Набедената за съучастник в гаврата с паметника на жертвите на комунизма в Бургас Малина Сейкова обяви, че няма нищо общо с хората, които са надраскали паметника с лика на Георги Димитров.
„Аз просто минавах от там рано сутринта. Тези двамата ги видях зад мен, после ме настигнаха и на камерите само изглежда, че аз съм с тях. Когато на записа се вижда как стоя на едно място е моментът, в който обмислям да се обадя на 211(казва 211, а не 112 ) и чакам да мине някоя кола”, заяви бившата директорка на вечерната гимназия пред "Флагман". 

Тя твърди, че не познава драскачите, но в същото време на записа се вижда как тя подава на единия найлонова торба, от която секунди по-късно той вади шаблона с лика на Георги Димитров. Вижда се как жената дори разговаря с тях. 


- Г-жо Сейкова, вие ли сте наистина на записа?
- Да, това съм аз.

- Каква е причината да направите подобно нещо?
- Аз не съм направила абсолютно нищо. Просто минавах оттам.

- Знаехте ли, че зад вас драскат по паметника? На самия запис изглеждате така, сякаш действате като съгледвач на драскачите?
- Чаках да мине някой с кола, защото беше много рано. Не си носех мобилния телефон да звънна евентуално на 211, защото СИМ картата ми непрекъснато се размества и се налага да я вадя и да я слагам. Аз отивах към Краставицата (бел. а. Блок 77 в ж.к. „Лазур”) и минавах оттам. Двамата първо вървяха срещу мен, после тръгнаха след мен. Този паметник изобщо не го бях виждала и се загледах какво пише на него и какво те правят.

- Защо се спряхте?
- Идеята беше да изчакам някой да мине, за да му кажа какво става. Но то беше много рано – към 6 без 20 сутринта. Беше си тъмна нощ. После аз си тръгнах оттам, а те след това пак са се върнали и са направили още една рисунка. Аз бях съвсем сама и се надявах някой да излезе или да мине някаква кола.

- Какво правехте по това време навън?
- Синът ми (бл. а. Тодор Ненов - зам.-председател на БСП-Бургас) още не се е върнал от Лондон. Майка ми е на 83 години и аз вървях към Краставицата, за да я посетя. Ако се погледнат записите от камерите на Общината, моят маршрут беше ул. „Фердинандова” – Община Бургас – ул. Александровска. През цялото това време съм си била съвсем сама.

- Познавате ли хората, които изрисуваха лика на Георги Димитров?
- Нито ги познавам отнякъде, нито ги знам какви са, що са! Не успях даже и да ги огледам. На записа всичко изглежда много ясно. Тези хора, дори и да ги срещна, аз не мога да ги позная. Не беше почнало да се разведелява даже. Бяха в тъмни дрехи и с качулки.

- Вие твърдите, че нямате нищо общо с тази така наречена „акция”?
- Ама, изобщо нищо общо. Нито ги познавам, нито нещо бих направила аз. Аз имам роднина от Котел, който е убит от Народната партия – съден и застрелян от Народния съд.

- Какво е мнението ви за самия паметник?
Честно да ви кажа, този паметник дори не го бях видяла. Оттам рядко минавам, защото обикновено вървя по ул. „Богориди”. Пишеше нещо за „репресирани жертви на комунизма”, доколкото си спомням… нещо такова имаше написано в предната част. Какво да ви кажа… той е някакъв много нисък. Може би би трябвало да бъде малко по-висок.

- А в исторически план, за неговата символика?
- Както има убити комунисти, така има и убити от Народния съд. Какво да кажа. Това са си жертви.

- Смятате ли, че това драскане е правилна постъпка?
- Абсолютно не! Да се направи това с паметник е все едно да се оскверни гроб. Звъни ми другия телефон, извинявайте.