Политическият психолог проф. Антоанета Христова коментира въвеждането на „зеления“ сертификат, ваксинацията, както и поведението на служебния здравен министър Стойчо Кацаров в седмици на ужасяваща коронакриза. Пред Tribune.bg тя коментира и отговорността на Румен Радев, както и казуса с Кирил Петков, за който бе решено, че е нарушил Конституцията.  

- Проф. Христова, какво е Вашето мнение за въведения зелен сертификат. Не прилича ли тази мярка на служебното правителство на подхода „морков и пръчка“?

- Зеленият сертификат играе точно ролята на „морков и пръчка“ за период от време, тоест това е кратковременна мярка, която показва добри резултати на опашки на хора пред местата за ваксинация, но в никакъв случай няма да разреши проблема, защото той е много дълбок. Ако се върнем в началото на здравната криза, ще си спомним, че Националният оперативен щаб и мерките, които предприе, бяха силно одобрявани. Защо от даден политически момент, недоверието се увеличи и се насити експертното и политическо говорене с тези, срещу НОЩ? 

НОЩ съчетаваше два авторитета – и политически, и експертен. В момента, в който беше атакуван от определени експертни лица и политици, които търсеха заход към властта, се създаде среда на недоверие към действията, които се предприемат. Ако направим анализ на страните, в които има висока степен на ваксинация, ще видим, че там имаме доверие в експертизата и именно тя управлява здравната криза. В допълнение, там, доверието към официалната медицина, грижата за другите и прагматичния интерес за работеща икономика, доминират над публично изразените антиваксерски съмнения.

Сега вече е късно. Затова към днешна дата ще виждаме хора, които търсят фалшиви сертификати, хора, които се крият, хора, които посещават по няколко пъти на седмица лаборатории, за да проверяват състоянието си, а не толкова желание за  ваксиниране. Как се разбира ситуацията във Швеция, например, където 80% са ваксинирани? „Ако трябва да се ваксинирам в името на прагматичния ми интерес – моя, другия и на обществото, аз ще се ваксинирам независимо, че може би ще дам в жертва други мои ценности“.

Докато ние мислим индивидуално и йерархично, тоест – „Ако ми наредят и няма къде да бягам, ще се ваксинирам, но ако ме убеждават и трябва да взема решение, тъй като не вярвам на тези, които ми нареждат, няма да се ваксинирам.“ Единственият момент, при която имахме допирателна с шведите, това е началото на управление на кризата, когато в Националния оперативен щаб бяха съчетани експертиза и политика. Можем да си направим изводи – как държавата и управлението ни трябва да действат, за да постигаме ефективност.

- Какво мислите за ваксините в народопсихологията и за ролята на партиите в това нежелание за ваксинация?

- Винаги има хора, които се съмняват. Реално погледнато съмнението във ваксините, антиваксарството се базира на бунт, на недоверие спрямо тези, които са на власт. Затова държави, в които имаме висока степен на недоверие, каквото е в нашата държава, ще има много висока процент на антиваксъри. Процентът е реципрочен на недоверието към политическата система.

Всяко нещо в държавата се атакува и се изпробва степента на неговата издръжливост. Кой е виновен за това? Кой си разреши чрез атакуване на държавността да обезсили възможността за справяне с кризите? Виновни са тези, които поставят под съмнение системата. Тези, които не търсят как да я подобрят, а искат да я разрушат.

Въпреки че формално говорят за справедливост и за водещата роля на закона, реалното поведение на лидерите на протестните партии доведе до примери на неспазване на закона, до двойни и тройни стандарти. Тази среда, в която живеем в момента естествено увеличава проблема с конспиративните теории, проблема с недоверието в експертите и естествено води до това, което виждаме сега.

- В този ред на мисли как бихте коментирали заявките на президента Румен Радев и министър Стойчо Кацаров, че партиите носят вина, а те самите мислят само за здравето на хората?

- Това са абсурдни тези. Знаете ли, в момента се намираме в ситуация, в която нещата са много ясни, почти няма нюанси на оценката. Нещата са бяло и черно. Тогава, когато ситуацията е толкова семпла за интелектуално разбиране, когато е ясно, че това са тези, на които почти няма човек, който да повярва, и са просто казани на инат или защитно, или защото нямат друго какво да кажат в свое оправдание, ако има хора, които до такава степен да не им е ясна ситуацията, това означава, че сме напуснали „здравия разум“ и сме се потопили единствено в емоционалните си пристрастия до степен да не можем да преценим какъв е прагматичния път за отделния човек и за държавата. Затова в момента обществената ситуация ни е докарала до поляризирано, „бяло-черно мислене“, което не предлага ефективни решения.

