Един от четирите прототипа на Бай Ганьо е свързан с Варна. Това съобщи Емил Демирев от Регионалната библиотека “Пенчо Славейков” на среща-разговор от инициативата на БТА “Алеко днес”, посветена на 160-годишнината на писателя. 

Информацията е базирана на спомена “Първообразите” на проф. Михаил Арнаудов, публикуван от Димо Сяров във вестник “Шуменска заря” през 1929 г. В него се изреждат прототипите на героя, най-известният от които е Ганьо Сомов от Казанлък, но има още трима - Ганьо Чернев Арбоолу, наречен “разградски муфтаджия” от Арнаудов, студентът Ботков, присъстващ при Иречек, и Ганьо Чолаков, съобщи Демирев и изтъкна, че трима от първообразите носят в действителност името Ганьо, като същото се предполага и за Ботков. 

За връзката на Ганьо Чолаков с Варна научаваме от известния политик и общественик Найчо Цанов, приятел на Алеко Константинов, който публикува през 1907 г. в списание “Мисъл” спомен за него, където се казва, че писателят е искал да увековечи Чолаков. 

За Ганьо Чолаков Демирев черпи информация от книгата на Цанка Съчкова “Из миналото на Церова кория”. Там през 1860 г. е роден бъдещият прототип на литературния герой. Той остава сирак от малък и за да не палува, го дават за пастирче. Един ден го среща Климент Браницки, по-известен като Васил Друмев, който по това време е ректор на Петропавловската семинария в Лясковец. Той го взема под крилото си и след като завършва училището, го изпраща да учи право в Одеса. Съчкова посочва, че там Чолаков се е запознал с Алеко Константинов, но за това няма други доказателства, каза Демирев. 

След завръщането от Русия Ганьо Чолаков става прокурор в Пловдив и се прочува с делото, което води през юни 1893 г. срещу Климент Браницки, повдигнато заради неговата реч против цар Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов. 

Чолаков поема случая по собствено желание, а особено възмущение буди в обществеността фактът, че той се изправя срещу своя благодетел и учител

В процеса Друмев е осъден на осемгодишно заточение в Гложенския манастир. 

След делото Чолаков се премества във Варна, според Съчкова, но в дигиталния архив на Варненската библиотека има данни, че той е бил в града още през 1892 г., където води дело отново за обида на Стамболов, нанесена от местния журналист Петър Бобчевски, издател на вестник “Черно море”. Има източници, че Чолаков е произнесъл надгробното слово на погребението на кмета Михаил Колони през януари 1893 г. 

Според Демирев има още нещо любопитно в историята за прототипите на Бай Ганьо. През август 1893 г. Петър Бобчевски публикува материал за делото срещу Васил Друмев, в който прокурорът няколко пъти е наречен “Бай Ганьо”. Не може да предполагаме дали Алеко Константинов е прочел тази статия от варненския периодичен печат, но е интересен фактът, че героят му присъства с това си име преди появата на романа, изтъкна Емил Демирев.

Инициативата “Алеко днес” се провежда в пресклубовете на БТА в цялата страна, а през октомври предстои издаване на специален брой на списание ЛИК, който ще съдържа по 160 думи за писателя, написани от 160 значими български личности.

Подготви Валентина НЕНОВА