Отровният въздух е сред най-важните проблеми на България. Страната ни оглавява световните класации по този негативен показател. Какви мерки ще вземе правителството за подобряване на въздуха, качеството на морската вода и проблемът със сметищата? Отговор на тези и други въпроси потърсихме от министъра на околната среда и водите Нено Димов. Ето как той отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.
- Г-н Димов, България е в челните класации за най-замърсен въздух. Какви мерки предприемате, за да се обърне негативната тенденция и българите да дишат по-чист въздух?
- Основният приоритет, който обявих още с встъпването си в длъжност беше чистотата на атмосферния въздух.

Искам да уточня, че методиката, с която в момента отчитаме замърсяването на въздуха, прави така, че България да е на едно от последните места за най-чист въздух. Но това не е точно така. 

На практика с тази методика например в района на Варна имаме превишаване на показателите само на едно-единствено място. Но методиката е такава, че дори да имаш замърсяване на едно място, целият регион се води замърсен.

България има 25 града, в които се превишават нивата на замърсяване на въздуха. По предварителни данни в 21 от тези градове се очаква основният замърсител да е битовото отопление, а в другите четири - автомобилният транспорт.

Казвам очаква се, защото още през миналата година Министерството на околната среда и водите сключи договор със Световната банка, по силата на който трябва да се види кои са основните замърсители на въздуха, какви действия трябва да бъдат предприети на национално ниво и каква ще е икономическата и социалната поносимост на тези действия. Очаква се окончателните резултати да станат ясни през зимата на т.г.

- През юни възложихте на кметовете на 28 областни града да вземат конкретни мерки за подобряване на чистотата на въздуха. Какво ви докладваха градоначалниците?
- Основният проблем за чистотата на въздуха е на местно ниво. Първата стъпка, която трябва да се направи, е тези кметове да припознаят, че съществува такъв проблем. Но засега нямам такова усещане.

На практика в голяма част от тези градове плановете за подобряване на чистотата на въздуха са изтекли преди години и не са подновени.

Ние заделихме ресурс от около 3 млн. лева от оперативната програма, за да бъдат направени нови планове и подновени там където са изтекли. Сключили сме доста договори с общините, които са потърпевши, и ще очакваме в кратки срокове те да бъдат готови с мерки. 

Осигурили сме ресурс от 150 млн. лева за подобряване на чистотата на въздуха. Тези средства не са достатъчни, но е стъпка в тази посока.

Сред мерките, които възложих на кметовете за подобряване на чистотата на въздуха, е включително и редовното миене на улиците. Къде са го направили и къде, все още нямам информация, но сега готвим нови инструкции с ново писмо за есенния сезон.
 

- Столичната община обяви, че до 2020 г. средната възраст на превозните средства от градския транспорт ще бъде 7 години. Имат ли сили и други големи градове да се движат с темпото на София, за да дишат жителите им по-чист въздух?
- Мерките, които взима София по отношение на чистотата на въздуха, са доста изпреварващи. Може би това до известна степен е нормално, тъй като в столицата живеят най-много хора и вероятно има заделен и най-много ресурс.

Общото състояние на страната през последните 7 години е към постоянно подобряване на чистотата на въздуха. Факт е, че все още не сме постигнали европейските норми, но тенденцията е трайна и устойчива.

Изграждането на метрото и подмяната на градския транспорт са стъпки в правилна посока.

Искам чрез вашата медия да призова кметовете към една по-голяма активност по отношение на подобряване на чистотата на въздуха. 

Доверителният еко фонд е отпуснал 1.3 млн. лева за подпомагане закупуването на електромобили и хибриди. 

Помощта при закупуване на електромобили е 20 000 лева, а за бусове - 40 000 лева. Включително може да бъде купена и дребна техника, която почиства паркове и градинки.

Сега е моментът да се кандидатства за тези пари, а помощта е сериозна. 

- Кметовете на Атина, Париж, Мадрид и Мексико сити обявиха, че ще забранят движението на дизелови автомобили през 2025 година. Възможно ли е същата ограничителна мярка да бъде въведена и в България?
- Тук основната активност трябва да бъде на местните власти. Трябва да се направи преценка за това какъв ще бъде градският транспорт и каква ще е проводимостта на трафика.

Това са въпроси, на които всеки град трябва да направи анализ за себе си.

