„Имаше индикации още в началото на тази година, преди събитията в Украйна, че нямаме желание да си подновим договора с „Газпром“. Към края на 2021 г. и началото на тази година ние не бяхме още влезли в такива преговори. Беше очевидно даден сигнал, че не искаме да сключваме договор за доставка на газ с „Газпром“ от 1 януари 2023 г.

Следователно трябваше още в началото на тази година да се търсят дългосрочни договори за газ, сега каквото и да договаряме е на неизгодни цени“.

Това заяви в интервю за БГНЕС Ивайло Найденов, изпълнителен директор на „Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори“ (БФИЕК).

Поради липсата на работещ парламент и невъзможността от компенсации за бизнеса, служебният министър на икономиката заяви, че половината от бизнеса може да премине на алтернативни горива.

На въпрос какво ще се случи с големите предприятия, използващи природен газ, които няма как да преминат на други алтернативни енергоизточници, енергийният експерт отговори, че най-вероятно ще се стигне до тяхното затваряне.

„Ако нарастването на цените на газа продължи, наистина ще видим затварянето на предприятия. В Западна Европа вече няколко завода го направиха, тук засега успяваме да издържим и то заради факта, че имаме компенсация за електроенергията. Освен това в момента има и заводи, които са в ремонт, не осъществяват дейност, и това за момента спасява нещата.

Ако в близко време, обаче, не се вземат мерки за цената на газа, наистина ще видим затварянето не само на големи, но и на малки предприятия,“ заяви още той.

Относно регулацията на Съвета на ЕС, с която се въведе изискването за доброволно намаляване на потреблението на газ с 15% за страните-членки, с предвидено изключение за критичните индустрии, Ивайло Найденов обяви, че от Федерацията вече имат изготвено писмо до кризисния щаб, който трябва да изработи такава дефиниция за България.

„Ясно е, че тази регулация ще се приложи, ние трябва да адаптираме дефинициите, така че те да са приложими за условията на българската икономика.

За приложимостта, обаче трябва да въведе някакво разграничение – има предприятия, които могат да преминат изцяло или частично на алтернативни горива или да намалят с 15% потреблението на газ, но по-големите тежки предприятия имат по-ограничени възможности“, коментира още той и апелира към Кризисния щаб да се въведат критерии как точно ще се случва изпълнението на тази регулация, тъй като тя в един момент ще стане задължителна.

„Засега изискването е доброволно, но ще дойде момент, в който ще стане задължително, и тези критерии трябва да бъдат готови преди това“, коментира още изпълнителният директор на БФИЕК. Найденов обяви, че в писмото си от федерацията не са посочили краен срок за отговор от кризисния щаб в енергетиката, но се очаква в едно от следващите заседания то да бъде оповестено.

По повод възможната ефективност от преговорите с „Газпром“ и получаването на отсрочка за взимането на оставащите количества газ, които имаме предвидени в настоящия договор с енергетичната компания, Найденов уточни, че важното тук е дали доставчикът ще иска да преговаря.

„Имаме минимални количества газ, които по договора трябва да вземем и мотивацията на служебното правителство е да си вземем тези минимални количества, за да не бъдем обвинени в неизпълнение. Количествата обаче не можем да получим до края на годината на куп.

Това са количествата за май, юни, юли, август, може би и за септември. Част от този газ е изконсумиран, така че наистина е вариант част от него да бъде доставен през 2023 и да покрие 4,5 месеца от догодина, но това е нашето желание, останалото е въпрос на преговори“, коментира още експертът и допълни, че според разчетите на работодателите ако си вземем количествата от „Газпром“, но не е ясно колко.

„Трябва да имаме предвид, че ситуацията последните дни е изключително динамична - 70% от цената на „Газпром“ се формира въз основа на западноевропейските хъбове, по-специално този в Холандия, а там цената непрекъснато расте, докато имаме и 30%, които са вързани към цените на алтернативните горива, газьол и мазут, и зависи на колко време се осреднява тази цена, а поради факта, че това е търговска тайна, ние няма как да знаем каква е тази цена“, отбеляза още енергийният експерт.

На въпрос дали няма да бъде по-евтино да закупим слотове, които да осигурят разтоварването на количествата газ от карго-корабите, отколкото да се равняваме по спот цените и да купуваме газ от излишъците на регионалния пазар, Ивайло Найденов заяви, че към момента никой не знае отговора на този въпрос.

„Ако договаряш газ от тези танкери месец за месец, то цената ще бъде близка до тази на спот пазара. Отделно, тук влизат и разходите по регазификация, по разтоварване и доставяне на този газ до България, и всъщност ние нямаме представа колко струват тези слотове.

В момента заради високото търсене, цената е логично да расте, а щом общественият доставчик е преценил, че цената ще е на непоносими равнища, то най-вероятно е така“, коментира още експертът.

България е изпуснала най-добрата възможност за сключването на дългосрочен договор за доставка на газ, категоричен е изпълнителният директор на БФИЕК.

„Имаше индикации още в началото на тази година, преди събитията в Украйна, че нямаме желание да си подновим договора с „Газпром“, тъй като преди 10 години, когато се случи настоящия договор, преговорите траеха между година и половина и две.

Ние към края на 2021 г. и началото на тази ние не бяхме още влезли в такива преговори. Беше очевидно даден сигнал, че не искаме да сключваме такъв договор с „Газпром“ от 1 януари 2023 г.“, допълни Найденов.

„Всъщност най-добрата алтернатива още тогава беше да се търсят дългосрочни перспективи, а не сега, като избухна спот пазара, да се търси алтернатива. Каквото и да се доставя, е на неизгодни цени, тъй като има кораби в Атлантическия океан, които обикалят по 45 дни. Те не могат да разтоварят газа заради ограничения брой терминали за регазификация, които могат да приемат тези кораби“.

На въпрос каква е най-добрата алтернатива за сключването на дългосрочен договор за доставка на газ, Ивайло Найденов коментира:

„В момента най-оптималните стъпки е да се управлява кризата - да се види откъде ще се намерят останалите количества газ до края на годината, да се види как ще се намали потреблението с 15%.

Много съществена пречка е това, че по договорите с „Булгаргаз“ индустрията има задължителни минимални количества, които трябва да вземе. Ние ако намалим количествата потребление газ с 15%, изпадаме в неизпълнение и можем да бъдем глобени от „Булгаргаз“.

Тоест хем се иска намаляване на консумираните количества, хем ако се намалят, се получава глоба. Това също ще трябва да се изчисти и за него сме сигнализирали изпълнителната власт.

Не трябва да се губи време, трябва да се намери газ, но също да се знае дали „Булгаргаз“ ще остане като централизиран доставчик, или големите потребители на газ, които са и топлофикационни дружества например, ще търсят доставки от други търговци. Това също трябва да бъде решено до края на годината“, препоръча още Найденов. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук