Конфиденциална кореспонденция между българското правителство и Европейската комисия (ЕК) е изтекла към организации от коалицията „За да остане природа в България“. Това пише в сигнал до бъдещия европейски главен прокурор Лаура Кьовеши, с който „Труд“ разполага. „Еколозите“ използват информацията в кампанията си срещу довършването на магистрала „Струма“.

Ако аутобанът не бъде готов до 2024 г., страната ни ще трябва да връща еврофинансиране на стойност 2 млрд. лв.

Сигналът за изтичането на конфиденциалната е подписан от представители на българския неправителствен сектор, които от години се противопоставят на екорекета у нас.

Повод за писмото е пресконференция в София, дадена миналия петък, 27 септември от „За земята“ и Института за зелена политика (и двете организации са част от „За да остане природа в България“ – б.а.).

„Зелените“ с пореден саботаж срещу магистрала „Струма“

По време на брифинга единственият работещ в Института – Петко Ковачев обяви, че „еколозите“ имат апликационната форма за европейското финансиране на участъка от авгомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле.

Както „Труд“ пръв съобщи, апликационната форма бе подадена от Агенция „Пътна инфраструктура на 9 август. Все още се чака официален отговор от ЕК дали ще бъде отпуснати евросредства за строителството на последния участък от аутобана.

От Еврокомисията изтече конфиденциална кореспонденция с българското правителство. Тя вече се използва от тукашни „еколози“ в кампанията им срещу АМ „Струма“.

„Това е конфиденциална комуникация между българското правителство и ЕК и не е публично достъпна“, коментираха пред „Труд“ служители в ЕК. Те бяха категорични, че отдавна към организации от „За да остане природа в България“ изтичат секретни документи от Брюксел. Сред еврочиновниците неофициално се говори, че на представителите на „екологичното“ обединение редовно докладва работещата в ЕК Силвия Бърова, която заема ръководен пост в Главна дирекция „Околна среда“.

Преди да бъде назначена на тази служба, Бърова е директор на частната неправителствена организация (НПО) Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), което е член на „За да остане природа в България“. От там са връзките й с хора като Петко Ковачев, Андрей Ковачев, Борислав Сандов, Петко Цветков и с швейцарската офшорка Световен фонд за дивата природа (WWF).

Не е тайна, че именно с помощта на Силвия Бърова и нейния съпруг Борис Бъров, и двамата участващи в разпределянето средства програмата LIFE на ЕК, „еколозите“ винаги имат достъп до информация от Брюксел, която не е предназначена за публично ползване.

Отделно Бърова съдейства на организациите от „За да остане природа в България“ да получават проекти по LIFE в сферата на биоразнообразието, досега на обща стойност над 20 милиона евро. Така „еколозите“ се издържат с европейски пари директно от Брюксел, които използват за прокарването на политически и лобистки интереси.

Конфликт на интереси
Свързаното с Бърова БДЗП е основен бенифициент или партньор по проекти по програма LIFE.
Още през 2016 г. „Труд“ публикува финансирането на всички проекти, до което са имали достъп „природозащитниците“.

Например по „Живот за Бургаското езеро“ с основна дейност опазване на пеликаните, чиято популация до днес не се е увеличила, БДЗП получава 1 331 254 евро.

За да се грижи и повиши популацията на Червеногушата гъска от дружеството взимат от Главна дирекция „Околна среда“ на ЕК (където работи Силвия Бърова) сумата от 1 990 635 евро.

За работата си по популацията на Египетския лешояд финансирането отново е по LIFE – 1 312 871 евро.

Има още много проекти, стигнали през БДЗП до коалицията „За да остане природа в България“.

Например: Българският филиал Световния фонд за дивата природа (WWF) има достъп до финансиране за 2.5 млн. лв. за засаждане на храсти в няколко природни парка. 2.8 млн. лв. са по проект с участието на Зелени Балкани за броене на керкенези. 800 000 лв. са достъпни за Фонда за дива природа и фауна за броене на ветрушки около Кресна.

Тази информация също е приложена в сигнала до бъдещия главен прокурор на ЕС Лаура Кьовеши, като искането е да се направи проверка. Причината е възможен конфликт на интереси – Силвия Бърова е била директор на БДЗП, а когато отива в Главна дирекция „Околна среда“ на ЕК, милиони евро потичат точно към тази българска НПО.

Отделно в сигнала е изказано и съмнението, че Бърова донася на тукашните „природозащитници“ конфиденциалната кореспонденция между ЕК и българските власти, която касае еврофинансирането на АМ „Струма“.

С данните, с които разполагат, „еколозите“ манипулират българската общественост. Очернящата им кампания продължава повече от 10 години.

Кампанията
Кампанията на „зелените“ срещу АМ „Струма“ през Кресненското дефиле се засилва през 2017 г., когато институциите у нас одобряват така наречения „източен вариант“. Според проекта магистралата в посока Гърция ще минава през пролома, като съществуващият участък от международния път Е-79 ще бъде ремонтиран и разширен. Към София ще се пътува от изток през Кресненското плато.

По този начин трафикът през дефилето ще падне с поне 50%, като се очаква и катастрофите да намалеят драстично. В момента маршрутът през Кресненското дефиле е сред най-смъртоносните в България. За периода 2012 – 2016 г. в 15-километровото трасе през пролома са станали 270 тежки катастрофи с 25 загинали и 119 ранени.

В България „еколозите“ успяват блокират довършването на „Струма“ до 2018 г. Тогава съдът окончателно отхвърля жалбите им като несъстоятелни. Заради това те се концентрират в черен пиар срещу проекта зад граница, основно в Брюксел и чуждестранни медии.

Припомняме, че източният вариант е избран, след като отпада идеята за 16-километров тунел. Именно за мегасъоръжението лобират „еколозите“, но идеята е отхвърлена от специалистите.

Доводите на експертите са, че това е най-сеизмичната зона в страната, в която е било най-силното земетресение в историята на България – 7.8 по скалата на Рихтер през 1904 г.

Друг много сериозен аргумент срещу тунела е, че скалите в района са с повишена естествена радиоактивност. Над 5 милиона кубически метра ще е изкопаната радиоактивна скална маса, която трябва да бъде депонирана в близост до строителните дейности – тоест в хабитатите на защитените видове, които „зелените“ уж бранят.

Огромен проблем е и високата цена на съоръжението – над 1 милиард евро, като поддръжката му ще струва около 50 милиона евро годишно. А времето за изграждане е между 6 и 8 години.

Лобиране
Налице е още един факт – „природозащитниците“ повече от 10 години лобират за швейцарският консорциум „Амберг“, който да се включи в изграждането на тунела. Това едва ли е случайно, след като водещата им организация WWF е регистрирана като офшорка на територията на Конфедерацията.

Всичко това е описано в сигнала до Лаура Кьовеши. Неговите автори се надяват, че в ЕС най-после има човек, който да пресече „екологичния рекет“, блокиращ икономическото икономическото развитие на България.