- Тези дни стана ясно какво е решението на Конституционния съд по казуса „Кирил Петков“. То повдига най-вече политически въпроси. Един от тези въпроси е дали Петков не трябва да се оттегли от предизборната кампания, тъй като е заемал поста министър на икономиката в нарушение на Конституцията. Изобщо как тази ситуация би повлияла на изборите на 14 ноември и на подкрепата както за Кирил Петков, така и за президента Радев, който е подписал противоконституционен указ?

- Петков категорично трябва да излезе от предизборната кампания. Ако той твърди, че не е осъзнавал декларацията, която е подписвал и не е познавал процедурите за отказ от гражданство, то означава, че той дълбоко не разбира реалността и има нужда от специализирана помощ. Другият вариант е, че е разбирал много добре какво прави и това означава, че трябва веднага да бъде отстранен или сам да се отстрани от предизборната кампания, за да не поставя хората около себе си в неудобна ситуация. В конкретния случай тезата е ясна, до степен, че всяко съмнение около нея също може да буди подозрения. 

В момента се прави опит Конституцията да бъде атакувана. Има хора, които допускат, че Конституцията може да бъде четена, както ни се харесва. Аз не знам дали тези хора осъзнават, че това е действие срещу националната сигурност. Не знам дали осъзнават, че когато имаш действаща Конституция, ако ти си толерантен към нейното нарушаване и ако няма строги санкции, това работи срещу държавата и нейните устои. Това е символ, това е червен знак – стоп. 

Би трябвало да се каже – „Така не може! Който нарушава, ще получи санкции, независимо от това доколко мило ви се усмихва“. Необходим е ясен знак, че човек с двойно гражданство не може да бъде в управлението на държавата, защото това е свързано с лоялността към държавата, на която принадлежиш. И ясен знак, че ако искаш да управляваш трябва да познаваш, а и да спазваш законите, че те не се отнасят само за тези, които са ни неудобни.

- Виждаме, че освен тежката здравна криза, в която страната ни се намира, затъваме и в икономическа и енергийна. Защо тотално се изпуснаха юздите в държавата?

- Отговорът е много прост – защото партиите на промяната неуспешно се занимаваха в парламента повече да изчегъртват, да говорят негативно и да търсят начин как да премахнат ГЕРБ от живия живот. Защото се занимаваха как да си осигурят влизане в парламента, да си осигуряват комфорт чрез промените в изборния кодекс, например. Те не се занимаваха с това какъв е проблемът на избирателите и за това какви превантивни мерки трябва да се предприемат, за да се олекотят ударите от здравната, икономическа и политическа кризи. Отрицаващата цел никога не води до решение на проблемите.

- Колко може да се разчита, че няма да има фалшификации?

- Зеленият сертификат играе точно ролята на „морков и пръчка“ за период от време, тоест това е кратковременна мярка, която показва добри резултати на опашки на хора пред местата за ваксинация, но в никакъв случай няма да разреши проблема, защото той е много дълбок. Ако се върнем в началото на здравната криза, ще си спомним, че Националния оперативен щаб и мерките, които предприе, бяха силно одобрявани.

Защо от даден политически момент, недоверието се увеличи и се насити експертното и политическо говорене с тези, срещу НОЩ? НОЩ съчетаваше два авторитета – и политически, и експертен. В момента, в който беше атакуван от определени експертни лица и политици, които търсеха заход към властта, се създаде среда на недоверие към действията, които се предприемат.

Ако направим анализ на страните, в които има висока степен на ваксинация, ще видим, че там имаме доверие в експертизата и именно тя управлява здравната криза. В допълнение, там, доверието към официалната медицина, грижата за другите и прагматичния интерес за работеща икономика, доминират над публично изразените антиваксерски съмнения. Сега вече е късно.

Затова към днешна дата ще виждаме хора, които търсят фалшиви сертификати, хора, които се крият, хора, които посещават по няколко пъти на седмица лаборатории, за да проверяват състоянието си, а не толкова желание за  ваксиниране. Как се разбира ситуацията във Швеция, например, където 80% са ваксинирани?

„Ако трябва да се ваксинирам в името на прагматичния ми интерес – моя, другия и на обществото, аз ще се ваксинирам независимо, че може би ще дам в жертва други мои ценности“. Докато ние мислим индивидуално и йерархично, тоест – „Ако ми наредят и няма къде да бягам, ще се ваксинирам, но ако ме убеждават и трябва да взема решение, тъй като не вярвам на тези, които ми нареждат, няма да се ваксинирам.“

Единственият момент, при която имахме допирателна с шведите, това е началото на управление на кризата, когато в Националния оперативен щаб бяха съчетани експертиза и политика. Можем да си направим изводи – как държавата и управлението ни трябва да действат, за да постигаме ефективност.