Не случайно в началото на нашия разговор Ви казах, че в 21 от големите градове основният източник на замърсяване на въздуха не са колите, а битовото отопление. В останалите - София, Пловдив, Варна и Бургас, замърсяването се дължи на автомобилния трафик и колите.

От друга страна, в София тече най-бързото обновяване на автопарка, което е положителна тенденция.
 

- Ще бъде ли решен въпросът с премахването на трошките, които оставят след себе си огромни облаци от изгорели газове?
- Този проблем ще се решава постепенно във времето. Така или иначе автомобилите се обновяват и е въпрос на години съответните европейски норми да бъдат спазени.

Разбира се, ограничаването на възрастта на колите и контролът при първата им регистрация е изключително важен. Знаете, че беше сформирана работна група, която да предложи мерки в тази посока - как да се предприемат мерки, така че при първа регистрация колите да бъдат в техническа изправност, включително и от гледна точка на отделените от тях газове.

- По данни на Световната здравна организация годишно умират по 3 милиона души от замърсен въздух. Ще има ли сили държавата да се пребори с евентуалната съпротива на собственици на стари автомобили и да превърне в приоритет подобряването на качеството на въздуха?
- Такова ограничение към момента няма. Трябва да бъде оценен комулативният ефект - от една страна, ние казваме, че няма достатъчно ресурс за по-нови коли, от друга страна, се взимат пари от бюджета за здравеопазване, защото когато се разболееш, са необходими средства от НЗОК.

Ако се направи равносметка за този баланс, може би ще се види, че ще ни излиза по-евтино да купуваме по-скъпи автомобили. Но пък социалният момент не може да бъде пренебрегнат.

- По времето на второто правителство на министър-председателя Борисов бяха открити 14 пречиствателни станции. Колко нови пречиствателни станции ще бъдат открити до края на мандата на този кабинет?
- Предполагам, че пречиствателните станции през третия мандат на г-н Борисов ще бъдат голямо количество.

Приоритетно се откриваха и продължават да се откриват пречиствателни станции по Черноморието. През тази година виждаме значително по-добро качество на морската вода.

На практика почти цялата крайбрежна ивица е покрита по отношение на пречиствателни станции, с изключение на някои от малките курорти.

Веднага след сезона ще започне разширяване на пречиствателната станция на Златни пясъци, както и на новото стъпало на пречиствателната станция в Китен и Приморско.

Типичен проблем са Синеморец и Ахтопол. Оказа се, че Синеморец изцяло попада в НАТУРА и не може да бъде отреден терен за строителство на пречиствателна станция. Така един добър проект не може да бъде реализиран. Трябва обаче да намерим решение на този проблем.

На практика 2/3 от ресурса на оперативна програма "Околна среда" е свързан с изграждане на водна инфраструктура, в която се включват и пречиствателните станции.

Предвижда се този ресурс да бъде 2.3 млрд. лева и ще бъде отворен за кандидатстване. За средствата ще могат да кандидатстват консолидираните ВиК дружества на принципа на по-добрите проекти, които ще представят.

Ресурсът, които се отпуска, е огромен, но за изграждането на цялостната водна инфраструктура са необходими 16 млрд. лева.

- Кога българите ще плуват в чисти морски води?
- Още през тази година те плуват в чисти морски води. Предполагам, че догодина все още няма да е стигнало времето за доизграждане на пречиствателните станции в Златни пясъци, Китен и Приморско, но всеки, който тази година е бил на море, вижда резултатите от гледна точка на пречиствателните станции.Това според мен вече е факт.

- Какви действия предприемате като министър по отношение на наказателната процедура от Брюксел за депата с отпадъци?
- До 31 декември т.г. ние трябваше да сме затворили 113 депа, които не отговарят на изискванията на българското и европейското законодателство.

От въпросните 113 депа са затворени всички, с изключение на 25. 

През октомври ще бъдат затворени още 8 депа. Системата в Пазарджик чака акт 16 и след това ще бъде пусната в експлоатация.

След октомври ще ни останат едни 17 критични депа, които са свързани с 3 района - Благоевград, Дупница и Бяла. Там ще трябва да се търси допълнително решение.

С кметовете на трите населени места разговаряме непрекъснато. Има варианти, които да се направят.

Нашето дълбоко убеждение е, че до 31 декември България ще е изпълнила изискванията, които иска Еврокомисията, и няма да преминем към размразяване на вече замразени депа.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ
 



Видео: Съйко СЪЕВ, БЛИЦ