Актрисата Джуни Александрова - номер 1 в рецитаторското изкуство у нас, не след дълго ще навърши 85. Това стана повод за това интервю, специално за читателите на “Над 55”.

- Госпожо Александрова, наближава вашият рожден ден. Много или малко са 85 години?

- Не са малко. Възрастта обаче не ме плаши, защото сърцето ми е пълно с поезия и хубави спомени. Бях дълго време на сцената, обиколих България с рецитали, гостувах и в чужбина. Ролите, които изиграх, са многобройни и прекрасни. На сцената съм още като студентка във ВИТИЗ. 

- Пет десетилетия на сцената! Явно си обичате професията!

- Тежка е нашата професия, но не се оплаквам. С температура играем, в критични моменти от личния ни живот сме на сцената, възпитаваме децата си по телефона... Вечер се връщаме дали от театъра, дали от участие в провинцията - кога удовлетворени, кога - разочаровани. И мнозина от нас се хващат за някое успокоително хапче, за чашката. Когато изпратих баща ми от този свят, вечерта играх в комедията “Рибарски свади” на Голдони. В деня на смъртта на майка ми вечерта водих концерт и изпълнявах стихове.

Това не е геройство, а професионализъм

Случвало се е и ще се случва и занапред. 

- Развеждате се млада, не се омъжвате повторно. Дъщеря ви, Габриела, тръгна ли по вашия път? 

- Не, не тръгна. Тя е учен от висока класа. Има щастлив брак и две дъщери - Александра и Лазара. Александра и съпругът й, който е ирландец, имат потомство - моята очарователна правнучка Елеонора Джуни. Щастлива съм, че носи и моето име. А най-хубавото е, че говори български! 

- Имате ли любима роля?

- О, не, обичам ги всичките. Моят професор, Филип Филипов, и асистентката му Надежда Сейкова възпитаха у мен и колегите чувство за отговорност. Тяхната школа за мен бе закон. 

Художественото слово се оказа моя сила

Получих доста награди от рецитаторски конкурси. На един от тях председател на журито беше колосът Андрей Чапразов. Той ме покани в оглавявания от него Театър на поезията и естрадата. Така през 1967-а се оказах в столицата. Много се вълнувах, защото София си е София. Актьорът цял живот все се доказва. Трябваше да минат няколко представления, за да вляза в кожата на моята героиня, Гина. Бях много самокритична, такава съм си и днес. И детето си възпитах така!

- Голяма част от кариерата ви минава в Театър “Българска армия”?

- В трупата постъпих през 1970-а. Влизах от роля в роля, но работата все не ми стигаше. И пак се захванах с рецитации. Търсех автори, съставях композиции, имах моноспектакли. Например “Сама жена на път” по Блага Димитрова. Само във Военния театър съм изиграла близо 150 представления. 

- Този моноспектакъл бе емблематичен за времето. Вие сте човек с леви убеждения, как се сработихте с Блага Димитрова?

- Блага бе широко скроен човек. Помня я само с добро. Привлякох за режисьор Леонтина Ардити, известна комедийна актриса, която умееше да режисира. Използвах за сценария проза и стихове на Блага Димитрова. 

Този сценарий отговаряше на въпросителните, които съм си задавала като жена, като майка, като гражданин

Спектакълът излезе, когато отношението към Блага Димитрова бе особено заради романа й “Лице”, който не допадаше на властта. Но ние двете с Блага си допаднахме като характери. Много пъти съм била у тях, имам книгите й с посвещение. В клуб “Максим”, където играех “Сама жена на път”, винаги беше пълно. 

- След 10 ноември 1989 г. “Сама жена на път” възкръсна?

- Да, в Театър “Възраждане”. Блага дойде да го гледа заедно с мъжа си, Йордан Василев. И дъщерята на Блага, виетнамката Ханка, дойде да види спектакъла заедно с приятели. Всички бяхме много, много щастливи тогава. 

- И накрая, нека ви попитам - продължавате ли да пишете стихове?

- Продължавам, преди две години имах премиера на нова стихосбирка. Доведоха и Елеонора Джуни на представянето. Радост! 

Щрихи към биографията

♦ Родена е на 3 юни 1939 г. в Горановци. И днес се помни моноспектакълът й “Сама жена на път” - по стихове и проза на Блага Димитрова. Носителка е на Орден “Кирил и Методий”. Има една дъщеря, две внучки и правнучка.

♦ Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов с асистент проф. Надежда Сейкова. Два сезона играе в Хасково, после във Враца. Пристрастена към поезията и към родните класици, отрано се посвещава на рецитацията. През 1966 г. е отличена с първа награда на Първия конкурс за Ботева поезия и публицистика. Постъпва в Театъра на поезията и естрадата - далечен предшественик на днешния Театър “София”. Следващата трупа, в която е приета, е на Военния театър. 

♦ Със самостоятелни рецитали гостува в Берн, Букурещ, Будапеща, Варшава, Залцбург, Коми, Копенхаген, Краков, Лондон, Малмьо, Москва, Прага, Рим, Ставропол и др. Сред ролите й на театралната сцена се открояват Наташа в “Унижените и оскърбените” по Фьодор Достоевски, Ана във “Всяка есенна вечер” на Иван Пейчев, Луиза и Изидора в “Конникът без глава” по Майн Рид, Ерна Бринкел в “Игра без правила” на Александър Щейн, Учителката в “Автобусът тръгва в 18.30” на Михаил Величков, Мария Тюдор в “Мария Тюдор” на Виктор Юго, Ханка в “Щедра вечер” на Владимир Блажек, Нюра във “В деня на сватбата” на Виктор Розов, Тоня в “Грехове” на Едвард Володарски, Мирчева в “Наградата” на Драгомир Асенов. Снима се в телевизионния театър.

Нели ЖЕКОВА