- Какво мислите за ваксините в народопсихологията и за ролята на партиите в това нежелание за ваксинация?

- Винаги има хора, които се съмняват. Реално погледнато съмнението във ваксините, антиваксарството се базира на бунт, на недоверие спрямо тези, които са на власт. Затова държави, в които имаме висока степен на недоверие, каквото е в нашата държава, ще има много висока процент на антиваксъри. Процентът е реципрочен на недоверието към политическата система.

Всяко нещо в държавата се атакува и се изпробва степента на неговата издръжливост. Кой е виновен за това? Кой си разреши чрез атакуване на държавността да обезсили възможността за справяне с кризите? Виновни са тези, които поставят под съмнение системата. Тези, които не търсят как да я подобрят, а искат да я разрушат.

Въпреки че, формално говорят за справедливост и за водещата роля на закона, реалното поведение на лидерите на протестните партии доведе до примери на неспазване на закона, до двойни и тройни стандарти. Тази среда, в която живеем в момента естествено увеличава проблема с конспиративните теории, проблема с недоверието в експертите и естествено води до това, което виждаме сега.

В този ред на мисли как бихте коментирали заявките на президента Румен Радев и министър Стойчо Кацаров, че партиите носят вина, а те самите мислят само за здравето на хората?

Това са абсурдни тези. Знаете ли, в момента се намираме в ситуация, в която нещата са много ясни, почти няма нюанси на оценката. Нещата са бяло и черно. Тогава, когато ситуацията е толкова семпла за интелектуално разбиране, когато е ясно, че това са тези, на които почти няма човек, който да повярва, и са просто казани на инат или защитно, или защото нямат друго какво да кажат в свое оправдание, ако има хора, които до такава степен да не им е ясна ситуацията, това означава, че сме напуснали „здравия разум“ и сме се потопили единствено в емоционалните си пристрастия до степен да не можем да преценим какъв е прагматичния път за отделния човек и за държавата. Затова в момента обществената ситуация ни е докарала до поляризирано, „бяло-черно мислене“, което не предлага ефективни решения.

- Тези дни стана ясно  какво е решението на Конституционния съд по казуса „Кирил Петков“. То повдига най-вече политически въпроси. Един от тези въпроси е дали Петков не трябва да се оттегли от предизборната кампания, тъй като е заемал поста министър на икономиката в нарушение на Конституцията. Изобщо как тази ситуация би повлияла на изборите на 14 ноември и на подкрепата както за Кирил Петков, така и за президента Радев, който е подписал противоконституционен указ?

- Петков категорично трябва да излезе от предизборната кампания. Ако той твърди, че не е осъзнавал декларацията, която е подписвал и не е познавал процедурите за отказ от гражданство, то означава, че той дълбоко не разбира реалността и има нужда от специализирана помощ. Другият вариант е, че е разбирал много добре какво прави и това означава, че трябва веднага да бъде отстранен или сам да се отстрани от предизборната кампания, за да не поставя хората около себе си в неудобна ситуация.

В конкретния случай тезата е ясна, до степен, че всяко съмнение около нея също може да буди подозрения. В момента се прави опит Конституцията да бъде атакувана. Има хора, които допускат, че Конституцията може да бъде четена, както ни се харесва. Аз не знам дали тези хора осъзнават, че това е действие срещу националната сигурност. Не знам дали осъзнават, че когато имаш действаща Конституция, ако ти си толерантен към нейното нарушаване и ако няма строги санкции, това работи срещу държавата и нейните устои.

Това е символ, това е червен знак – стоп. Би трябвало да се каже – „Така не може! Който нарушава, ще получи санкции, независимо от това доколко мило ви се усмихва“. Необходим е ясен знак, че човек с двойно гражданство не може да бъде в управлението на държавата, защото това е свързано с лоялността към държавата, на която принадлежиш. И ясен знак, че ако искаш да управляваш трябва да познаваш, а и да спазваш законите, че те не се отнасят само за тези, които са ни неудобни.

- Виждаме, че освен тежката здравна криза, в която страната ни се намира, затъваме и в икономическа и енергийна. Защо тотално се изпуснаха юздите в държавата?

- Отговорът е много прост – защото партиите на промяната неуспешно се занимаваха в парламента повече да изчегъртват, да говорят негативно и да търсят начин как да премахнат ГЕРБ от живия живот. Защото се занимаваха как да си осигурят влизане в парламента, да си осигуряват комфорт чрез промените в изборния кодекс, например.  Те не се занимаваха с това какъв е проблемът на избирателите и за това какви превантивни мерки трябва да се предприемат, за да се олекотят ударите от здравната, икономическа и политическа кризи. Отрицаващата цел никога не води до решение на проблемите.