Голямата българска актриса Ели Скорчева, която поколения помнят от филмите “Адаптация”, “Дом за нашите деца” и “Търновската царица”, се завръща в киното след почти три десетилетия отсъствие и ще бъде главна героиня във филма с работно заглавие “Ало”. Лентата е последната част от трилогията на Стефан Командарев.

Този път Ели Скорчева е в образа на 70-годишната пенсионирана учителка Блага, която губи спестяванията си за надгробна плоча на съпруга си след телефонна измама. Героинята влиза в схемата с измами, за да си върне парите...

Любопитно е, че екипът на филма успява да се срещне и с истински ало измамници сред редица перипетии, за да е достоверен сценарият

В снимките участват актьори от Шуменския театър “Васил Друмев”, които си партнират с Ивайло Христов, Герасим Георгиев - Геро, Асен Блатечки, Иван Бърнев. Премиерата предстои съвсем скоро.

Любителите на Мелпомена знаят, че Ели Скорчева много отдавна се беше отказала от изявите си на сцена. 

“Съгласих се да участвам, защото ми е любопитен проектът. Защото е стойностна работа. Получавала съм и други покани, но съм отказвала... Когато получих сценария, си дадох сметка колко е качествен и че няма грам компромис...”, пояснява тя и допълва, че ролята много й харесва.

“Много интересно, актьорската работа изисква контролирана шизофрения. Например експресивността на моята героиня Блага няма нищо общо с мен.”

Само че някога, след като показа какво може в “Ева на третия етаж” и “Мадам Бовари от Сливен”, дистанцирането й от камерите изглеждаше като чисто разхищение. 

Съвсем наскоро в ефира на БНТ Ели се върна в спомена за онова време и сподели: 

“С филмите приключих веднага щом излязох от подходящата възраст. 

Бях някъде около 50-те, а киното обича млади тела и лица, категорична е и до днес актрисата. 

В един момент настанаха тежки времена за театралното и киноизкуството. Предлагаха ми роли, за които трябваше да направя тежък компромис. А аз и досега не съм склонна на такъв”, споделя актрисата.

Очевидно големият талант върви със съответния борбен характер

А Ели Скорчева е подготвена за завоя в кариерата. Преди ВИТИЗ завършила техникум по строителство и архитектура, впоследствие - мениджмънт и маркетинг на застрахователния бизнес. Има коефициент 182 по тестовете на МЕНСА. Казва, че е интелигентна, но не и умна. Приема това като скромност, макар че днес вече скромността не краси човек. 

Преди години при среща в Петрич Ванга предрекла, че на стари години ще носи златни ключове. Но Ели Скорчева още е млада и няма представа какво е искала да каже пророчицата.

Докато е в ръководния екип на несъществуващото вече дружество “БГ план”, в началото на 90-те се убеждава, че е взела правилното решение по отношение на екрана.

“При нас често идваха режисьори със синопсиси да ни молят за пари. И всеки път ме потрисаше остарялото им мислене”, спомня си тя.

Застрахователната част от биографията на Ели Скорчева свършва с ликвидацията на дружеството. Периода на безработица след това актрисата запълва с концепция за субсидиране и управление на културата. 

“Конспектът ми съдържаше двадесетина страници. 

В тях се споменаваше за музей на изкуствата, за финансиране на детски програми, за културен туризъм - много преди да заговорят за него институциите и в по-широк смисъл, отколкото го разбират сега. Предложих арт тото като начин за набиране на средства в сферата, за която никое правителство не иска да харчи. Бях извадила статистики от стари тиражи какво печели тотото за спорта. Не знам дали заради това не заглъхна цялата история - оказа се, че има много повече пари, отколкото се разпределят. Опитах да заинтригувам покойния вече Божидар Абрашев, не се получи. 

Връчих копие от проекта и на тогавашния министър Стефан Данаилов, с когото се познаваме още от “Търновската царица”, пак нищо не стана 

Не че с него бяхме приятели - дори се скарахме по време на снимките в края на 70-те. Тогава той тръгна да си избира кола, както си беше гримиран и костюмиран, защото му излязъл номерът. Но аз не се съгласих да си партнирам с осветителя, на когото си беше връчил текста “по заместване”, спомня си актрисата. 

Ели не е сънувала сцената и снимачната площадка, но всеки един сън е като филм, в който обикновено играе ролята на спасител. Непрекъснато спасява хора и животни от пожари, наводнения и други бедствия.

Актрисата не е от кротките, нито й липсва гражданска позиция. С това ще се съгласят всички, които я познават от времето на гладуването за Хавел и на емоционалното ангажиране с имиджа на СДС преди първото правителство. 

Постепенно обаче реалностите на прехода смачкват еуфорията 

Прагматизмът на някои от лидерите започва да я смущава. Поведението на други няма нищо общо с принципите на СДС. Основни идеолози на дясната идея започват да се държат като първи левичари и искат да копират действията на предишните...

Ели Скорчева още си умира за предизвикателства 

Тъкмо заради това тя не затваря съвсем плътно вратата към киното - казва, че при подходящ сценарий би застанала зад камерата, пък кой знае, може и да се получи нещо много интересно... 

Тежка орисия се пада на нежната Ели - години наред тя изпълнява най-трудната и най-отговорната си житейска роля - грижи се за двамата си тежко болни родители. 

“Родителите ми бяха изцяло зависими от мен. Това продължи с години, починаха. Аз мислех, че ще ми олекне, а се оказа, че не е така. Преживях тежко загубата им. Мъката беше страшна. Когато излязох от това състояние, изведнъж се оказа, че съм в тотална социална дупка.

Това са дефицити, които човек трупа, докато гледа болни родители - физически, психически, финансови, но и социални.

Просто бях излязла от живота, от социума - нямаше ме там

Не знаех откъде да започна, към кого да се обърна, бях готова да започна всякаква работа, само и само да излизам от вкъщи и да се срещам с хора”.

Днес Ели Скорчева изглежда прекрасно, а и очевидно се чувства добре.

“Аз не съм престанала да искам от живота - искам всичко и по много.

Но посрещам с радост всяко нещо, което ми се случва, дори и травмите и нещастията, защото знам, че мога да ги понеса

Остаряването дава свобода. На човек спира да му пука от мнението на другите, с изключение на най-близките му хора. Аз съм почти на 70 години и мога да кажа, че тази възраст много ми харесва, дори повече от младостта. Има едно много важно условие - човек трябва да е здрав.

И да, всъщност ми пука за много неща. Българският народ оскотява, защото е беден, защото е загубил доверие. Хората, които трябва да се грижат, решават проблемите на ежедневието, шикалкавят.

Дразни ме посредствеността - в образованието, в професионализма, в изкуството, в политиката... Ние знаем, че ни лъжат! Дразни ме това, че избираме неподходящи хора да защитават нашите интереси. Има много малко хора, които ценят и си разбират работата. Дразни ме, че нашите избраници нямат топки. Това е!”, категорична е Ели Скорчева.

Подготви Поли БОЯНОВА