Премиерът Огнян Герджиков даде заявка, че ще направи всичко възможно, за да пуснем официална молба за влизане на страната ни в т.нар. "чакалня" на еврозоната. Темата за готовността на България да стане част от финансовия съюз се повдига периодично от почти всяко правителство. Към момента страната ни е изпълнила всички финансови условия, съобщава БНТ.
Еврозоната - наричана още Клубът на богатите. Имаме ли място там? Оправдани ли са страховете ни, че цените на стоките ще скочат, ако започнем да се разплащаме с евро?
 
Че ще натежи в джоба ни еврото, е очевидно. Но по-важното е да претеглим плюсовете и минусите от въвеждането му, казват експерти.
 
Левон Хампарцумян - гл.изп.дир. на търговска банка: „Бихме могли да очакваме едно относително намаляване на лихвите по кредити”.
 
Димитър Бранков - зам.-председател на БСК: „По-лесен и по-атрактивен достъп за чуждите инвестиции”.
 
Георги Ангелов – икономист: „Никой няма шанс може би следващите дори 4-5 години и въобще да влезе в еврозоната”.
 
Между плюсовете и минусите със сигурност се знае, че България е изпълнила всички финансови критерии - дефицитът ни е до 3% от БВП, дългът не надвишава 60%, инфлацията също не превишава условието.
 
България е задължена да стане част от еврозоната още с подписването на договора за присъединяване в Европейския съюз през 2007-ма година.
 
В момента на картата на финансовия съюз има 19 държави. Преди да станем част от него обаче ни чака т. нар. "чакалня", където трябва да прекараме поне 2 години. В този междинен период страната ни трябва да се адаптира към европейската валута. Защо тогава кандидатстването ни се отлага вече 10 години? От финансовото министерство са лаконични - работи се, има създаден координационен съвет.
 
Маринела Петрова - зам.-министър на финансите: „Има други критерии, които не са писани. Тази тиха дипломация има за цел да проучи какви са нагласите там за евентуално присъединяване. Такива консултации са правени няколкократно.
Темата за приемането на страната ни в еврозоната се повдига от почти всеки кабинет. Дори още преди да станем част от Европейския съюз. Сега премиерът Огнян Герджиков настоява да се задвижи процедурата по влизането ни в еврозоната”.
 
Огнян Герджиков - служебен министър-председател: „Тази моя амбиция не знам дали ще може да се осъществи. Има натоварени хора които работят по този въпрос, бих бил щастлив ако успеем да го доведем до край , но към днешна дата не мога да гарантирам
Според анализатори обаче, заявката за "чакалнята" за еврозоната е прибързана”.
 
Георги Ангелов – икономист: „Няма как страна която е в процедура по мониторинг на съдебната система да бъде допусната до светая светих еврозоната. Същото е свързано и със Шенген, няма как да не ни пускат там а същите страни да гласуват за нас в еврозоната. Има нужда от още реформи, а в особено разклатената европейска политическа ситуация критериите за еврозоната постоянно нарастват, защото се вижда, че тези които влязат без да са се реформирали, те не се реформират- нито Гърция нито Италия. Това е противоречието ние искаме да влезем за да станем богата страна а те искат от нас първо да станем богата страна и след това ще ни приемат”.
 
Основно притеснение от въвеждането на новата валута е дали едно левче днес няма да струва едно евро след време.
 
Левон Хампарцумян- гл.изп.дир. на търговска банка: „Трябва да има някакъв фантасмагоричен заговор на търговци които трябва да изнасилват клиентите си да купуват скъпо, някакви флуктоации могат да се получат но пазарът ще ги убие.
Според икономисти обаче може да очакваме минимално повишаване на цените - дотолкова доколкото търговците ще закръглят цените. Така, ако една стока струва 10 лева, вместо да се продава за точно 5,10 евро, продавачът ще го закръгли към 5,50 или 6 евро”.
 
Колко точно ще струва влизането ни в преддверието на еврозоната, никой не се наема да каже. Нито пък колко време ще отнеме. Неизвестностите не са малко. И дори да се окаже, че сега ни е рано, въпрос на време е и на политически преговори е да изравним везните.