Докато всички очакваха войната в Украйна да приключи по-скоро, руският президент Владимир Путин обяви частична военна мобилизация в Русия.

"Частична военна мобилизация в Русия означава подготовка и вкарване в действие на руското население, което е част от военния резерв. Става въпрос за частична мобилизация на онези граждани, които имат частична военна подготовка и не са редовни военнослужещи.

Интересното е, че когато говори за частична военна мобилизация, руският президент спомена, че те ще минат още веднъж военна подготовка. Което говори, че Русия започва да изчерпва стратегическите си ресурси като жива сила", коментира в "България сутрин" Искрен Иванов - експерт по международна сигурност и управление на конфликтите.

По думите му този ход на Путин показва, че Русия няма да се примири с украинската контраофанзива и политиката на Запада по отношение на Украйна. Иванов добави, че става дума за 300 000 души, но тези части са слабо подготвени, щом има нужда отново да минават военна подготовка. 

"Тази частична мобилизация вече е насочена против "колективния Запад" - САЩ и съюзниците им в Европа. Предстоят референдуми и целта им е бързо да ги проведат, защото след това Путин ще разглежда тези територии като част от Русия и ще може да претендира да прибегне до оръжие за масово унищожение, ако украински части влязат в тези територии", обясни експертът по международна сигурност пред Bulgaria ON AIR.

Според него ходовете на Путин не са отчаяни, а са по-скоро грешка на възприятията за случващото се. На контраофанзивата на Украйна руският президент отговарял с принципа "Всичко или нищо".

"С тази реч Путин директно обяви война на САЩ и техните европейски съюзници. По-малката вероятност е Путин да употреби тактическо ядрено оръжие. Тя е възможна в случай, че украинските войски решат да влязат в анексираните територии. Ясен е резултатът от "референдумите". Напълно възможно е Путин да реши да инсценира атентат в АЕЦ "Запорожие", подчерта Искрен Иванов.

И добави, че ситуацията вече е доста притеснителна. Експертът е на мнение, че на този етап няма директна заплаха за българската национална сигурност, но има отделни предизвикателства, по които трябва да се работи.

Първата заплаха е как ще процедираме с нашата енергийна диверсификация от Русия. Преговорите с "Газпром" не са рационален вариант, трябва спешно да се намери алтернатива. Втората заплаха е влиянието на чуждите разузнавателни служби в България. Третата заплаха е, че България вече трябва да избере страна в този сблъсък", каза за финал Искрен Иванов.