Речевата агресия, клишетата и разминаването между думи и действия бяха във фокуса на анализ на езиковеди в ефира, посветен на политическото говорене по време на предизборната кампания.
Проф. Владислав Миланов определи нарастващата агресия в езика като сериозен проблем с дългосрочни последствия, предава БНТ. По думите му този тип говорене не само става все по-цинично, но и се превръща в модел на подражание, особено сред младите. Той подчерта, че явлението не е ново и се наблюдава от повече от две десетилетия.
Според него политиците носят пряка отговорност за начина, по който комуникират с обществото. Миланов акцентира, че езикът не е просто средство за изразяване, а инструмент с реално въздействие, който може да влияе както на обществените нагласи, така и на поведението.
В разговора беше поставен акцент и върху масовата употреба на клишета в кампаниите. Често използвани думи като „приоритет“, „визия“, „ресурси“ и „отговорност“ според експертите губят съдържание, когато не са подкрепени с конкретни действия. Това води до т.нар. „нищоговорене“, при което се създава усещане за послание без реално съдържание.
Д-р Антонета Начева даде примери за неясна и разпиляна политическа реч, както и за силно емоционални изрази, които често заменят аргументирания дебат. Тя посочи, че подобен стил на комуникация допринася за объркване и недоверие сред избирателите.
Доц. Диляна Денчева обърна внимание, че клишетата не са проблем сами по себе си, но прекомерната им употреба води до загуба на смисъл и въздействие. Според нея изрази, които първоначално са били въздействащи, с времето се превръщат в празни формулировки.
Експертите са единодушни, че езикът в политиката има ключова роля за качеството на публичния дебат. Те подчертават, че промяна в начина на говорене би могла да допринесе за по-високо доверие и по-ясна комуникация между институциите и гражданите.
