат прекъсвани, въпреки днешните модерни комуникации. Но е радостен от факта, че връзката със семейството на дъщеря му Даниела, която повече от 20 години е в Чикаго, е здрава, а 

наследницата им Лора, красива, умна и също музикална, е написала съчинение за нейния много специален, обичан и забавен дядо

Ангел Велев не се ангажира и не обсъжда политиката, а помни завета на дядо си: “Дете, не им се бъркай на комитските работи!”.

Пенсионерското ежедневие на семейство Велеви е рутинно. Мария приготвя списъка с поръчки, а “артелчикът” ги изпълнява. Не подминава тото-пункта и кафенето в центъра на града, където мухабетът продължава.

Емилия КОЛЕВА